И започна моето пътешествие из Иран.
Първият ни град беше Шираз.
Днес главен град на провинция Фарс, Шираз е на повече от 4 000 години. Един от най-старите градове на древна Персия. Столица на древна Персия по време на династията Занд от 1750 до 1781 г.
Първото споменаване на името му учените открили в клиновидни надписи от около 2 000 г. пр. Хр. В тези надписи, написани на древния есламски език, Шираз е посочен като Тиразис. С течение на времето еламското «Тиразис» е превърнат н древноперсийското име «Шираджиш», а днес в съвременното Шираз.
През 13-ти век, Шираз се превръща във водещ център на изкуствата. Съвременен Шираз е наречен градът на поетите, виното и розите. В него са родени и творили двама от най-известните ирански поети Хавез и Саади. Днес в града се намират техните гробници.
До преди ислямската революция градът е бил най-големият в Иран център за производство на вино. И макар да е запазил и до днес имиджът си на център на изкуствата, днес Шираз е цeнтър на нефтената и електронна промишленост.
Заради относително мекия си климат, улиците му са покрити от зеленина. Отново климатът е позволил изграждането от древни време на множество оазиси – градини. Всички те са построени в съответствие с описанието в Корана на райските градини на блаженството от отвъдното.
И с една от тези градини започна нашата среща с този древен град.
Градината Ерам.
Намираща се точно срещу университета на Шираз.
„Градина на шаха“, наречена „Ерам“ в чест на легендарната аравийска градина, известна като Рай (Ерам) намерила място в пътеписите на пътешественици още от 18 век:
„Прекрасната градина Ерам (или Баге-Ерам) била създадена от човешка ръка , за да наслаждава погледа и да служи за място за почивка и отмора на най-великите хора в света – шаховете“.
Въпреки че е строена по описанията на ислямската свещена книга, градината има характеристиките на древните персийски градини. И нищо чудно. Както винаги съм казвала, мъдростта на народите е една и съща. Повлияна от битовите нужди и съобразяването с климатичните особености на мястото им на живеене.
А в този полупустинен климат градината задължително има дървета, образуващи сянка дори в най-топлите периоди. Водоем, разхлаждащ въздуха. Рози и портокалови дръвчета за приятен аромат. И павилион, в който високопоставените посетители да могат да се разположат удобно и да се насладят на почивката си. И Кули на Вятъра над павилиона. За да хващат вятъра и да изпраща хладината на почиващите.
Всяко нещо е поставено в градината с мъдростта на древните. Високите, създаващи дебела сянка, тополи, кедри, евкалипти и борове, са съчетани с полезните плодоносни мушмул, праскова, хурма ( вид японско дърво). А цветята са подбрани освен заради красотата им, но и заради техните лечебни свойства.
Освен красивия централен водоем, в центъра на всяка от четирите главни алеи тече украсен с цветя канал, символизиращ една от реките на Едем (мюсулманския рай).
Триетажен дворцов павилион „Наранжестан“ е построен по време на управлението на династията на Каджарите. Фасадата му освен с цветни мотиви, е украсена с картини, илюстриращи стиховете на знаменитите поети Хафиз и Саади.
И за първи път из улиците на Шираз. Както щях да се убедя към края на пътуването ни, типичните ирански улици. Широки булеварди със съвременни автомобили и натоварено движение. И типичните стари и ниски постройки, украсени с цяло множество надписи и реклами на персийски. До днес именно той е официалният език в Иран.
След посещението си в Исфахан, Карим Хан бил запленен от красотата на неговия площад Накше Джахан. Връщайки се родния Шираз, той решава да построи голям площад в северната част на града, наподобяващ величието на исфаханския.
И построява днес нареченият „Площад на Общината“.
По красота и грандиозност построеният площад по нищо не отстъпвал на този в Исфахан. На север от площада изградил друг площад, Диван Карим Хан. На изток – Пазара Вакил и няколко хана. На юг – Хамам Вакил и джамия Вакил. На югозапад – градина.
А в западната част на площада построява през 1180 г. и Цитаделата, наречена по-късно с неговото име.
За нейното строителство Карим Хан кани най-добрите архитекти и художници на времето си. Закупува най-добрите материали от други градове и страни. И замъкът е издигнат. И в него се нанася ханът заедно със семейството и свитата си.
За жалост, не съществува дълго великолепният площад. На него решил да излее враждебното си отношение към Карим Хан новият завоевател на Шираз, Мохамед хан. В изблик на твърде много тестостерон, той нарежда да бъдат съборени сградите на Карим Хан около площада. И с много мъжка сила, просто хей така, заради невъзможността на един завоевател да овладее емоциите си, много величествени сгради от епохата на династията Занд просто биват срутени и изличени. В резултат на същия изблик на емоции бива разрушена и крепостната стена, построена около Шираз от Карим Хан.
Като се замисля на колко подобни древни и по-съвременни вандалщини съм била задочен свидетел. Колко сгради са били строени и разрушавани. Колко книги са били писани и изгаряни. Изгаряни са цели библиотеки. Пълни със знания. И всеки нов е рушил и започвал отначало. А какво ли щеше да стане с човечеството, ако не бяхме така рушили. Ако бяхме ползвали тези знания и постижения, и бяхме градили върху тях.
Разбирам, че животът представлява вечната борба на доброто и злото. Но защо така безсмислено се зачерква трудът на предците, до днес не мога да си обясня.
