Част трета – запознаване с Бутан

След първоначалното запознаване с водачите ми на летището, се качихме на отредения ми лъскав автомобил и тръгнахме да ни запознават с  Бутан. Него с мен, пък и мен с него.

Посоката беше столицата Тхимпху. А пътят беше през самото сърце на Хималаите.

Накацалите ята туристически джипове на всяка наша спирка свидетелстваха за пълната идентичност на туристическата ни програма.

Първата ни спирка от тази програма беше мост върху река в планината. Строен преди няколко века, този мост беше достоен представител на цялото огромно семейство мостове на територията на Бутан.

Както навсякъде по света, и за бутанци в миналото, е било изключително важно наличието на мостове. Именно те са правели възможно предвижването и обмена на стоки. Затова майсторите на мостове са били изключително ценени и уважавани. Както и при нас всъщност.

Старите мостове в Бутан задължително имат мини къщички от двете страни, служещи за вход и изход към и от моста.

Майсторлъкът на направата им се състои в умението да се закрепи мостът бувално на няколко вериги от метални скоби. При това именно в този вид е построен и е устоял през вековете, та до наши дни.

За омилостивяване на Боговете и осигуряване безопасното пречинаване по моста, в телената му конструкция, разбира се, са вплетени стотици цветни флагчета с благословии.

Днес вече не се ползва. До  него е построен нов негов събрат.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Убран и напълно  лишен от красотата и изяществото на древния си роднина, мостът е напълно пригоден да издържа на значително по-големите товари на съвременното преминаване на мостове.

И благодарение на него и ние, туристите, стигнахме до древния паметник на изкуството на създаване на връзка между хората.

И тук за първи път се срещнах се една от типичностите на Бутан.

Макар изкусни в направата на мостове, древните не са познавали артикула дръжка. Неин заместител е връв, завързана на специално направен чеп на вратата. Интересното е, че въпреки прогреса, видим навсякъде в съвременното кралство, именно тези стари  пособия на дръжки ползват и до днес в домовете си бутанци.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Не напразно бутанските ми посрещачи бяха избрали именно този мост за първоначалното ни запознаване със страната.

Като истински сватовник, той се оказа истински представител  на всички типичности

Следващото типично бяха  прозорците на Бутан.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

В тази си форма, и без стъкла, са строени прозорците в древността. Същата форма се запазили бутанци и в съвременното строителство. Тези прозорци имат многофункционално предназначение. Освен за изглед към света и източник на светлина, те са служели за естествено проветрение, охлаждане, или затопляне на стаята. Посредством капаци от вътрешната им страна се е регулирал притока на въздух, а оттам и вътрешната температура.

Но тези прозорци  са имали и друга, много по-съществена функция. През тях е минавал мъжът, за да се срещне с жената в стаята. Големината им е по-голяма от човешка глава. А както знаем, където минава главата, минава и цялото тяло. На мен ми изглеждаха въз теснички. Но пък и бутанци са доста дребни хора. А и да не пренебрегваме силата на страстите. Световната история е изпълнена с примери на далеч  по-големи прегради,  падали под напора на бушуващите чувства и хормони.

 

На почетно място във вътрешността на моста, обграден от двете си страни от Буда, е изобразен майсторът му.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Докато слушах за уменията му и за многото мостове, които е направил, си помисли, че той е бутанския еквивалент на Колю Фичето. Изобразен е полугол, защото е бил йога. Със силата на духа си управлявал тялото си и не изпитвал студ, или глад. Можел да прекара месеци без дрехи и храна в планината.

Съжалявам, че принизявам ситуацията, ама това добре оформено шкембенце някак си не ми се връзва с няколко месечен глад. Не посмях да изпростея с подобен въпрос. Не подлагам и на съмнение казаното. Явно, майсторът е изобразен в период извън гладуването. Или шкембето е признак на благосъстояние и затова му е придадено. Така или иначе, човекът с уменията и майсторлъка си е оставил богатство от мостове из цялата страна.

В непосредствена близост до моста беше израдена и мини пагодка с неизменните камбани. Изисани целите с благословии със златни букви,

Същият този първи ден беше предназначен за запознаването ми с първия ми будистки храм.

