Част пета – Персеполис и Накш-е Рустам

На другата сутрин се отправихме  към древния Парса (Персеполис).

По пътя Али ни направи подарък. Без да е включена в програмата, заведе ни до друга уникална джамия.

Тя пък украсена в цветни стъкла. Много беше важно да отидем рано сутрин. Тогава лъчите на слънцето проникваха в нея и осветяваха стените по вълшебен начин. Истинска цветна феерия преживяхме.

Слязохме и в подземията.

А навън група прекрасни ученички ни нагазиха за общи снимки. Излишно е да казвам, че прегърнах здраво идеята.

И потеглихме към Персеполис. На около 80 км от Шираз.

И ето го. Парса.

Парса ( от староперсийски) и Персеполис (на старогръцки). Градът от камък.

В буквален превод името Парса означава „градът на персите“.

Изграждането му започва през 518 година преди новата ера от управляващия Персийската империя Дарий I. Именно той превръща Парса в новата столица на персийската империя, премествайки я от Пасаргада –  предишната столица и мястото, в което е погребан Кир I Велики.

Дарий I построил тази столица като израз на  желанието си да увековечи името си. И истински величествен град издигнал.

Терасите и  всички сгради на града били ориентирани по една ос – от северозапад на югоизток. Всяка следваща  тераса била застроявана така, че всяка нова сграда да е до вече налична стена.  Между зданията имало доста тесни проходни коридори. От едно ниво до друго водили многобройни стълбища.

Къщите в Парса били построени от варовикови блокове. Варовикът пък съдържал битум. И  затова цветовете му били от сиво до кафяво и черно. Фугите между блоковете почти не се виждали заради внимателната обработка на  камъните и закрепването им  със скоби, поставени в оловни легла. Това не само подсилвало стените, но  и ги предпазвало по време на земетресение. А външната и вътрешната повърхност на стените на къщите били облицовани и  богато украсени.

Под земята имало канали за отвеждане на водата, която можела да достигне до всяка  сграда.

До нас е останало описанието на града от древния историк Диодор Сицилийски. В един от трудовите си той е написал, че Персеполис имал три стени с укрепления, всяка която  с кула, на която имало постоянно охрана. Първата стена била висока над 2 метра, втората 4 метра, а третата, която огражда града от четирите стени, била 10 м.

Чак е невероятно как при подобно укрепление   Александър Велики успява да превземе града. Това обстоятелство останало  странно и  за историците. Дали наистина велик пълководец бил Александър, или бил подпомогнат от вътрешен предател? За сега историята тайнствено мълчи.

За жалост, това се случва. През 330 година преди нашата ера Александър Велики завзема града. И не само отнася съкровищата му, а го опожарява. Дотолкова силен и яростен бил този пожар, че от величествения град останали само няколко високи колони.

Именно заради тях потомците на древните жители на града, забравили за величието му, познавали  мястото на бившия град като „ мястото на четирите колони“. А градът е идентифициран като Парса (Персеполис) едва през 1618 година.

Странна съдба  имал Парса. Отдалеченото му място в планината   му осигурявало сигурност и защита. Но пък правело пътуването до града почти невъзможно по време на дъждовния сезон. Песъчливата почва   и дъждовете превръщали  пътищата  в кал и преминаването им било изключително трудно. Заради това градът се използвал главно през пролетта и лятото. А през зимния период администрацията на империята била контролирана от Суза, или Вавилон. Според предположенията на учените, именно това непрекъснато преместване било  причината гърците дълго време да не разберат  за съществуването на Парса.

Строителството на града започнало при управлението на Дарий I .  Но величието, в което го заварил Александър Велики, било постигнато по време на управлението на царете Ксеркс I  и Арда Ксеркс, около 150 години по-късно. Имената и на двамата владетели били изписани върху различни плочи на входовете и коридорите в руините на града.

Уникално за времето си строителство било извършено тук. Градът бил изграден върху големи тераси, започващи от река Повар.

