Част пета – площадите Дурбър в Патан и Бахтапур

Още от България бях отправила запитване към моя домакин относно турове по красиви забележителности. Отговорът гласеше, че могат да ми организират.

И на място ми организираха.

Единият от тях беше до другите два царски площада на Непал. Останалите два от трите Дурбър /царски/ площади. Първият беше в центъра на стария град в Катманду. Другите два са в Патан и Бахтапур. И те отвоюваха правото си на съществуване от новите постройки, все повече притискащи свещените им стени. А двата града бяха на растояние от Катманду, позволяващо обиколката им за един ден.

И тръгнах към Патан.

Патан е  вторият по население  град в Непал и се намира на юг от Катманду по  река Багмати. Населяват го днешните потомци на древния народ невари.

Заради множеството си забележителности, Патан се приема за един от най-красивите градове в света. Именно заради това в наши дни древното име Патан полеке се измества от даденото му  Лалитпур, чийто превод е град на красотата.

Интересното е, че във всички сайтове, които прегледах, историята за Патан започва с  краткото изречение „ няма официална информация кога е  образуван града“.  А продължава с „От цялата му  история са извести само отделни  епизоди“.

И както винаги, където историята е облечена в мистика, изгряват легендите. А според тях в Патан е живял и преподавал самият Буда и неговия ученик Ананда.

А около 1250 до н. е. индийският цар Ашока е завоювал огромни територии, в които наложил будизма. И той, при завоюването си на Патан, построил на четирите страни ступи с надписи.

В 1000 година населението на Патан съставлявало около 100 000 души. Което пък го нареждало сред най- големите градове в света.

Патан достигнал своя разцвет през XVI—XVIII, когато бил управляван от царете на    неварската династия Малла. Падението на  династията Малла, за жалост, довела и до упадък на самия град. За щастие, доколкото градът винаги е бил средище на неварските архитекти, ювелири и занаятчии, произведенията на труда им частично могат да бъдат видяни и днес. Пред погледа на посетителите са и прекрасните дърворезби по старинните сгради.

А те изобилстват в територията на  площада Дърбар.

Построен на мястото на древен кръстопът, по-голямата част от настоящите му архитектурни паметници датират  от 1600 г. Време на управлението на крал Сидхи Нарсинг Мала и неговия син Шриниваса Сукрити от династията Малла.

Тук разрушенията са доста по – видими от Дурбар площада в Катманду. Много от старинните сгради са с видими следи от това разрушение, въпреки подпирането с големи дървени колове. А пред голяма част от тях бяха струпани строителни материали. Може би след няколко години площадът ще устее да върне предишния си блясък.

Дойдох на царския площад в Патан, привлечена от лъскавите снимки. На тях старите храмове просто грееха. И ги намерих полуразрушени, помътнели и потънали в отломки и строителни отпадъци.

Разходката из площада в опити  да разпозная сред тези руини познатите ми от снимките храмове за пореден път ме отведе до истината за преходността на живота ни.   Огромни каменни сгради, устояли на какви ли не стихии и природни капризи векове наред. И предали се пред последната такава.

Успях все  пак да разпозная Keshav Narayan Chowk. Древен храм, в който днес е разположен музея на Патан.

Дворът му предлагаше  приятна отмора от разходката под палещите лъчи на Слънчо. И не само зеленина предлагаше за тази цел, но и прекрасна гледка към храмовете извън стените му.

Храмът Бхимсен (Bhimsen Temple).

Построен от цар Шриниваса Малла през 1680 г.

Приживе Бхимсен е бил изключително смел и силен мъж. След смъртта му той бива почитан като бог на бизнеса и търговията.

С разрушенията от голямото земетресение се борят и не дотам царствените постройки в града.

А съвременните потомци на древните, обитавали този град продължават да  използват дребвине сгради и площади за ежедневните си нужди. На стария площад се бяха разположили съвременните продавачи на сувенири. А в една от сградите му учеха младите патанци.

И до днес, както и в древни времена, жителите на града взимаха вода от древното водно хранилище.

С леко натежало сърце се отправих към следващия древен град с царски площад. Бахтапур /Bhaktapur/

Комплексът на стария град се състои от четири различни части – площад Дърбар, площад Таумадхи, площад Дататрея и площад Керамика. Но е известен с името  Bhaktapur Durbar/ площад Бахтапур Дурбар /

От автобусната спирка и паркинга на автомобилите до стария град води каменна пътека.

Наречен кралски, тъй като именно тук е бил издигнат кралският дворец на старото царство Бхактапур.

Дворецът с 55 прозореца, който е построен от крал Jitamitra Malla и е бил дом на царската фамилия до 1769 г. Първоначално кралският дворец се е намирал на площад Даттарая и едва по-късно е преместен на сегашното си място на площад Дърбар.

Днес, освен че е включен в списъка на Юнеско, в него е поместена  националната галерия.

Непосредствено до него е Златната порта / Golden gate/, която води в двора на Мулчок, който пък е дом на храма на богинята Таледжу. В комплекса на този храм, влиза и домът на тукашната жива богиня Кумари. И тя, както останалите си две посестрими, е под категоричната забрана да бъде снимана. А се показва на посетителите в изключително кратки периоди. С цел опазване нейната сигурност, посещенията в храма са изключително ограничени.

Усещането ми при обхода на площад Дурбар беше, че се намирам в огромна галерия на изкуствата. И не напразно. Ефектна архитектура на сградите и невероятните им украси са дар от живеещите от древността в града художници и занаятчии. Пристигнали  от няколко страни, всеки от тях е оставил своя красив отпечатък..

Невероятно красив е и храмът Mini Pashupati Temple

Учените днес приемат, че храмът е посветен на светия бог Шива.

Построен  точно пред кралския дворец в изпълнение на мечтата за това на велик багдански цар

Разходката ме поведе из стария град. А там мирно си съжителстваха древни светилища, съвременни малки магазинчета и занаятчийници и пазари за плодове и риба. А местните жители с такава ежедневна небрежност си вършеха ежедневните дейности насред древния град, че точно след пет минути аз вече бях отпътувала назад във времето. И като един древен жител на този стар град, напълно обичайно си минавах покрай старите сгради.

И гледах как древните си наливат вода от древното водно хранилище.

Минах покрай направения от теракота храм Kedarnath Temple

И  небрежен бродейки из града, пристигнах до огромния храм.

Nyatapola Temple

Храмът е известен и като „Панча приказка Мандира“. И нищо чудно, Nyatapola на език Newari означава пет истории. Те пък  символизирали единството на петте основни елемента.

Храмът е посветен на богинята Шиддилаксми. Пазители на храма и пребиваващата богиня са поставените статуи от двете страни на стълбището.

Централната пагода на храма е най-голямата и най-високата пагода на Непал. Не напразно, според легендите, три поколения са били необходими, за да бъде завършена.

Днес храмът е отворен за посещение единствено по време на Дашаин.

Недалеч е и Badrinath Temple.

         Малък храм, посветен на Вишну и Нараян.

А от поредният площад истинският живот се вливаше в жилищните древни улици, населени със съвременните си обитатели. С пазари, детски градини и занаятчийници.

След завръщане от миналото на двата царски площада, моят водач ме качи високо в планината. Да видя отвисоко красотата на непалската земя. А там един съвременник услужливо приготвяше кокосови орехи за напечените от слънцето туристи.

А гледка с кокосов орех в ръка си беше висше туристическо удоволствие.