И тръгнахме ние по пътищата на Иран. А пейзажите, които запрепускаха зад автобусните прозорци, бяха преобладаващо жълти. И странни. Някак всичко зад стъклото се сливаше в една пелена. Лекото замърсяване на стъклата допринасше за това, наистина. Но пейзажът си беше достатъчно безличен и без тази помощ. Погледът ми се рееше из него и нямаше нещо, на което да се спре. Нямаше нещо отличително, нещо изпъкващо. Всичко наоколо беше с цвета на пустинята.
Пастелено жълти бяха пустинните полета. Пастелено жълти бяха и ниските къщи. Пастелено жълти бяха и високите блокове.
И друга отличителна черта имаха те. Нямаха керемидените покриви, с които сме свикнали. И не им бяха нужни. За да опазят къщата от големи снегове, бяха направени те при нас. А тук нямаше снегове. Нямаше нищо, освен трайна суха жега. И сградите завършваха така, в нищото. Просто с последната излята плоча. Равна, безцветна и безлична. А всичко това придаваше някакъв странен вид на сградите. И вееше от тях нещо между недовършеност и запустялост.
И този вид на недовършеност допълнително се подсилваше от безцветното сливане на сградите със земята наоколо. Всичко беше пастелено жълто. Докато свикне погледъг ми с тази картини, приемах далечните жълти блокове то ли като мираж, то ли като продължение на земята в някакви загадъчни и леко зловещи извивки на самата пастелено жълта почва.
Както разбрахме по-късно, това сливане си имаше напълно логично обяснение. Просто материалът, с който били строено постройките от древни времена е кирпич – смес от същата тази земя и вода.
А на фона на тези безлични пейзажи, гласът на Али рисуваше пред нас най-цветни и ярки картини на битки, тронове, азиатски пазари и грандиозни медресета.
Богата история е имала тази земя! И много кръв е поела. Кръвта на хилади воини. Стотици битки са водени върху й. Десетки пъти е била превземана от нови и нови племена. Нови и нови владетели са установявали властта си над нея. И нищо чудно. Географското й положение е предопределила тази нелека съдба.
Гласът на Али чертаеше прави линии от Средиземно море до Пекин, от Пекин до Кайро или от Париж до Делхи. И всички те минаваха през Иран. Мястото, където Изтокът среща Запада. Няма как така апетитна територия да остане встрани от големите исторически събития.
И ето я историята. Историята, разказана ни от един от местните потомци, съхранили културата на древните си от персийската империя.
Територията, която заема днес Иран е започнала да се населява още преди няколко хилядолетия до нашата ера.
Първото известно поселение, което се разполага в до историческата епоха на мястото на съвременната държава е величественото Мидейско царство.
Именно мидийците приемат за свои родоначалници днешните потомци на древния ирански народ. Те основават и първото официално автономно правителство в Иран, което датира от 9-и и 8-ти век пр. Хр.
Следващият изключително важен период е на древната Персийска империя. Основана от Кир I Велики, от династията на Ахеменидите. И тази династия управлява Иран за почти 220 години.
Тогава върху древното население се посвещава в зороастрийска вяра, изповядвана от ахемедийските императори. И именно се посвещават. За ралика от последвалите я християнство и ислям, никога тази религия не е била налагана. И може би заради това, въпреки че в по-късните векове на народа е наложен исляма, до днес този народ си спазва вечните постулати на зороастризмът.
Персите са оставили и друга историческа ценност. Писането с клиновидни знаци, съставени от 42 знака.
А империята им е приета за една от най-силните в световната история.
Следваща в управлението на империята била династия на Партите. Тя се задържала около 475 години.
428 години са на власт наследниците им, Сасанидската династия. Тяхната ера се счита за върха на иранската цивилизация в древния свят.
И не напразно. Именно те са положили началото на градското планиране и разпространението на мостове и други структури, които пък способствали за разширяването на вътрешна и външна търговия. Сасанидите били поддръжници и на изкуствата. В тяхно време възникнали
празника на Mehregan, който отбелязва победата на героя Fereydoun на Zahhak демон и фестивалът Саде, на който празнували откриването на огъня всяка година, след изминаването на сто дни от началото на зимата.
