Беше зимата на 2019 година.
След пътешествието из Куба, Ямайка и карибските острови, круизният кораб акустира в Доминиканската република.
Пътуването ни из Ямайка десетина дена по-рано, беше озадачило Мира. Тя знаеше, че този остров е топ дестинация за прекрасна карибска почивка с много море, слънце и палми. А я видяхме мръсна и с дрогирани местни и туристи.
За мен това не беше кой знае какъв шок. Бях чувала за Ямайка. Но, честно казано, и аз повече с ганджата я свързвах. Дали защото не следях световната ситуация, дали защото нямах приятели, почивали на нейните плажове, някак си като дестинация за морска почивка не фигурираше в моите представи.
Затова една идея ми беше трудно да възприема в пълнота разочарованието на Мира.
В потвърждение на максимата, че трябва да преживееш преживяното от другия, за да го разбереш, случи се да разбера разочарованието на приятелката си на следващия карибски остров – Доминиканската република.
Все пак за нашата родина именно този остров си беше най-известния и предпочитан за карибска почивка. А и имах няколко приятели, които не спираха да се хвалят с вълшебни преживявания там. То плаж, то море, то гмуркане. Пък слънце, пясък, палми.
Дали заради големите ми очаквания, дали защото не последвах техния път на пребиваване в скъпите курорти, аз видях този остров по доста по-различен начин.
И плаж, и море, и слънце, че и палми изобилстваха.
Не се оказаха, обаче, никак изобилни нито сигурността, нито спокойствието. Напротив, извън лъскавите туристически комплекси, островът е потънал в мизерия и застрашителна престъпност. А именно извън лъскавите туристически комплекси обичах да обикалям аз.
Не ми се случи нищо, за щастие. И всъщност, основна заслуга за това имат същите тези местни, които категорически ме възпряха от моите луди обиколки.
Краткото ми съпротивление накрая прерасна в мъдро пренасяне в едно от туристическите села и следване на туристическите пътеки. Та, в крайна сметка, прекарах отреденото на този остров по доста приятен начин.
