И се показа селото Адиши. С отбранителните си кули.
А ни посрещна с най-невероятната кръчмица в света. Ако бяхме в Нова Зеландия, щях да очаквам да ни посрещнат хобитите.
Хобити тук не срещнахме. Но по всичко личеше, че кръчмицата от техните местни братовчеди беше съградена.
Имаше си тя приспособления за всичко. И за изстудяване на бира. И за миене на чинии. Пък и за направа на вкусния грузински хляб плоча.
И тоалетната не липсваше. Така да се каже.
Спокойно! За да няма отказали се, домакините бяха изградили още три. Последната точно я довършваше майсторът. А умореният турист вече се беше подредил на стълбите в очакване на съвсем скорошното й откриване.
Въпреки определено леко недовършения вид на къщата, тя предлагаше наистина мнооого стаи за уморени туристи.
А който окъснееше, или дойдеше без резервация, биваше настаняван направо под кравешките ребра.
Планина е. Условията са сурови.
Дори един от нашите мъже се беше направил повече на издръжлив и се беше престрашил за подобно луксозно преспиване. Само че от сутрешните разкази стана ясно, че среднощният студ го е мотивирало да поиска помощ от публиката. И публиката със съвместни нощни усилия го е прибрала в топлата стая.