През около 515 година започнало изграждането на широко стълбище до портите на града. Освен че бил шедьовър на симетрията, този великолепен вход бил изгладен с достатъчно  широки стълби, които позволявали владетелите  да се качват и да слизат по тях на кон, без да се налага да докосват нозете си до земята. А нали за богоподобни са се изживявали, та излишно ходене по  земята на смъртните не се било практикувало.

От входната порта днес са останали само високото й скеле.

Като при всяка крепост, от портата започвала широка алея към вътрешната част на града.

А от тази вътрешна градска част останали само руини.

Ксеркс I построил и Великия си дворец.

В него била отредена  огромна зала с четири големи колони на входа. В нея народите,  подчинени на империята, отдавали почитта си на царя.

И по-голяма зала имало в двореца. Залата за приеми. Носена от 72 колони, високи по 20 м., тя  побирала 10 000 души.

В центъра пък била разположена основната престолна зала на Парса „Ападана“, издигната на 4 метра над терасата. Към нея водели две полегати парадни стълби. А владетелите можели да минават по тях дори със своите колесници.

Украсени били стените й с барелефи, изобразяващи охранниците на двореца. А дървените й врати били облицовани с тънки листове от бронз и други благородни метали с релефни мотиви.

За моя радост, учените са открили  описание на празник в двореца на персийския цар.

Бели вълнени платове, украсени с пурпурни шнурове, висяха на сребърни пръстени и мраморни колони. Златни и сребърни легла бяха сложени върху постамент, покрит със зелени и черни камъни мрамор и седеф“.

За жалост, след  безжалостното опожаряване  от Александър Велики, днес от описаното великолепие на двореца   останали няколко колони и каменни скелета.

А някога до двореца си Дарий I построил съкровищница.

След разкопките в нея били  установени почти 100   зали и беседки. Толкова много съкровища имало в нея, че  при превземането на града от Александър Велики през 330 година, новият завоевател отнесъл съкровищата на опожарения град на гърбовете на 20 000 мулета и 5 000 камили.

 

Днес се качихме и до високата гробница.

А от нея се откриваше вълшебен изглед върху града. От високо изглеждаха величестевени дори жалките му останки. Само можех да си представя колко е бил величествен Парса във времената на силните му владетели.

С много мистерии е обвит днес  този древен град.

На първо място. Уникално укрепените му стени. Как е възможно да бъдат просто превзети? Без обсада, без дълги атаки. Просто Александър идва и ги превзема.

На следващо място. Невероятното богатство, натрупано в града. Все пак, с него е могло да бъде  поддържана една изключително силна армия. Която да успее да защити и без друго добре защитения от каменните стени град.

И въпреки това градът пада. И то от раз.

И ако тази мистерия все пак би могла да бъде обяснена с просто предателство,  лишено от всякаква мистерия и доблест ( учените дори не допускат подобна възможност), за следващите до сега няма дори догадки и от историците.

Въпреки че  е известно, че Парса е обитаван повече от 200 години, по стъпалата, праговете и подовете на къщите, разчистени след археологическите разкопки, учените не са открили следи от износване. Съдовете в царската готварница, изсечени от камък, дори не носили следи от употреба. Празни останали и многобройните плочи за записване на царските разпореждания.

На барелефите, изсечени в каменните стени, са изобразени множество гости на града, посланици на различни царе, носещи дарове на персийския цар. Това добре. Велик цар е бил. Получавал е дарове. Нали и затова хазната му е била пълна.

Не е странно това, което има. Странно е това, което няма. А няма барелефи с изобразени битки на тях. Има барелефи на войници. Но оръжията им са прибрани. Това не са воини, а по-скоро охранители. Какво означава това? Че никога в града не се е водила битка? Преди тази с Александър. И никой никога не е бил поблазнен да нападне този град? И най-вече тази богата хазна?

Единстевният по-войнсвен барелеф е последният. и изобразява как лъв изяжда антилопа. Но това Али обясни със символичното изяждане на старата година от настъпващата нова.

И следващ въпрос ми изникна, докато слушах Али.

