Всяко прекрасно нещо, за жалост, си има своя край. Приближи и края на моето пътуване. Предстоеше ми дългото завръщане към дома. И то щеше да стартира на сутринта. С автобус до Санто Доминго.
Но дотогава имаше цяла една вечер. И цяла една нощ. А какво по-хубаво да прекарам последната си вечер на Карибите с вечерна разходка по ситния пясък на лазурното море и да се наслаждавам на залеза? Ами, не можах да измисля. И зарових пръсти в пясъка. А той беше така приятно топъл! Нагазих в морето и се отдадох на съзерцание на безкрайната му шир, докато не започна да се оцветява в червено. Седнах на шезлонг и бавно отпивайки сладостта на бялото вино, се опитах да запечатам този образ за следващите много часове път.
Последна нощ. И последна сутрин. И започна дългото завръщане.
В 11.00 ч. бях строена в автобуса за Санто Доминго. На цена само от 8 долара. Май това щеше да е най – ниската платена цена за цялото пътуване.
Автогарата, или по-точно казано, спирката се намираше на главната улица на Лас Терренас, в посока, обратна на морето. Самата спирка беше съвсем непретенциозна постройка с платнен навес и пластмасови столчета за чакащите.
Но пък имаше завидно количество автобуси до Санто Доминго. Първият беше в 5 ч. След това имаше в 9 ч., в 11 ч., в 15 ч. В общи линии, съвсем удачно можеше да се подбере подходящия. Хем да не се изпусне полетът, хем уважаемият турист да не бъде принуден да напусне твърде рано/ с няколко часа/ прекрасната идилия на Лас Терренас.
В края на пътешествието мозъкът ми бавно и полека започна да се настройва на далеч по –практична вълна. Все пак, предстоеше да ме придвижи по дългия път към в къщи. И точно тук туристическото ми настроение отстъпи на практичността. Сламената шапка, така подходяща за снимки на брега, се оказа доста неудачна за багаж. Нито имах място да я прибера в куфара, нито пък желание да й търся отделно място при всеки от следващите ми превози. Е, направена в Доминиканската република, тук беше най-доброто място да си остане. За мен беше вече преживян спомен. А за някой местен щеше да послужи като щит срещу палещото на моменти слънце. Оставих я на пластмасовия стол, който играеше „чакалня“. Последен поглед наоколо и на автобуса.
А той ни спря на самия вход на Санто Доминго, на пътя за летището. Там, подготвени за туристите, чакаха таксита. На цена от 13 долара ни откараха до самото летище.
Всъщност, в Лас Теренас предлагаха също такси превоз до летището на Санто Доминго. Е, цената беше малко по-различна. 160 долара. Имаше и шатъли – микробуси. Но автобусът се оказа доста приятно средство за предвижване.
По пътя леко преваля на няколко пъти. Преваля и в момента, в който станах от вип лонджа вече на летището, запътила се към самолета. Сега си дадох сметка колко беше хубаво, че по време на целия ми престой времето беше слънчево и топло! Явно Доминиканската република плачеше за мен. И на мен ми беше хубаво! Дори нямам против да дойда отново на почивка. Тъкмо ще видя останалите невидяни места.
Страхотна среща, Доминиканска република! Благодаря, че бях!