Значи, строен е този площад. Построени са множество грандиозни сгради. Използвани са материали. Ангажиран е трудът на хиляди хора. И след това са ангажирани нови хиляди хора да разрушат същите тези грандиозни сгради. Най-вероятно разрушаването им е било не по-малко трудоемко от построяването. Само като си помисля за целия строителен материал, струпан в разрушителни купове. Веднъж донесен в Шираз като ценен материал, сега пък е трябвало да бъде извозен от Шираз като ненужен отпадък.
Доста често ми се струва резонен онзи, уж саркастичен въпрос „Има ли разум на Земята?“
За щастие, по време на тези разрушителни работи, е запазена поне Цитаделата.
Много пъти сменяла предназначението си. След управлението на Карим хан била ползвана като емирски съд, назначен от централното правителство на Амири.
След падането на династията Каджар, е превърната в затвор. А красивите стенни картини са просто измазани.
Не можех да не се сетя за същото това измазване на иконите и стенописите в нашите църкви в определени исторически периоди.
Днес крепостта е превърната в музей. И за моя радост, доста добре реставрирана. Та, успяхме да се насладим на красотата й.
Първи се порадваха на нашето посещение Баните Вакил.
Както ни каза Али, именно с тях е редно да започнем. Не ни обясни защо. Може би, ритуално, виртуално да се измием от светската суета и да влезем в стоящата до баните джамия.
Познаващите ме знаят как се радвам на шарени играчки. Явно и съвременните управници на баните са го знаели. И , очаквайки посещението, ми са превърнали баните в музей. И за такива като мен любители на шаренкото и нагледничкото, са поставили из целия музей восъчни фигури. Та съвсем да стане ясно коя зала за какво се е ползвала.
И от тези восъчни постановки за пореден път се вижда, че както римските, така и арабските, и турските бани са били не само помещения за измиване на тялото. В тях са се извършвали наречените днес „спа „ процедури. А иначе, важните за здравия дух и тяло масажи и сауни. В тях са се срещали мъжете и жените (разбира се, в отделни зали) и са обменяли злободневните новини. И просто са осъществявали нуждата си да поразсъждават за битието и живота. И изобщо, за вълнуващото ги.
Управниците бяха сътворили и композиция, изобразяваща подготовката на млада девойка за сватбения й ден.
Както щеше да ни покаже нашето пътешествие из Иран, грандиозността и невероятната красота на всяка джамия в страната са наистина с нищо сравними. Поне до този момент не бях виждала нищо дори подобно като изящество и величественост. Както често казвам, точно такъв трябва да бъде всеки храм на Бога. Да внушава на поклонниците силата и добротата му. И да създава уюта и гостоприемността, привличащи всеки нуждаещ се от общуване с Него.
А джамията Вакил е изградена на Територия повече от 8 600 кв. м. Както повечето, посетителят бива въведен първо в голям открит двор.
Типично за древните източни градове, изграден в огромна сграда, разположена до джамията, с няколко чай – хана и керван – сараи в него.
Джамията, пазарът и керван – сарая били сърцето на всеки източен град в древността. В керван – сарая са отсядали керваните с камили. На пазара са продавали чуждестранните търговци стоката си. От същия пазар жителите на града са се снабдявали с нужното им за ежедневното им битие. В керван – сарая са слушали разказите на търговците за другите земи местните. Отново в керван – сараите са обменяли информация за търговските си пътища различните търговци помежду си. И в джамията са ходели всички за общуването си с Бога и извършване на намаза(молитва).
Керван – сарая в древността представлявал голям комплекс, в който имало помещения за отпочиване на камилите, помещения за отмора и сън на търговците и обслужващите кервана. И помещения за хранене и обмяна на думи.
По-късно, когато превозът на стоки от големите кервани с камили бил поверен на съвременните превозвачи, старите големи комплекси на керван – сараите свили размера си. От тях отпаднали достатъчно големите помещения за почивка на камилите. А на места останала само частта за хранене и раздумка, наречена чай – хана ( стая за чай). Именно чаят бил и остава основната напитка на народите от Изтока. И на него се събират на сладките си раздумки и до днес. Които съгласно същото това източно, спокойствие, могат да траят истински дълго.
Такива чай-хани бяха изградени и в пазара Вакил
А пазарът Вакил е истински древен. Основан още от династията на буидите в 11 век до нашата ера. Гледайки древните му стени се отнесох във вековете. Колко ли кервана са посрещнали?! И колко ли истории са чули те?! Колко ли водачи на кервани са се подпирали от умора на тях?! И колко ли търговци са минавали покрай тях към спалните си помещения?!
Ех, ако можеха да говорят! Какви ли разкази щяха да ни разкажат?!
Преминал през вековете, пазарът придобива сегашния си облик едва през 18 век по време на управлението на Карим хан.
Няколко пазара имало някога в стария търговски град Шираз. Строени през различни периоди от време. Но само над пазара Вакил специално поработил Карим-хан. Придал му кръстообразна форма. А това направил с цел. Да превърне Шираз в главен център за търговия в ханството си.
Широки алеи със сводести тавани изградил той. За да осигури достатъчно място. Да не изпитва посетителят обичайният дискомфорт за източните пазари, където от всички страни му крещят в ушите, от където от всякъде се носят вълни не винаги приятни миризми.
Дизайнът на вътрешните помещения на пазара бил проектиран така, че да осигури прохлада през лятото и топлина през зимата.
И явно се е справил Карим хан. Действащ и до днес, пазарът приютява повече от сто търговци. А в него, както казват местните, може да намериш всичко, от което се нуждаеш.
