Излегнала се на топлия шезлонг в спа центъра, се наслаждавах на гледката през прозореца. Още бяхме в открито море. Море. Облаци. Птичка. Море. Облаци. Няколко птички. Море. Облаци. Какво му е странното? ПТИЧКИ. Надигнах се. Явно вече наближавахме. Опитът ми от дневните акустирания ме беше научил, че птичките се появяват на около два часа до брега. По разписание сме! Имах още малко време да се накисна в масажиращия басейн, докато Коста ни докара до самия бряг на остров Сен Мартен.
И дойде заветният миг. Салата с някаква непозната за мен риба на обяд и на брега. Трябва да им науча имената на тези екзотични риби. Готвачите на кораба чинно си ги написваха. Но за да ти е ясна табелката, трябва да си наясно и със съдържанието. А като не си, както е в моя случай, табелката на моменти ме ориентераше единствено, че това не е свинско, не е телешко и не е пилешко. Всичко останало, колкото и странно да звучеше, обикновено се оказваше някаква риба. Поне за осем дни опитах какви ле не разновидности от морските дарове. Между другото, няма по – вкусно нещо от печени дебели калмари. Да не забравя да си сготвя в родината!
С пълен корем е лесно да се обърне внимание на духовното. И разперила духовните си крила, понесла пълния си стомах, стъпих на брега.
Остров Сен Мартен се оказа доста върховит. Истинска наслада за планинарската ми душа. Много върхове виеха разнообразните си гръбнаци на малката островна територия. И всичките зелени. А между тях плажна ивица и палми. Красота! Оказа се, че за да стигнем до градчето, трябва да вземем морско такси. Прекрасна лодка – яхта. И тези екземпляри от морски свят не мога да определям точно.
7 долара за такси до града. На всеки 15 минути. Боже, каква евтинийка. В негърските острови това щеше да е поне 50 евро. За такава цена направо ми се искаше да отида натам и обратно няколко пъти. Толкова евтин превоз не ми се беше случвал в близките две седмици.
Не че островът не беше населен с чернокожи, но холандското му управление явно си казваше думата.
В таксито ни посрещнаха същите черни, но вече съвсем добродушни и приветливи. С широки усмивки и желаещи да помогнат. Подаваха ни ръка, за да ни помогнат да се качим на борда. Не за да искат нещо, или да ни повлекат да пазаруваме. А просто безкористно да помогнат. Колко рядко по теши ширини. И колко страхотно!
Питиетата на борда по 2 долара. Европейска евтинийка. Явно Ямайка и Куба ще се окажат наистина най – скъпите карибски острови.
Градчето се оказа като извадено от приказка на Андерсен. Чисто и подредено. Малки кукленски къщи. В пастелни кукленски цветове. Не бяха дървени. Но създаваха такова усещане. Може би заради формата.
Здрави тротоари, здрав асфалт. Еднопосочно движение по тесните улици. Нови коли, поддържани фасади.
И музика. Боже, колко ми липсваше музиката тези дни! По другите карибски острови не си бяха направили труда да порадват туриста с това прекрасно ласкателство за ушите. За тях беше достатъчно туристът да си остави парите при тях. Защо пък трябва и да му е хубаво. Както стана ясно, на негрите всички са им длъжни.
Но сега съм на Сен Мартен. Сред същите тези чернокожи, но приветливи и мили.
Разхождайки се из шарените кукленски улички, се чувствах истински празнично. Именно празнично настроение създаваше Сен Мартен.
Усещане за купон. Прекрасен, заслужен, спокоен и безопасен купон. Не оцеляване с прибежко и снимане тук там на някоя красота. Бях се научила вече преди всяка снимка да се озъртам по всички страни и да правя сложни преценки относно безопасния момент за изваждане на телефона. Бърза снимка и отново в раницата. А раницата на гърдите ми и силно прегърната освен това. Тук нямаше подобно нещо. Вече наистина можех просто да си ходя и да си се зазяпвам. Така любимото ми занимание ми бяха отнели тези дни. И Сен Мартен ми го върна.
Зяпайки си и наслаждавайки се на красотата наоколо, стигнах до крайбрежната. На самия плаж. Отпред ситен ситен пясък. А пред него чистото лазурно море. Чадърчета, шезлонги. И туристи. Никой не ги гонеше с цени и настояване да пазаруват и още и още, и да плащат и още и още, дори незнайно за какво. Прост европейски релакс.
Барове на крайбрежната. Барове на плажа. С нормални цени. Не празни, защото цената на една бира е колко на самата пивоварна.
Сладолед. И го купуват, защото е достъпен. И можеш напълно спокойно да си бръкнеш в чантата, да извадиш портфейла и да заплатиш. Без да се притесняваш, че в това време някой ще ти дръпне чантата.
Никой не ме дърпа да пазарувам, не скачат като невидели, за да ми предлагат какво ли не, пари струващо. Аз си избирам къде и какво да правя. И просто си плащам за избора. Тихо и спокойно. На фона на прекрасната музика. А тя беше отвсякъде. Просто краката сами тръгват в танцова стъпка. Лек пирует за снимка. Колко празнично може да е прекарването на брега!
Сейнт Мартен е наистина прекрасно място и предлага истинска почивка. Пълна със слънце, пясък, море, напитки и спокойствие. Музика и релакс. Истинско морско вълшебство.
Връщайки се на лодката – такси, ни посрещнаха същите любезни и приветливи черни хора. Същата весела музика звучеше на борда. Всички пътници се поклащаха в такт с музиката. И сякаш не беше достатъчен комфорта, който ни беше предложен, любезният чернокож с дълги плитки ни
БЛАГОДАРИ, че сме били с неговата компания. Попита ни дали сме изкарали добре. Пожела ни приятно плаване. И завърши с „Бог да ви благослови всички”. Каква разлика на фона на постоянните клаксони и досаждания от събратята му, разположени на съследните острови.
Чак сега осъзнах каква беше разликата в населението. По всички острови си бяха чернокожи. Но тук и на Мартиника имаха разум в очите. Не изглеждаха като обезумели и страховити, жаждащи парите на туристите, независимо от здравето им.
Тук и на Мартиник си бяха просто хора. Като всички разумни такива. Нито един от тях не ми създаде дори най – малък дискомфорт, или чувство за опасност. Напротив, радвах им се, доверявах им се. Създадоха ми истински празник.
Може би, защото беше рождения ми ден. Може би, защото беше последният ми ден на кораба. Сен Мартен ми остави прекрасно празнично настроение, което ще нося през следващата си година!
Прекрасно честване на личния ми празник! Благодаря, Сен мартен! Благодаря, че бях!
Връщайки се на кораба, намерих в каютата си картичка за рождения ми ден.
Ах, този Коста, за всичко беше помислил! Наистина направи специален този празничен ден. Благодаря!
