Излетях от Ереван и няколко чака по-късно кацнах в Баку, столицата на Азербайджан.
И като сме тръгнали с историята, да си припомним и тази.
Историята на тези земи започва в истински древни времена.
През 1968 година Мамадали Хюсеинов, съвременен учен, открива тук части от челюст на ранен човешки предшественик на възраст 300 000 години. В много отношения подобна на открията на Луис Лики в дефилето Олдувай в Танзания и откритията в пещерата Ласко в Югоизточна Франция, тази култура е приета за една от най-старите в света.
Не много далеч от столицата Баку е разположен парк Горбустан. В скалите на планината са открити издълбани рисунки, датирани от мезолита. На тях са изобразени сцени на лов, риболов, труд и танци.
В малко по-новата история на човечеството, на територията на днешен Азербайджан се пресичат пътищата и влиянията на древни племена и цивилизации като Шумер и Елам.
Най-ранните източници говорят за заселване по тези земи на кавказци, които идват от Южен Кавказ – предците на днешните кавказки албанци. ( Напълно различни от предците на днешните албанци, живеещи на Балканския полуостров).
Разбира се, нищо не е текло тихо и спокойно. Обичайно за онези времена, случвали са се непрекъснати битки, загуби и победи.
Едни от първоначалните нашественици на днешен Азербайджан са скитите през 9 век преди Христа.
По-късно, тези територии са били част от Мидийското царство.
След отхвърлянето на управлението на мидийците, в 6 век пр.Хр. територията на днешен Азербайджан е нападната от персийския цар Кир I и е присъединена към Персийска империя.
И от този момент нататък историята на народите, населявали днешен Азербайджан е тясно свързана с тази на Иран. Дълги години ханствата, образувани на днешната азербайджанска територия остават част от Персийската империя.
Именно културата на тази империя оказва огромно влияние върху местното население. В периода около 500 г. пр.Хр., населението на днешен Азербайджан приема за своя религия древната иранска религия зороастризъм и стават поклонници на огъня.
Огънят е почитаният сакрален елемент в зороастризма. И в негова чест храмовете са наречени „Храмове на огъня“. А в тях е поддържан никога незагасващ огън. Ахура Мазда (Мъдрото същество) е върховният бог. А Заратустра неговият пророк. Авеста е свещената книга. А основните постулати на Ахура Мазда са „Мисли добро. Говори добро. Прави добро“.
По – късно Персийската империя, съществувала над 250 години, била завладяна от Александър Македонски.
След неговата смърт през 323 година пр. н.е. наследяват Кавказ Селевкидските гърци. Те пък са притиснати от Рим.
Водените множество войни позволяват на местното население да създаде свое независимо царство за първи път от падането му под властта на мидийците.
Новото албанско царство се обединява около местната кавказка идентичност и изгражда „ уникална държава в район на огромни империи“, според древните източници.
И от тази уникална държава през 2 и 1 век пр. н.е. арменците откъсват значителни територии от царството и завладяват Карабах и Утик, населени с различни албански племена. При това установяват границата между вече по-малката Албания и Армения да е по река Кура.
Така образуваната през 1 век пр.н.е. държава е наречена Кавказка Албания ( Агвания) на територията на Северен Азербайджан и Южен Дагестан. Тя заемала земите на север от река Кура чак до Каспийско море на изток. Населявана от албанци.
Неин главен град до 6 век е Кабала (Кабалака, Кабалак). Съществувал чак до 16 век, този град е разрушен от войските на Сефевидите. Днес неговите руини се намират в Кабалинския район на Азербайджан.
И за да не стане объркване, да повторим. Това не са потомците на съвременните албанци на Балканите. И Кавказка Албания не е част от историята на съвременна Албания.
Онези древни албанци, предци на днешните азербайджанци, първоначално представлявали съюз от 26 племена, говорещи на различни езици от лезгинската подгрупа на дагестанската група кавказки езици.
