И беше зимата на декември месец на 2015 година.
Бруней Дарусалам. Или, султанатство Бруней. Мюсулманска държава в далечна Азия, управлявана от султан.
Никога дори не съм си мислела, че мога да попадна тук. Толкова абстрактно винаги ми е звучало това наименование, че често дори зарбавях в коя точно част на света се намира това султанство. А то е малко и „крохотно“. Като в руските приказки – имало едно царство государство и имало там един цар государ. Точно така изглежда Бруней – миниатюрно, приказно султанство, точно като излязло от някоя вълшебна приказка, далеч от реалността и от обичайните представи за нещата. В мъничкото султанство си има и един мъничък султан с мустачки. Далеч от представите за едър султан, създадена ни от арабските приказки. Но пък най-богатият мъж в света.
Само дето никой не споменава, че поданиците на този най – богат човек в света живеят в потресаваща, немислима бедност. Никога не съм и предполагала, че е възможно човешки създания да живеят при подобни условия. А може би султанът е богат именно заради това. Все пак добиваното добро за цялата страна обслужва единствено и само него.
Друго, което ми направи силно впечатление. Навсякъде в Бруней имаше писания как това е мюсюлманска държава и поданиците й се гордеят, че няма никаква престъпност. На фона на тези непрестанни писания не можа да не ми направи впечатление многочислената въоръжена охрана на практика навсякъде. Охранители с автомати имаше не само в търговските центрове, но и в хранителните магазини. При това не стоят просто пред касите, а се разхождат между щандовете и гледат лошо. От една страна действително именно така се постига липса на престъпност. Но от друга не можах да не се запитам – ако няма хич никаква престъпност, кому са нужни тези автомати навсякъде?!
Интересно султанство се оказа Бруней.
