Дойде време и за ОАЕ.
И за да сме подготвени ние с апарата и раницата, следваше да се прочете малко история.
Обединените арабски емирства ( ОАЕ)
Арабска държава, разположена в югоизточната част на Арабския полуостров. Включва 7 емирства: Абу Даби, Аджман, Дубай, Рас ал-Хайма, Ум ал-Куейн, Фуджейра и Шарджа.
Преди откриването на нефта по тези земи през 1950 г., днешните емирства представляват група от силно изостанали и неразвити държавици под закрилата на Великобритания. Петролната индустрия довежда до бърз икономически растеж и модернизация, което помага на емирствата да се освободят от британска зависимост през първата половина на 1970-те г. По-голямата част от петрола на страната е открита в Абу Даби, което го прави най-богатото и силно измежду седемте емирства.
Територията, на която е разположен града Дубай, от 6 век пр.н.е. е подчинена на персийската династия на Ахеменидите, а от 3 до 6 век принадлежи на Сасанидите. През 7 век е завладяна от Арабския халифат, който пък налага на на селението религията ислям.
Както се казва, кой ли владетел не е минал от тук.
До 18 век за територията на днешните емирства се борят Португалия, Иран, Турция, Оман.
Първите сведения за съществуването на самия град датират от 1799 г. В началото на 19 век населението на Дубай е само около 1 200 жители. Това неголямо селище е защитено от стени и форта Ал Фахиди в центъра си. До 1833 г. то влиза в състава на емирството Абу Даби.
От 18 век местните моряци, занимаващи се основно с каботажна търговия, влизат в конфликт с конкуриращата ги Британска източноиндийска компания, владееща вече цяла Индия и Пакистан. С правото на по-силния, британците удобно наричат района „Пиратския бряг“. И през 1820 г. Източноиндийската компания, с помощта на военни сили, изпратени за борба със страшните „пирати“, налага подписването на т.нар. Генерален договор, в резултат на който се установява британски протекторат. И от 1853 г. територията на Дубай влиза в т.нар. Договорен Оман.
През 1966 г. Дубай заедно с Катар се обединяват и приемат за своя парична единица риал.
На 2 декември 1971 г. Дубай, Абу Даби и останалите пет емирства формират Обединените арабски емирства, след оттеглянето на Великобритания от Персийския залив през 1971 г.
През 1973 г. е приета и общата валута ОАЕ дирхам.
Какво се е случвало в Дубай преди петрола?
До 1930 г. местните са известни с износа си на перли. През 1910 г. населението на града е около 10 хиляди жители. За сметка на това, на пазара, разположен на брега, има около 350 магазина.
След това идва Голямата депресия през 30-те години на 20 век. В същото време в Япония започва разработването на индустрия за отглеждане на перли, което довежда до лишаването на Дубай от този доход.
С това, обаче, не се изчерпват бедите на дубайци.
В течение на 19 век претърпяват още две катастрофи. През 1841 г. избухва епидемия на едра шарка. Заради нея жителите на града се преместват на изток от Дейра. През 1894 г., пък пожар изпепелява Дейра и унищожава повечето домове.
Спасява емирството от пълна разруха географското му положение, което въпреки всичко продължава да привлича търговци от всички краища на региона.
Емирът на Дубай, проявявайки се като добър управник, за да подпомогне този процес по пристигане на чуждестранни търговци, понижава данъците. Това пък привлича търговците от Шарджа – основният търговски център на региона по това време.
В същото време заради близостта си до Иран, пристанището на Дубай също става притегателен център за същите тези чуждестранни търговци. Дори много от тях се заселват в Дубай. И в началото на 20 век градът вече е едно от най-важните пристанища в Персийския залив.
След това на сцената най-после излиза петролът. В началото петрол е открит само в съседното емирство Абу Даби. И дълго време Дубай е бил принуден да се задоволява с незначителните ползи от близостта си до това богато на петрол емирство.
През 1966 г. вече и в неговия район са открити собствени находища.
Макар значително по-малки, приходите от нефт започват да постъпват през 1969 г. Развиващата се нефтена промишленост, от своя страна, има нужда от работна сила. И започват да пристигат имигранти от всякъде като от 1968 до 1975 г. населението на града се увеличава четири пъти.
В наши дни населението на ОАЕ е около 10 000 000 души, като 87,9% от тях са имигранти. При това арабите са само 11,6%. Към тях се прибавят около 10,2% египтяни, 6,1% филипинци и 12,8% други. По.голямата част, около 59,4% от населението са южноазиатци (включително от Индия 38,2%, от Бангладеш 9,5%, от Пакистан 9,4%, други 2,3%). През 2015 г. 93,8% от това цялото население вече е грамотно.
Повечето от гражданите са мюсюлмани. Ислямът е и официална религия в ОАЕ. Има, разбира се, и значителни малцинства, проповядващи християнство и други религии.
Официалният език на страната е арабския. И той се използва от правителството и държавните служители. Но в света на търговията и икономиката господство заема английският.
Конституцията на ОАЕ, приета с независимостта през 1971 г. временно, а през 1996 г. – окончателно, постановява федерално правителство, като оставя много власт на емирствата. Правителството има изпълнителна, законодателна и съдебна власт, като изпълнителната има най-големи правомощия.
В страната няма политически партии и избори. Въпреки че държавните институции са близки с тези в демократичните страни, най-важните и отговорни постове се предават по наследство, като всяка управляваща фамилия представя своя народ. Политиката тук била „ процес на задоволяване на претенциите на управляващите фамилии, а също така и на заможните търговци и духовни водачи“. Че то къде е различно, всъщност?!
Политически страната е стабилна от десетилетия, водена от емира на Абу Даби шейх Зайед бин Султан ал-Нахаян. След неговата смърт през 2004 г. той е наследен на поста „владетел на Абу Даби“ от най-големия си син, шейх Халифа бин Зайед ал-Нахаян, който по-късно става и президент на ОАЕ.
Най-странното за мен беше, че всъщност доходите от нефт не са основните за Дубай. Запасите му около града са доста ограничени и нивото на добив не е високо. Осигурява само около 5% от всички приходи. Основата на икономиката на Дубай е съставена от туризма, авиацията, недвижимите имоти, финансовите услуги.
Е, поне си обясних тази неистова комерсиализация и на града, и на туризма.
Но, да започнем от началото.