Именно за хазната. Щом на Александър за пренасяне на същата тази хазна  са били нужни 20 000 мулета и 5 000 камили, то наистина значителни богатства ще да е съдържала тя. А какво е ставало с тях при това ежегодишно сезонно преместване на столицата? Оставяли са ги тук? И как не са ги нападнали нито веднъж? Пренасяли са ги всяка година? И отново – как не са ги нападнали нито веднъж? И няма данни за битки и нападения.

Или просто е нямало такава хазна. И е нямало богатства. И затова е запалил града Александър. От яд, че напразно се е похарчил. А пък летописците му написали, че изнесъл голямото съкровище. И как иначе, няма да се излага пред потомците и другарите си по чашка. Нали историята от древни времена е писана от победителите. Не напразно, за да се признае за исторически верен един факт, той трябва да намери потвърждение в поне два различни източника.

Какво ли се е случвало тук? Колко е вярно достигнатото до нас? Ех, как ми липсва една машина на времето! Колко много отговори щяхме да получим!

Зареяла поглед върху жалките останки на величествения град от високо, не можех да не се замисля за вечно терзаещият ме въпрос. За този наш инат на човеците да не учим уроците на предците си, да не ползваме постигнатото от тях. А да рушим, да палим и да започваме от начало.

Парса е бил град. Град. С каменни постройки. При това огромни. С подземни канали за отвеждане на вода до всяка сграда. 500 години преди нашата ера. Тоест, 2 500 години преди нас. И в същото време, 200 години назад все още е имало номадски племена, живеещи на конете си и спящи  в юрти. Племена, живеещи в сламени колиби има и днес на нашата земя.  А  толкова малка е земята ни. И известна вече.

И ако днешните племена приемаме за неуки и неспособни на по-цивилизован живот, то номадските племена от близкото минало са били велики завоеватели. Побеждавали са и са завладявали големи империи. Значи, имат ум да създадат оръжия и успешни военни тактики, нямат ум да построят нещо. Или поне да запазят от друг построеното, а да не го рушат.

Или може би ние нямаме разум да слезем при земята, а живеем излишно „цивилизовано“?

Добре, но защо се руши, защо се изгарят книги и библиотеки?

Каква е тази лудост? Търсим разплитане на древните мистерии, а живеем сред свои. Дали някога, някак си… ще намерил някакви отговори?

Така ли трябва да живеем? Може би не трябва да се гледа така философски на живота, а простичко  и лежерничко просто да се живее. А защо тогава именно имената на великите философи са останали до нас? Тези, които са разсъждавали за Смисълът, за Доброто и Злото.

Е да, останали са и имената на великите завоеватели. Които са убивали, опожарявали и плячкосвали.

Това ли е? Вечната борба на Доброто и Злото? На Разума и Първичните инстинкти?

Потънала в тези си размисли, не усетих как автобусът ни спря до следващия ансамбъл от каменни барелефи Накш-е Раджаб.

За жалост, за него пък иранските историци нямат никаква информация. И аз не успях да намеря такава из цялата мрежа. Така че ми остана само да направя няколко снимки. А малкото по размери място и не предполагаше повече.

И плавно автобусът премина 12-тте километра  до НАКШ-Е РУСТАМ.

Накш-е Рустам, в превод от персийски  означава “Тронът на Рустам”.  Изграден на 12 км. от старата персийска столица Парса (Персеполис), това е некрополът на династията Ахемениди (550 – 330 пр. н. е.) от Първата Персийска Империя. В него са изградени гробниците на ахеменидските царе Дарий I Велики, Ксеркс, Артаксеркс и Дарий II.

Четирите големи гробници са издълбани в скалата. На фасадите над входовете им са поставени огромни каменни  панели, всеки с фигурата на погребания крал. А  всеки от кралете е изобразен,  коронясан от Бог.

Около тях са изсечени множество по-малки фигури с жертвоприношения, войници и държавници.

За добро, или за лошо, светостта и на тези гробници е нарушена. Това свършил още Александър ІІ Велики (Македонски). След завладяването на Персийската Ахеменидска Империя, той  ограбил и  гробниците на кралете.

Благодарение на неговото кощунство,  учени установили, че входът към всяка гробница води до малка зала, където всеки от кралете е положен в саркофаг.

