Част пета – манастирът Chime Lhakhang и старата столица Пунака

След доброто похапване, обърнахме поглед към духовното и се насочихме към манастир, който е известен с благословията над бездетни семейства.

Пътят започваше през напълно обикновено село.

При внимателно вглеждане, обаче, установих, че не е съвсем нормално това село. В смисъл, нормално си беше, но стените на къщите имаха странна украса.

Заради славата на манастира, построените наоколо къщи бяха с изрисувани с фалоси стени. Такива бяха и продаваните сувенири.

Храмът беше разположен в земеделски район, покрай нивите на който продължаваше пътят към манастира. От наблюденията ми по време на краткия ми престой в Бутан установих, че в общи линии земеделието им е като при нас. Само дето обработват земята все още с ръчно рало и събират реколтата със сърп.

По ступата с множеството знамена разбрах, че наближаваме манастира. Пътеката до входа му беше украсена също с множество разноцветни флагчета с благословии.

И се оказахме добре дошли в манастира Chime Lhakhang

А в него е живял монахът Lam Drukpa Kuenley / 1455 – 1570 г/.

Той е бил просветен будистки монах, който дефинирал истинската същност за традицията Вараяна, позната като „налучдиначавата мъдрост“. Това е дълбока мъдрост, която надхвърля светската култура на региона.

Поклонниците с любов наричали Lam Drukpa Kuenley „Божественият луд“, заради неконвенционалния му стил на преподаване.
Той умишлено се е представял за бродяга и е обикалял из страната, отдавайки се на песни, танци, алкохол и жени, в търсене на истината.
Цялото му съществуване е било отвъд нормите и конвенционалните постулати на човешкото общество.

Lam Drukpa Kuenley е социален критик, който осмива лицемерието ни установените порядки, включително и тези на манастирите.
По този начин използва фалоса като пламтящо оръжие, което символизира дискомфорта, който обществото изпитва, когато е изправено пред истината.

Най възмутителните и свещени действия на Lam Drukpa Kuenley включвали опитомяване на демони, които измъчвали бутанци.
Така например, той покорил и подчинил най-скандалния и страховит демон Dochula и го погребал в могила, построена в края на 15 век от неговия братовчед, Lam Ngawang Choejey.

Lam Drukpa Kuenley освобождава поколение след поколение будисти от цикличното съществуване.

Заради това будисти от цял свят са идвали в манастира Chime Lhakhng да се молят за оцеляването и здравето на своите деца.

На входа на храмовата част на живо видях олицетворение на кръговрата на живота.

Възрастната бутанка, пазителка на входа, беше придружена от малко сладко бутанско момиченце. А то, като всички деца по света, независимо от местоположението си, си играеше с цветни моливи.

И пъстротата на самия храм.

С голям дървен фалос, положен на главите им,  благославяше монах  посетителите на храма в манастира.  Все пак нали за отърваване от безплодието молеха те.

Пазителят на другия му вход.

Монасите бяха пълни с истории на двойки, които от години не са успявали да създадат потомство. И след поклонение в този храм, непременно са били дарявани с дете.

Е, понякога това дете е имало чертите на местно момче. Но, какво значи бащата. Той е само временното убежище на душата. А бащата на всички деца така, или иначе е Господ.

Хареса ми това обяснение. То и в България си имаме култови  места, на които много успешно се лекува безплодието. А да не забравяме и за древната ни традиция по Спасовден.

За пореден път си помислих колко сме еднакви хората. Независимо от географското ни положение, цвят на кожата и изповядвани ценности. Животът ни на биологични единици е напълно идентичен. И такива са и нуждите ни. А и, както се оказва, начините на справяне с чисто биологичните ни тегоби.

Поклонихме се на излизане от манастира и поехме по пътя обратно към селото.

Качени в удобния джип, се насочихме към старата столица Пунака.

До старата крепост пристигнахме малко преди отварянето й за посещение.

И използвахме оставащото време за разходка в околностите.

А тя освен с прекрасни срещи, ни срещна и с бутанска крава. Дребна като всичко наоколо.

С ученички в междучасие и местните съседи.

Разходката ни дари с още две интересни срещи.

Първата беше с майка и дъщеря. Дъщерята, за гордост на цялото семейство, се готвеше да става монахиня.

А другата ни среща беше с настъпващият преход от древността към бъдещето. Видях в гръб двойка местни бутанци. Жената все още носеше на гърба си плетен кош, използван от древни времена за пренос на товари. Мъжът до нея вече беше заимствал от съвремието нов съд за същото в лицето на съвременна раница.

Разходката ни срещна и с истински стар и шарен мост.

Дойде време да се връщаме към старата крепост.

А  малко преди крепостта, се съединяваха две реки, като се вливаха една в друга. Местните ги наричат женската и мъжката река. Защото едната била спокойна като жена. А другата буйна и невъздържана като мъжа. И двете се сливат, за да преминат в хармонията на цялото.

Дойде време за крепостта.

През външната порта, по стълбите през вътрешната порта и ето я крепостта отвътре.

Точно както и в Тхимху, и тук крепостта сега помещава будистки манастир и офиси на местната администрация.

При посещение на сгради на администрацията, всички гидове намятаха върху дрехата си кремав ленен шал, който увиваха по тялото си по специфичен начин.

За разлика от Лаос и Мианмар, тук монасите не обикаляха за събиране на храна. Хората сами им носеха във вид на дарове. А всеки ден монасите приготвяха питки от ориз и хранеха с тях кучетата. Друга част хвърляха в реката за храна на рибите. Отново в израз на убеждението, че сме едно цяло с всички други създания и за да сме добре ние, трябва да са добре всички.

Храмът в крепостта.

И останалата част от крепостта.

Крепостта се свързваше с останалия свят с типичния масивен и шарен мост.

До крепостта и сред природата беше изградено място за почивка и за упражняване на древния спорт „стрелба с лък“. Оказа се, че на някакви олимпийски игри, бутанските състезатели заели място в челната тройка.

А за победата помагало горене на лечебни треви. Та пособие за това беше разположено в началото на голямото стрелбище.

В шеги и закачки и този ден отмина. Та се насочихме към мястото за нощувка.

Мястото ни за нощувка се оказа прекрасен хотел, построен на високо в планината. За целите на  развитието на  туризма кралят е изгради подобни хотели из цялата страна. А те си бяха неизменно с прекрасни стаи и всички необходими удобства.

И удоволствието да посрещна нощта и новият ден с гледката от терасата ми! Беше наистина неописуемо!