През 66 г. пр.н.е кавказките албанци имат сблъсък с Помпей Велики. Преследвайки Митридат Евпатор през Велика Армения, Помпей Велики достига Кавказ. И в края на годината разполага войските си на зимен лагер на река Кура, на границата на Армения с Кавказка Албания ( Агвания).
Великият римски пълководец нямал планове за нахлуване в Албания. Само че албанският цар Ороз се оказал по-напорист. А може и неправилно да е бил разбрал плановете на Помпей Велики. И към средата на декември пресякъл река Кура и неочаквано атакувал и трите лагера на римската армия.
Атаката била отбита. Но нападението не било забравено.
През следващото лято тестостеронът на Помпей Велики се оказва в повече. Припомнил си зимата и нападал неочаквано Кавказка Албания ( Агвания). И напълно разгромява албанската войска. Както често се случвало във времената на големите битки, поразената армия е трябвало да бъде заличена. И част от нея обкръжава и избива, а друга – натиква и изгаря в околните гори.
След този разгром все пак Помпей Велики сключва мир с Кавказка Албания.
Тогава историкът на победителя Помпей Велики, Теофан Митиленски, съставя първите детайлни описания на Кавказка Албания ( Агвания).
„Албанците са доста привързани към скотовъдството и в това отношение са много близки до номадските народи. Въпреки това те не са диви, респективно – не са толкова войнствени. Тамошните хора се отличават с красота и висок ръст, заедно с това те са простодушни. Обикновено не използват сечени монети и знаят да броят до не повече от 100. Занимават се само с разменна търговия. По отношение на останалите жизнени въпроси се отнасят с равнодушие. По въпросите на войната, държавното устройство и земеделието се отнасят безразлично. Въпреки това се сражават както в пеши строй, така и на коне в пълно бойно снаряжение, подобно на арменците.
Воюват по-добре от иберийците. Именно те въоръжават 60 хиляди пехотинци и 22 хиляди конници, с която многочислена армия излизат срещу Помпей Велики. Албанците са въоръжени със стрели и лъкове, носят ризници и големи продълговати щитове, а така също и шлемове от животинска кожа, подобно на иберийците. Албанците извънредно много обичат да ловуват и не толкова поради добрите им умения, а заради страстта им към това занимание.
Техните царе също така са забележителни. Въпреки че в миналото всяко разноезично племе се е управлявало от собствен цар, днес наистина при тях един цар управлява всички племена. Говорят на 26 езика, поради което трудно се женят един с друг. Почитат Хелиос, Зевс и Селена, особено Селена, чието светилище се намира близо до Иберия. Задълженията на жрец при тях се изпълняват от най-уважавания човек след царя. Той е начело на голяма и гъстонаселена свещена област, като се разпорежда и с храмовите роби, обладани от Бога, много от които изричат пророчества. Този от тях, който, обладан от Бога, в уединение се скита по горите, свещеникът заповядва да бъде хванат и, вързан със свещената верига, да бъде хранен обилно цяла година. След това заедно с другите жертви на богинята го заколват. Жертвоприношението се извършва по следния начин. Някой от тълпата, добре запознат с това дело, излиза със свещено копие в ръка, с което следвайки обичая извършва човешко жертвопреношение, и го забива право в сърцето на жертвата. Когато тя се просне на земята, жреците гадаят за предзнаменования и ги обявяват на останалите. След това занасят тялото на жертвата на определено място и започват да го тъпчат с крака, като по този начин извършват обред на пречистване.
Старите хора при албанците са на прекомерна почит. И не само пред родителите, но и пред всички останали възрастни хора.
Интересът към покойниците или дори споменаването им се смята за нечисто. Заедно с покойника албанците погребват и цялото им имущество, за това живеят в бедност, лишени от бащино наследство. “
Въпреки че като всеки летописец на победител, и Страбон преувеличил примитивността на победените кавказки албанци, действително те били значително по-слабо развити в сравнение със съседите си – арменците и иберийците. Във времето на тези събития, при тях едва се била появила ранна форма на държавност във вид на съществуващ ранен племенен съюз.