По същото време възникнал и чествания до днес празник Навруз ( Nouruz)– иранската нова година. Също като празник на новата година се отбелязва до днес той и в близкия Узбекистан.
Голямо богатство успяла да натрупа Персийската империя. И блазнило то кого ли не от древните им съседи. И, заедно с невероятното им стратегическо местоположение, предизвиквали нашествие след нашествие. На няколко пъти Персийската империя била основавана, погубвана и за пореден път възстановявана.
Сред нашествениците били турците, Чингис хан, монголите. За около сто години част от Иран управлява и династията на Тимуридите, основана от Амир Темур.
Най-значимо било нападението на арабите. Тласкани от младостта на новата религия, ислям, през VII в. те веднъж завинаги смирили древната Персийска империя и поставили началото на период на ислямско величие с характерен персийски облик. Въпреки че е имало слаба съпротива в някои райони на страната, ислямът се приел сравнително бързо от местното население. Една от причините била, че освен мъдростта на родната им зороастрийска религия, тя налагала строха йерархичност. Затова обикновените хора били приветствани с посланието на мюсюлманството за братство и равенство.
Днес, въпреки че изповядват ислям, иранците пазят вярванията и традициите на зороастризма. И като култура и традиции се отличават от арабите.
Най-странното от историята на Иран за мен е Иранска Ислямска революция, останала в народа също като Революцията от 1979 г.
Така и не бях намерила до този момент време и желание да разбера повече за това злачно събитие в историята на Иран. И ето че подходящият момент настъпи.
В основата си тази революция е замислена и довежда до свалянето от власт на последния монарх на Иран, шах Мохамед Реза Пахлави и премахването на монархията.
А основна роля в нея изиграва аятолах Рухолах Хомейни.
Останалите в историята причини за избухването на революцията включват консервативната реакция срещу западните влияния, либералната реакция към социалната несправедливост, нарастване на очакванията, създадени от приходите на петролния басейн през 1973 г. и прекалено амбициозна икономическа програма, гняв срещу рязкото свиване на икономиката през 1977 – 78г. и други недостатъци на стария режим.
А шахският режим в последния му период ставал все по-потиснически, брутален, корумпиран и неразумен. За жалост, довел и до лошо икономическо управление, което пък повлекло след себе си икономически затруднения, недостиг и инфлация.
Толкова много били натрупаните проблеми, че с нея се заели твърде много различни по идеи съсловия. Движещите сили на революционното движение били и комунистите, и националистите, и либералите, и религиозните сили. И водени от собствените си цели, всички те се обединили от единствената обща – свалянето на шаха.
А шах Мохамед Реза Пахлави господствал над Иран цели 25 години, бил подкрепян активно от САЩ. Типично за слабия управник, във вътрешното си управление се изявявал като строг диктатор. Докато във външнополитически план бил марионетка, направлявана отвън.
По времето на неговото управление социалното разслоение и пропастта между бедни и богати придобили за първи път абсурдни измерения. Милиони иранци в селските райони живеели под границата на бедността. В същото време малък кръг от „елита“ около шаха тънел в богатство. И това при наличие на така ценния още тогава в световен мащаб петрол.
Именно благодарение на приходите от петрола, Иран се превърнал тогава във важен икономически фактор. В резултат на това пък в градовете възникнало относително голямо средно съсловие (така наречената при нас „средна класа“). А членовете му, придобили по-добър стандарт и образование, започнали да се стремят и към участие в политическия живот на страната. Тези хора от средното съсловие си мечтаели за по-свободна и по-либерална държава. И именно те били официалните пионери в отпочването на революцията.
И всичко можело да се развие и доста добре.
Но малко по-късно в революцията се включват Ислямистите. А става това, когато за техен лидер успява да се издигне аятойлах Хомейни. И заиграва той на тънката народна струна за окаяната бедност и обещанията за прекрасен, богат и в равенство живот.
