Нашата мини обиколка на Индия започна със столицата. Делхи.
Съвременните й улици бяха малко по-чисто и съвременно издание на Индия. Е, не много чисто по принцип. Но определено чисто на фона на останалата страна.
Макар и нови, по същите тузи улици продължаваха да предвижват товарите си старите граждани на голямата държава.
Все още по време на британското владичество, през 1931 г., в Делхи е построена и мемориалната арка Индия Гейт. Паметник на жертвите, дадени в две войни. Върху стените й са изписани имената на 70 000 индийски войници, сражавали се за Британската армия по време на Първата световна война и на 13 516 британски и индийски войници, загинали на северозападния фронт по време на войната с Афганистан.
Не само административните сгради впечатляваха с красотата и грандиозността си.
На фона на бедните граждани и мръсните улици и градове, мавзолеи, дворци и храмове в Индия се извисяваха в архитектурното си великолепие. За пореден път станах свидетел на това принципно безумие. Изключително беден и гладен народ. Неуредена държава. Никакви битови условия. И невероятно уникални паметници.
Явно в потвърждение на максимата за важността на духа. Може би само с тези великолепни храмове може да се поддържа духа на толкова бедните хора. Все трябва да им се даде надежда. Ако не за този, то поне за следващия живот.
Първа от великолепната плеяда беше Гробницата на Хумаюн/ Humayun’s tomb/ – последно убежище на могулския император Хумаюн. Стоях пред този архитектурен шедьовър и никак не можех да осъзная, че е строен в далечната 1569-70 г., по време на мперията на моголите. Че знаели ли са тези древни наши предшественици как изобщо се строи?!
Явно не само са знаели, а са успели да сътворят подобен мавзолей, съчетаващ елементи от индийската и персийската архитектури.
Поръчана от първата съпруга и главен консор на Хумаюн, императрица Бега Бегум, гробницата е своеобразен пионер. Не само е първата градинска гробница на Индийския субконтинент, но е и първата структура, използваща червен пясъчник в такъв мащаб.
Не напразно през 1993 г. е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
Гробницата е издигната на река Ямуна не случайно. Избрано е мястото заради близостта му с Низамуддин Дарга, мавзолеят на знаменития суфийски светец от Делхи, Низамуддин Аулия. Силно почитан от владетелите на Делхи.
В по-късната история на Моголите, последният им император, Бахадур Шах Зафар се е приютил тук, по време на Индийското въстание от 1857 г., заедно с трима принцове, и е заловен от капитан Ходсън. След което е заточен в Рангун.
Комплексът обхваща главната гробница на император Хумаюн, в която се намират гробовете на императрица Бега Бегум, Хамида Бегум, а също и Дара Шикох, правнук на Хумаюн и син на по-късния император Шах Джахан, както и множество други последващи Моголи, включително император Джахандар Шах, Фарухсияр, Рафи Ул-Дарят, Рафи Уд-Даулат, Мохамед Кам Бакш и Аламгир II.
Около нея е изградена градина, типична за персийските градини, но невиждана до тогава в Индия.
Храмът на лотоса
Така е кръстена най-екзотичната архитектурно бахайски къщи на поклонение. Една от седемте такива къщи за поклонение. Другите шест са в Австралия, Панама, Самоа, Уганда, Германия и САЩ.
Всички бахайски къщи на поклонение, включително храма Лотос, споделят определени архитектурни елементи, някои от които са посочени от писанието на Баха. ʻAbdu’l-Bahá, син на основателя на религията, постановява, че съществен архитектурен характер на Дом на поклонението е деветстранна кръгла форма.
В изпълнение на тази догма, Храмът на лотоса е съставен от 27 свободно стоящи мраморни „венчелистчета“, подредени в групи от три, за да образуват девет страни. Също девет е броят на вратите в храма на Лотос, които се отварят към централна зала.
Бахайската къща на поклонение е място, на което хора от различните краища на света идват за медитация, молитви и обучение. Изградена е в съответствие с ученията на бахайската вяра, проповядваща единството на Бога, единството на религиите и единството на човечеството. Това е място за поклонение пред създателя на вселената, а не на едно единствено и специално божество. Няма идол, който да почитат, именно затова хора от всякакво вероизповедание са добре дошли вътре. В Дома на поклонението не се показват снимки, статуи или изображения и не се включват амвони, или олтари. В къщата за поклонение не могат да се извършват ритуалистични церемонии, нито пък някой може да изнася проповеди. Може обаче да се пее или да се четат Писанията на Бахай и други вероизповедания на всеки език. Бахайската общност предлага четири дейности, наречени основни дейности за тези, които се интересуват от начина на живот на бахаите. Тези дейности са детски класове, младежки класове, посветени срещи и учебни кръгове.
А хората тук се молят, искайки прошка или нещо, което дълбоко желаят.
Наред с деветте си заобикалящи езера и градини имотът на храма Лотос обхваща 26 декара.
Основната част от средствата, необходими за закупуването на тази земя, е дарена от Ардишър Рустампур от Хайдерабад, Синд, който е дал целия си живот спестявания за тази цел през 1953 г. Част от бюджета за строителство е била спестена и използвана за изграждане на оранжерия за изучаване на местни растения и цветя, които биха били подходящи за използване на обекта.
Друго интересно за този храм е, че е един от първите храмове в Делхи, които използват слънчева енергия. От общото потребление на електричество в храма от 500 киловата, 120 kW се осигурява от слънчева енергия, генерирана от слънчеви панели на сградата.
Малко преди залез успяхме да влезем и в Китуб Минар.
Днес включен в списъка на ЮНЕСКО, този комплекс е строен през 1193 г. А е издигнат в чест на победата на исляма над делхийското хиндуистко кралство.
С височината си от 73 м. кулата претендира за най-красивото и високо минаре в света. А върху стените й са изписани текстове от Корана.
В основите на минарето е първата джамия, построена в Индия върху основите на 27 хиндуистки и джайнистки храма.
