Пътят ни към Сан Игнасио, където беше предвидена следващата ни нощувка, минаваше през днешната столица на Белиз – Белмопан.
Шофьорът на микробуса любезно се съгласи да направи една обиколка по улиците й. Не беше предвидено време да я разгледаме, та автобусната обиколка беше единствената възможност за събиране на някакви впечатления.
А обиколката не отне никак много време. Въпреки помпозната титла „столица“, Белмопан се оказа твърде малко и непретенциозно градче.
Белмопан е сравнително нов град. Изграден е в непосредствена близост до река Белиз, на 80 kм от старата столица Белиз сити, след като тя е тотално разрушена от урагана „Хети“ през 1961 г.
Правителството се измества в Белмопан през 1970 г.
Шофьорът ни разказа, че след този разрушителен ураган местните смятат, че тук, на около час път от старата столица, е значително по – сигурно и си строят жилища тук. А не ги боядисват, за да изглеждат като постройки на маите.
На древен храм на маите наподобява и сградата на Народното събрание.
А ролята и функцията на този охраняем комплекс не можа да ни бъде изяснен.
Отново шофьорът ни разказа, че както в много белизки градове, и в столицата няма кино и театър. Имало е, но са ги закрили поради липса на посещаемост. Жителите предпочитат да се наслаждават на филмовото изкуство в домовете си. Особено след навлизане в широко потребление на интернет.
За срещи и социални контакти местните ползват парковете и футболните игрища.
Неизменна част от живота на столицата –бензиностанция.
И още по-неизменното шарено гробище.
Рано сутринта беше време да напуснем прекрасната почивка в Белиз и да се отправим за пореден път към Гватемала.
Пътуването по Белиз, обаче, все още не беше приключило. Пътьом щяхме да надникнем отново на гости на мая. Този път в древния им град, останал на територията на днешен Белиз – Шунантунич.