Важен етап в развитието на младата държава Кавказка Албания ( Агвания) е приемането на християнството през 4 век. А се е случило това благодарение на усилията на Григорий Просветител от Армения.
Но, въпреки че албанският цар Урнайр приема християнството като официална религия на царството, то се разпространява сред населението само частично. Голяма част от албанците и персийците остават верни на зороастризма до ислямското им завладяване.
Какво се случва с древен Азербайджан в периода на Средновековието?
Арабите навлизат в района на Кавказ между 9 и 10 век. Побеждават Сасанидите и византийците и правят Кавказка Албания ( Агвания) своя васална държава след като преодоляват християнската съпротива, водена от принц Джаванхир през 667 година.
След упадъка на Абасидския халифат, територията на Азербайджан за кратко време няколко пъти сменя владетелите си.
Последни в този период са Селджуките. Те създават огромна империя, в границите на която попадат цял Иран и Азербайджан. И властват над нея до края на 12 век.
По време на тяхното управление влиятелният везир на селджукските султани Низам ал Мулк (известен персийски учен и администратор) помага да се въведат редица образователни и административни реформи.
След него времето на селджукското управление се превръща за империята във време на голям прогрес в различни науки и философии.
С подкрепата на султана, развиват своите научни изследвания учените иранци Бахманяр, Хатиб Табризи, Шахаб ал дин Сухраварди. Със същата подкрепа творят и персийските поети Низами Ганджеви и Хакани Ширвани.
Отново през 12 век в района се строят интензивно крепостни стени, джамии, училища, мавзолеи. Извършва се и интензивно изграждане на мостове в Баку, Ганджа и Абшерон в уникалния архитектурен стил на селджуките.
Времето на прогрес свършва. Започва времето на опустошителното Монголско нашествие в Средния Изток и Кавказ.
През 1231 година монголите окупират по-голямата част от Азербайджан и убиват шаха на Хорезъм, Джелал ад-дин Мингбурну.
Четири години по-късно, през 1235 година монголите, на път за Киевска Рус, унищожават градовете на Кавказка Албания ( Агвания) Ганджа, Шамкир, Товуз, Шабран. И към 1236 година цялото Задкавказие е в ръцете на монголския Угедей Хан.
Така се създава монголското ханство Илханат.
А неговият край настъпва със смъртта на последния му врадетел Абу Саид. Не оставя наследник той. И се разпада илханидската държава на множество по-малки султанати.
Следващата държава на територията на Азербайджан се появява около 1330 година. Нарича Джаларидски султанат. Разпростира владението си над Ирак, западна Персия и по-голямата част от Азербайджан и съществува около 50 години.
Идва Тамерлан (Амир Темур). И започва унищожително нашествие в Близкия Изток. През 1330 година включва Азербайджан в огромните си владения, които тогава заемат голяма част от Евразия.
Владението на Темур води до нов период на възход на науката, литературата, поезията и изкуствата.
След него идват Ширваншаховете. Те пък създават местната азерска държава. Ширваншаховете създават най-дългата ислямска династия в ислямския свят, продължила от 861г. до 1539 година.
След тях на историческата сцена излизат Сефевидите.
Първоначалто те били суфи. Суфисткият религиозен орден е образуван през 30-те години на 14 век от Шейх Сафи ал-Дин (1252-1334). И неговото име е взел. А се е разполагал основно на територията на Иран.
До края на 15 век този орден открито се превръща в неортодоксален клон на шиитския ислям.
Силата на сефевидските владетелите се състояла във вярата на поданиците им в мистичната и езотерична природа на владетелите си. Фанатично те приемали за вярно твърденията на Сефевидските владетели, че са наследници на самия Али и неговата жена Фатима, дъщеря на пророка Мохамед. Тази вяра водила поданиците в самоотвержени и ревностни битки за своите владетели.
Сефевидите, водени от Исмаил I разширяват територията си в Ардабил, завладявайки Кавказ, части от Анатолия, Месопотамия, Централна Азия и западните части на Южна Азия. А през 1501 година Исмаил превзема и Баку.
И за пореден път на народа е наложена поредната нова религия.
По време на управлението на Исмаил I и неговия син Тахмасп I на сунитското население на Иран и Азербайджан е наложен шиитския ислям.
Налагането на шиитския ислям е особено остро в Ширван, където голяма част от сунитското население е изклано.
В същия период Иран е превърнат във феодална теокрация, а шаха става глава на държавата и религията.
През 80-те години на 16 век за кратко важните градове за Сефевидите Шамака, Ганджа и Баку са завладени от Османската империя.
При управлението на Абас I Велики(1587–1630) монархията на Сефевидите претърпява своя възход и е на върха на славата си. През 1603 година той успява да отблъсне османските турци и да си върне отново цял Кавказ, включително днешен Азербайджан и Ширван.
Започва да се развива персийската национална идентичност, която се слива с шиитския ислям.
В края на управлението й, обаче, в Сефевидската държава избухва гражданска война. И след убийството на Надир Шах през 1747 година, персийската империя се разпада.
Следват множество битки, войни, завладяване и губене на територии.
На историческата сцена този път излиза Руската империя.
Започва Руско-иранската война от 1804-1813 година за разпределяне сферата на влияние в Южен Кавказ.
Войната протича с променлив успех. Но в крайна сметка Баку е превзет от руската армия през октомври 1806г. Дербент пък е овладян по-рано същата година.
И в този момент, без да е приключила Руско – иранската война, започва нова. Руско – турската война от 1806-1812 година. Заради отделянето на част от армията на новия фронт, активността на руснаците на иранския фронт отслабва. И Русия предлага на два пъти примирие. Само че Иран отказва.
В същия период се случва трета успоредна война. Руско – Френската. През 1812 година Наполеон напада Москва. Дори тогава Иран не се възползва от слабостта ѝ.
И равносметката. Настъпили са време на сключване на мирни договори. А руският военоначалник Михаил Кутузов печели за своя император три войни.
Руско – турската война приключва с победа на Руската империя. Подписан е Букурещкия договор от 8 май 1812г., по силата на който Турция се отказва в полза на Русия от Бесарабия.
Руската армия разгромява и Наполеон. И така приключва Руско – френската война.
През октомври 1812 иранските войски търпят решително поражение при Асландуз (на долното течение на Аракс). Следва руска окупация на Талишкото ханство. И войната приключва с Гюлистанския мирен договор от 1813 година, по силата на който Каджарска Персия потвърждава загубата от Русия на Дагестан, Грузия и по-голямата част от Азербайджан.
Десетина години по-късно следва втора Руско-иранската война, от 1826-1828 година. Тя води до нова загуба за иранската армия. Подписва се нов договор в Тюркменчай, според който персите отстъпват на Русия всичките си територии в Кавказ.
Този договор е съдбовен, тъй като именно той установява днешните граници на Азербайджан и Иран.
През 70-те години на 19 век във вече руски Азербайджан е открит нефт. Очакваемо, това води до период на безпрецедентно развитие и просперитет преди началото на Първата световна война. Към края на 19 век Баку се превръща в голям многонационален промишлен център. А до 1900 година населението му се увеличава от 10 000 до 250 000 души. Новите работни места водят мигранти от цялата Руска империя, Иран и други места.
Следващ съдбовен момент за Азербайджан се явява Великата Октомврийска революция. И през ноември 1917 г. властта на руския император е заменена със съветската власт. На територията на днешната държава е създадена така наречената Бакинска комуна.
От лятото на 1918 г. в Азербайджан започва англо-турска интервенция, в резултат на която на власт идват мусаватистите. Именно те за първи път използват названието „Азербайджан“ за обозначение на новообразуваната от тях република.
А дошло то от различно произношение на старото име на тези земи, Атурпатакан.
След нашествието на Александър Македонски над Мидия, свободна останала земята в Северна Мидия. Върху нея изградил нова държава назначеният тогава от персийския шах управител – последният ахеменидски сатрап. И нарекъл създадената държава Атурпатакан, Атропатена, или Мидия Атропатена. В буквален превод от персийски – „Земя на огъня“ , или „Пазител на огъня“. Като център на зороастризма, на територията на Атропатена имало много Храмове на огъня. Огънят е сакралният елемент, почитан в зороастризма. Затова храмовете на тази религия се наричали Храм на огъня. И в тях горяли вечни огньови. И заради тези хиляди огньове земята била останала във вековете като „Земята на огъня“.
През 1920 г. избухва гражданска война в Северан Кавказ. И ръководството на Съветска Русия изпраща части на Червената армия в Закавказието, за да установи съветска власт в този район. Така на 28 април 1920 г. е провъзгласена Азербайджанска ССР. От 12 март1922 г. тя влиза в състава на Закавказната федерация (ЗСФСР), а от 5 декември 1936 г. – в СССР като съюзна република.
Идва 1923 г. И започва национално-териториалното обособяване в Задкавказието, осъществено в рамките на сталинската „национална политика“. Именно тогава в състава на Азербайджан са включени териториите на Нагорни Карабах (Нагорно-Карабахска автономна област, НКАО). Само че тя е населена предимно от арменци. Влиза в състава и Нахичеванската автономна република.
Всичко това не оказва особено влияние тогава. Все още съществува голямата съветска държава. И Азербайджан, и Армения са част от нея. Така че за делене на територии не става и дума.
Само че идват демократичните промени в СССР. Отслабват държавната власт и партийното ръководство. И през 1988 г. в Нагорни Карабах се засилват сепаратистките настроения сред арменското мнозинство. Искат независимост. И са прави. Не са един народ с азербайджанците. Не изповядват дори една религия.
И възникналият остър междуетнически конфликт прераства в Карабахската война (1992 – 1994). В тази война азербайджанската армия търпи поражение, в резултат на което 13,4% от територията на Азербайджан е под контрола на карабахската армия. И се обособява независимата държава Нагорни Карабах.
През 1994 г. при посредничеството на страните от ОНД между Азербайджан и Армения е подписано примирие. Въпреки това конфликтът не е отстранен. И до днес съществува напрежение между Азербайджан и Армения.
Е, сега си обясних подозрителните въпроси на граничните власти при кацане ми в Азербайджан. И липсата на влакове между двете държави.
Идват нови вълнения. Започват сред населението на Азербайджан антикомунистически настроения. И в нощта на 20 януари 1990 г. Москва изпраща танковете на Червената армия в Баку. Над 800 жертви и окончателна настройка на населението на Азербайджан срещу комунистическата власт в Москва. Това е резултатът.
А той довежда до 18 октомври 1991 г. Върховният съвет на Азербайджанската ССР провъзгласява независимостта на републиката.
Следват множество кризи „във властта“ и смени на президенти.
Предпоследният такъв е Гейдар Алиев. И леко авторитарно започва да управлява. След смъртта му през2003 г., на поста президент на Азербайджан застава синът му, ИЛхам Алиев. Той задълбочава авторитарния режим на управление. Превръща го дори в семеен. Няколко години по-късно, без да е избрана от народа, назначава съпругата си Мехрибан Алиева за визепрезидент. И така си управляват двамата до днес. С твърда ръка смазват всякакви наченки на опозиция още в зародиш.
И той за богоподобен се взел като предшествениците му, персийските шахове. И кръстил с името си всички знакови обекти в страната – стадиони, булеварди, културни центрове, музеи, както и международното летище в Баку. За радост на гражданите си, ликът му е навсякъде в страната.