И тук водачът ми Сонам ме изненада за пореден път. Полонниците на будизма не се молят за здраве. Молят се  основно за пари.

И за пореден ме възхити практичността на тази религия.

В крайна сметка, нашият свят  е построен на неизбежната необходимост от финансови средства. Просто няма как да бъдеш част от съвременното общество, ако нямаш финансовата възможност да посрещаш нуждите си. А нали здравето е комбинация от спокойствие и здраво физическо тяло. Които пък, на всичкото отгоре, са неразривно свързани. И ако имаш възможност да се храниш с качествена и силна храна, да прекарваш достатъчно време сред природата, си осигуряваш едно доста физически здраво тяло. И ако наличните ти финансови средства ти позволяват да си осигуриш комфорта да задоволиш нуждите от образование, жилище и прочее дребни битовизчи за себе си и близките си, на практика ограничаваш наличието на голяма част от безпокойствата на съвременния ни свят. И ето ти го здравето. Добре нахранено и раздвижено физическо тяло, управлявано от спокойна и здрава психика.

Всъщност, и ние сме достигнали до същите истини. Просто будистите в Бутан я изповядват безз излишно лицемерие и драматизъм.

А се молят те като  обикалят около храма. При това могат да го правят по цели дни. Докато обикалят някои от тях си напяват мантри. А за да изпаднат в специалното състояние за това, си помагат за концентрация със специално кречетало, което въртят в ръка.

Храмът е и място за социални контакти. Извършили ритуалите си, местните просто си сядат в някоя част и обменят житейските си мисли. А и къде другаде да сторят това, при положение, че същите тези бутанци не пият, а в кралството няма кръчми и кафенета.

Същите тези седянки си организират и в помещението с много въртящи се камбани.

Продължихме първата си обиколка. А тя ни доведе до местност с много будистки шарени флагчета.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Всъщност, доколкото съм чела, основно вярване на будистките монаси е, че те работят за световната хармония. Именно за това изпадат в дълговременни състояния на медитация с мисъл за добро. В съвременния ни свят са правени изследвания, според които това едносрично „оммм“, което непрекъснато произнасят, чрез вибрацията на звука си влияе за подобряване на световната енергия.

За пореден път видях молещите се пред огромната статуя на Буда. В непрекъснати поклони, хвърляйки се наземята, те бавно се приближаваха към статуята. А за да не си разбият главите в студените плочки, подлагаха под главите си плетени шапки.

Тук, пред тази величествена статуя проведохме друг много интересен разговор. Сонам ми разказа, че в средата на челото на Буда е поставен истински диамант с огромни  размери и цена 5 милиона долара. А целият комплекс колко милиона е погълнал, дори не е ясно.  Не можах да не възкликна, че това е лудост. Диамант някъде,където дори не се вижда. Вместо да се дадат тези пари на хората за по-добър живот. Има толкова страдащи и гладуващи по света.

Реакцията на Сонам направо ме смути. Сякаш чак се разсърди. За секунди изпълзялата навън емоция, беше овладяна също толкова бързо. И  с будистко спокойствие ми каза, че действително тези пари е можело да бъдат дадени на много гладуващи хора. Но храната и дрехите са нещо преходно и материално. А в случая, парите са дадени за вяра, което е много по-силно и по-полезно за всички хора.

Именно за да е полезен за всички, Статуята на Буда е поставена под небето. От тук той вижда и благославя всички хора и се грижи за тях.

Вече знаех, че концентрацията ми обозначава място на храм, или друго светилище.

В случая се оказахме пред най-голямата и най-висока статуя на Буда в света. Построена с пари от Сингапур, тя се извисява в целия си блясък високо над столицата Тхимпху.

Последната част от програмата ми за първия ден се оказа Зоопарк. Както повечето нови постройки, и това място не беше довършено.

Макар че Сонам го нарече именно „зоопарк“, това си беше по-скоро заповедник, в което си живееше характерно животно за Бутан. Не запомних името му, но големите му топли очи няма да забравя.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език