Третият ни хавански ден беше отреден на Нова Хавана. Новите квартали извън историческия център. Бяхме проучили вече, че с туристическия автобус може да направим тази доста дълга обиколка срещу скромната цена от 10 Кук /евро/. Както при всеки туристически автобус от типа „Hop on Hop off“ можеше да се слиза на различните спирки и след като приключим с нужното ни време за разглеждане, да се качим на следващия.
Автобусът тръгваше на удобно за нас място. Просто пресякохме булеварда и се оказахме в парка срещу хотел „Инглатерра“.
И започна нашата панорамна обиколка на Нова Хавана.
Първата ни спирка беше, разбира се,
Площадът на революцията.
Все пак, намирахме се в социалистическа Куба.
Ами, огромен социалистически площад. Безинтересен и сив, но подходящ за многолюдните манифестации, прославящи политическия строй. Портретите на Че Гевара и Фидел Кастро на огромни пана.
Всъщност, можеше да се разгледа съвсем лесно. За целта е достатъчно да застанеш в центъра и да направиш пълен кръг около себе си. И нищо, което да ти привлече погледа.
Заради разписанието на туристическия автобус останахме 20 минути. Оползотворихме ги в правене на снимки и чакане на автобус.
Следващата ни спирка беше на Хаванския университет. Личеше си, че сме близо до университет. Намерихме количка с банички. Познаващите ме знаят, че обичам да снимам храната, особено по време на пътешествие. Нали тя е част от пътуването?! Та, ето я баничката.
Наблюдавайки снимачната ни дейност, един мъж се насочи към нас. Попита ни на английски откъде сме и търсим ли нещо конкретно. Казахме му, че просто искаме да разгледаме. Попита ни какво работим. Искрено се зарадва, когато му казах, че съм съдия. Оказа се, че е преподавател по право и ми посочи юридическия факултет. Добрата ми звезда отново беше ми изпратила добър човек на пътя!
Със страхопочитание и трепет влязох в юридическия факултет. Не можах да се стърпя да не надникна в аулите му, да видя студентите. А те, като във всеки университет, обсъждаха нещо по масите, щъкаха нагоре-надолу по стълбите, търсеха, пишеха. Бъдещите кубински колеги.
Разходката из градините и алеите на университета ни доведе до университетската гостилница. И тук застанахме втрещени пред таблото с цените. Ако за порция храна студента трябваше даде обявените 2,50 кук /евро/, или 3,50 евро, при заплата 300-400 долара на месец, направо ни беше необяснимо как тези студенти изобщо са живи. Започналата да се прокрадва в съзнанието ми мисъл, че това са цени в тяхната валута „куб“, намери своето потвърждение, когато видях една студентка да се разплаща на касата. Така вече нещата се подреждаха. И аз все повече затвърждавах максимата, че Куба е евтино място. Е, за кубинците. Но, така и трябваше да бъде в крайна сметка.
