Част шеста – от село Цвирми през прохода Угвири до село Адиши

Закусихме обилно, взехме обяда за през деня и тръгнаме да излизаме от село Цвирми.

През крайните квартали, така да се каже. Покрай местния магазин, отрудените хора и свободно пасящите си прасета.

Докато не остана в ниското Цвирми.

Твърде бързо излязохме на прекрасното място за първата ни почивка. И отново по интереси я разделихме.

И се започна. Манастири. Селца. Върхове. Поточета. Пеперуди. Каменни сърца. И цветя. И едни туристи в нейната прегръдка.

Планината Кавказ.

И се показа селото Адиши. С отбранителните си кули.

А ни посрещна с най-невероятната кръчмица в света. Ако бяхме в Нова Зеландия, щях да очаквам да ни посрещнат хобитите.

Хобити тук не срещнахме. Но по всичко личеше, че кръчмицата от техните местни братовчеди беше съградена.

Имаше си тя приспособления за всичко. И за изстудяване на бира. И за миене на чинии. Пък и за направа на вкусния грузински хляб плоча.

Подкрепени, покрай палатките, и в селото. Към къщата ни за гости.

И тя, както и кръчмата, всичко си имаше.

И килер за дърва. Че зимата дълга и студена била. И външна чешма. За истински смелите. И кътчета за хапване. Под планинските върховете и под дървения таван.

И  тоалетната не липсваше. Така да се каже.

763-s.-adishi

Спокойно! За да няма отказали се, домакините бяха изградили още три. Последната точно я довършваше майсторът. А умореният турист вече се беше подредил на стълбите в очакване на съвсем скорошното й откриване.

767-s.-adishi

Въпреки определено леко недовършения вид на къщата, тя предлагаше наистина мнооого стаи за уморени туристи.

А който окъснееше, или дойдеше без резервация, биваше настаняван направо под кравешките ребра.

Планина е. Условията са сурови.

Дори един от нашите мъже се беше направил повече на издръжлив и се беше престрашил за подобно луксозно преспиване. Само че от сутрешните разкази стана ясно, че среднощният студ го е мотивирало да поиска помощ от публиката. И публиката със съвместни нощни усилия го е прибрала в топлата стая.

Тръгнахме ние в намален състав на изследователска експедиция из селото.

И какво ли само не открихме.

Стари каменни къщи. И малки сладички деца.

И друга местна кръчма. С указателна табелка, даваща информация за наличието на вино.

Дали заради изповядвания зороастризъм от древните предци на местните, гробището беше останало на върха. Наистина, наместо зороастрийските Кули на мълчанието, беше изграден съвременен гробищен парк с високи и шарени огради.

А от височината му се откриваха невероятните планински гледки.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език