В комплекса има изградена и пета гробница. Останала недовършена поради падането на Персийската Ахеменидска Империя, учените смятат, че е била предназначена за Дарий III.

В комплекса има и много важен барелеф. На него е изобразен сасанидския крал Шапур I  на кон. Римският император Валериан I му се кланя, а Филип I Араб държи коня на Шапур, стъпил върху мъртвия Гордиан III.

Този барелеф отразява битката при Едеса от 260 г., когато е пленен в битка единственият римски император – Валериан. Това свидетелство на едно от най- сериозните унижения за римляните, според днешните учени, е поставено редом с гробниците на ахеменидските царе в знак на уважение към пленения император. И на признание на храбростта и уменията му. Въпреки че е загубил битката и е пленен, ахеменидските царе му отдават почитта си като на доблестен и равноправен противник.

459-naghsh-e_rostam_ir-n

Точно срещу гробниците има издигната кула, която носи народното наименование Кааб-е-Зартошт (Кулата на Заратустра). Тя има квадратно сечение и е висока 12 m. Върху нея има клинописни надписи. Предназначението й не е изяснено, но се предполага, че това е зороастрийска кула. Заратустра е пророкът на върховния Бог Ахура Мазда в зороастрийската религия, изповядвана от древните перси.

След толкова древна история, се насочихме към градчето, в което щяхме да прекараме съвременната си нощ.

А то ни посрещна с мемориален комплекс на обичания поет и писател Алишер Навои.

Дотолкова обичан бил той, че нямало иранец, който да не знае поне един негов стих. Явно го обичаше и нашият Али. И за наша радост, всяка сутрин започваше деня ни с цитат от Алишер Навои.

И в неговия мемориален комплекс  завърши денят ни. В компанията на усмихнатите наследници на древните перси. И под лъчите на залязващото Слънце над града.

Не успях да намеря негови стихове в превод на български.

И си позволих  да опитам да преведа няколко   негови стиха.

Разбира се, за постигане на напевността на римите му дори не претендирам. Но толкова бяха  подходящи мястото и вечерта за мъдростта на персийския поет!

Две пъргави свои газели, които нежно спят,

Ти, сън, събуди по-скоро, пусни ги да тичат навън.

Държиш със зъби  плитките си, пусни ги и ги разроши –

Нека да разпръстнат  по целия свят ароматът на душата ти.

Ела в къщата ми, изморена и с разрошена коса,

Покорни са всички звезди пред теб, народите в краката ти лежат.

Отвори ръцете си като слънцето! Ти ме застави

Сълзи да лея от раздялата – нека пък при срещата горят!

Желаното придобивайки, от въздишките аз  станах на пепел.

Учи ме да обичам, – слушат те Маджнун и Фархад.

Когато сто години под скалата напразно си  лежал,

На синия атлас тялото си ще се  радваш да протегнеш.

И като видиш  как горчиво плаче над чашата си Навой,

Долей му, виночерпецо, на забравата най-сладката отрова!

***

Очите в пясъчен часовник да превърна бих могъл –

Да пресипвам от око в око прах от любимите  крака.

***
Горящи въглища без щипци не можеш в ръцете си да  вземеш,

Без да натрошиш скалата с кирка, диаманти няма да намериш.

 ***
  Далечен  дим, а не примамващата светлина

В студена нощ е поводът ти за  скитаене.

Не е ли, както преборвайки изкушението, аскетът

Намира радост в твърдо въздържание?

***
Два свята  да примириш в себе си, о приятелю, не ни  е дадено:

Две лодки ще хванеш отстрани – и ще потънеш въпреки това.

***

Всъщност, алкохолът и любовта са в центъра на суфитската поезия. Не бива да се забравя, че тя е персийска, а не арабска.

Все пак, персийският народ по времето на Навой и Руми, не е бил така строго правоверен.

А  освен това, алкохолът  често пъти се употребява преносно – като символ на свободомислието и стремежа към земното, а не отвъдното щастие“.

С тези думи на иранския ни водач завърши вечерта ни.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt