Според археологическите изследвания, още през 8 век пр.н.е. на мястото на днешен Ереван съществувала крепостта Ербуни.
Основава града цар Аргищи от Урарту. И издига крепост в североизточната част на днешен Ереван. Оставя надпис:
„С могъществото на бог Халди аз, Аргищи, син на Менуа, построих тази непревземаема крепост и я нарекох Еребуни...“.
Проектира Ереван като велик административен и религиозен център. Строи го за кралска столица. И в такъв се превръща градът. Такава е била съдбата му. Разположен на кръстопътя на керванските пътища между Европа и Индия.
През вековете името Еребуни се променя в Ирпуни, Еривуни, Ериван и накрая в съвременното Ереван.
И това име носи поне от 7 век. И то носи името си като столица. Столица на Армения още от времето, когато е била под персийска власт.
Много чужди апетити е предизвиквало стратегическото място на Ереван. Много войни са се водили за него. Многократно през вековете е преминавал от персийско в османско владение и обратно. Няколко пъти успявал да се пребори и за независимостта си.
През 1827 г. от най-новата си история, Ереван е превзет от Русия и формално е присъединен към Персия през 1828 г.
След Октомврийската революция от 1917 г. Ереван става столица на независима Армения. Само три години трае тази предпоследна независимост. И през 1920 г. отново попада под руска власт и става столица на новообразуваната Съветска социалистическа република Армения.
През 1991 г. за последен път се сдобива с независимостта си и става столица на независимата република Армения.
А днес от крепостта е останало основно стратегическото й място. Стените са доста разрушени. А свидетелства за отминалото й величие могат да се видят единствено в изградения до нея музей.
Учуди ме надморската височина на арменската столица. Между 3100 и 4000 м.
Уникално е и географското му място. Хем в район на полупустиня, хем на брега на река Храздан. Единствената река, която води началото си от езерото Севан.
Тази добра комбинация е позволила на еревнаци да превърнат града си градина.
Аз го посетих през зимата. Но местните ме уверяваха, че в града има изградени множество зелени паркове. И което е по-интересно, из целия град растели плодови дръвчета. Така че през лятото с едно просто пресягане можеш да се освежиш я с вишна, я спраскова, я с кайсия.
А най-прекрасен бил парк Таманян. Изграден като оазис насред градската „пустиня“. Много дървета и цветя. И нито едно кафене. За да могат столичани да се чувстват в истинската природа дори в сърцето на големия си град. А в парка била изградена от серия фонтани красивата каскада Таманян.
Не можех да видя парковете им. Зима си беше навън.
Но пък видях величествените им сгради.
Като истинска столица изглеждаше Ереван.
