Дойде денят и за същинския преход.
Идеята беше да отидем с колите до Синеморец, да ги оставим там и да се върнем пеша в Резово. Пък после шофьорите да се доберат някак до същите тези коли и да си ги приберат. Че сме си привързани към тях.
Уредихме си среща с палаткуващите на плажа в Синеморец.
И тръгнахме след приготвения ни от домакините ни тутманик. А, доколкото Резово, както и да го гледаш, си беше гранична зона, всеки път като тръгвахме да го напускаме, неизменно минавахме паспортен контрол. В смисъл, отбивахме на отреденото за това място и ни отнасяше господин граничният полицай личните карти в малката схлупена будчица. Въпреки убедеността ми, че за три дена са ни научили личните данни наизуст, всяка една проверка не преминаваше долната граница от 7 минути.
Случи се и този ден. Само че този именно ден тя и за нас беше важна. По панорамния път пеша наобратно предстоеше да преминем пред поставена срещу бежанци топлинна камера. Как знаехме ли? Ами, Райко беше, разбира се, проучил. А и беше преживял, за жалост, картината на живо. Миналата година с друга група били засечени от тази топлинна камера, та ги гонели граничните полицаи из цялото крайбрежие. Хвала, както се казва, на съвестните служители. И при наличието им, да се чуди човек от къде толкоз бежанец се пръкна из Европата, та я трошат сега безмилостно жестоко.
За избягване на подобни гонения, Райко се беше обадил предварително и надлежно на граничните ни органи. Беше оставил всичките ни лични данни и номерата на автомобилите. И, сигурни, че сме изпълнили гражданските си дългове към родната гранична полиция, на въпроса на граничния полицай какво смятаме да правим, гордо отвърнах, че ще се връщаме пеша с откритите от него раници в багажника на Хюндая.
Това мое гордо изявление предизвика много интересна реплика у проверяващия ни полицай към колегата му в будката:
-Още едни пеша ще минават.
Както се казва, аман от туристи.
Но това не секна гордият ми тон. И още по-гордо му заявих, че сме се обадили където трябва. Хич не се впечатли той от това мое твърдение. И го прие сякаш с недоверие. Вместо да забърза проверката, всъщност я забави. А както обясни, на тях никой не им бил казал, че ей таквиз като нас днес се канят да минават пред споменатата топлинна камера. Което означавало, че като ни засекат, ще си ни гонят. И чак след като ни открият и направят съответната справка, можело да излезе наяве споделената от мен информация за правовите действия на Райко. Та се наложи да изчакаме още много време за да се свържат господа граничните полицаи с някое специално място и да проверят дали ние наистина сме се обадили. И най-вече, поради що за тези наши действия те не били уведомени.
Ей затова е интересна родината ни. По време на дългото ни чакане неминуемо се разви така познатият разговор между двамата гранични полицаи:
-Абе, дай да ги пуснем. Тя, проверката ще се забави.
-А, какво ще ги пускаме. Ще се окаже после, че трябва да ги гоним и пак ще ги забавим.
Почакахме, почакахме. А в будката отсреща явно нищо не се случваше. Та, и непреклонният колега вече започна да споделя благостта на колегата си и в един момент отсече:
-То, не се знае колко време ще продължи тази проверка, така че тръгвайте.
Дори не исках и да питам – а дали това значи, че няма да ни гонят все пак. Само като си помислих още колко време ще ни отнеме, при дадената зелена светлина, просто запалих двигателя и драснахме към Синеморец.
А там на плажа, съвсем не по плажному, с раници и туристически обувки, чакаше цялата ни група.
И се заредиха красота след красота. Толкова малки и китни плажчета дори не подозирах, че си имаме. Подобни географски релефи с вдадени в морето каменни ридове обикновено определях като чуждоземни. А се оказа, че и нашето мило и родно море си има подобни екзотични красоти. Че и в изобилно количество. А водата беше дотам бистра, че се виждаше всяко малко камъче. И за мое най-голямо учудване, освен че беше бистра и чиста, беше и кристално синя.
Незнайно защо в моите спомени на човек, непосещавал родното черноморие от близо десетина години, водата му беше по-скоро кафява. А тези дни я открих истински кристална и синя.