За разлика от ного други духовници в Иран, които се държат настрана от политиката, по време на своето изгнание в Париж, Хомейни държи огнени речи срещу режима на шаха. В навечерието на революцията Хомейни обещава не само да помогне на бедните. Той обявява, че ще премахне „декадентското“ разточителство в живота на политическия елит и призовава за цялостно духовно обновление, водещо към създаването на ислямска република.
Естествено, сложните думички от речите му остават на заден план. И многобройният беден и неук народ чува само, че елитът ще бъде лишен от досегашния си дразнещ разточителен начин на живота, а бедните ще получат равенство.
Задкулистните зловещи цели на Хомейни да ислямизира и подчини народа не по-лошо от шаха, срещу когото се бори, не остават скрити за далеч по-интелигентното средно съсловие. Само че то е далеч и по-малобройно.
А революцията е вече назряла. И на проведения референдум през декември 1979 година иранците гласуват с огромно мнозинство за новата ислямска конституция на страната, сътворена от, уж духовния, революционен лидер Хомейни.
Не успели да се противопоставят на това развитие, левите и либералните политически сили, продължават борбата. Сменят се последователно два президента. Първият пада жертва на атентат. А вторият не притежава силата и волята на Хомейни.
Въпреки това многократните му предупреждения за опасността от религиозна диктатура биват прегърнати и подкрепени от либералното средно съсловие.
И отново, можело и да постигнат добър резултат.
Но, за втори път, дали съдбата, дали умишлената намеса на великите сили, изиграва лоша услуга на потомците на древния народ.
Започва войната между Иран и Ирак. През септември 1980 година иракският президент Садам Хюсеин, чиято армия по онова време притежава най-модерни оръжия от САЩ, напада Иран. Поредната война в историята на наследниците на древна Персия. Ожесточена, водена в продължение на осем години и завършила без победител.
Донесла мъка и още по-голяма бедност за народа на Иран, войната с Ирак носи само радост за Хомейни. Не само не я крие той. Открито нарича това народно бедствие, по време на което умират около милион иранци, „дар от небето“. И истински дар е тя за него. Благодарение на нея, с позоваването на „външния враг“, успява да сломи окончателно съпротивата на опонентите си и да заздрави духовната си тоталитарна властта.
Както във всеки тоталитаризъм, следва неизбежната вълна от масови екзекуции. Духовните водачи на страната преследват, арестуват и екзекутират либерали, комунисти, привърженици на шаха и опозиционни духовници.
Обещаното равенство и братство води единствено до потушаването на нововъзникналия конфликт на социална основа – между онези, които са засегнати от войната и чуждите санкции след нея, и вляли се в нарастващите редици на безработицата, и другите, които все още извличат ползи от системата на управление“.
За жените същите тези обещания прерастват в истински гнет. Красивите иранки получават задължително облекло и покриване на главите.
Тук, обаче, Хомейни действа истински хитро. Дали за да предотврати възможния успех на разгневената женска суета, дали по друга причина, това задължително облекло той налага в продължение на цели три години. Три години, в които дамите и всички, все още революционно настроени либерали свикват, че всъщност само се говори, а нищо не се прави. Три години, в които свикват да приемат с насмешка и открити подигравки странните му речи за изискванията му към жените. Три години, в които първоначалната сила на гнева им се превръща в убеденост, че „едва ли нещо ще се случи“.
И точно след тези три години, когато вече никой не очаква и не е готов за съпротива, майката на нашия Али, бидейки преподавател в университет, получава писмена заповед на утрешния декански съвет да се яви в облекло, покриващо цялото й тяло и кърпа, покриваща главата й. Повечето представителки на интелигенцията на нацията, водени от инерцията на тригодишното осмиване, разбира се, не се съобразяват с поредната „смешна“ заповед. Само че на събранието е ознаменувана окончателната победа на Хомейни. Неспазилите заповедта представителки на нежния пол биват наказани, а част от тях арестувани.
И от следващия ден облеклото вече е факт от ежедневието. А съпротивата потушена с меката ръкавица на отминалото време.
В наши дни, по думите на Али, голяма част от народа осъзнава безсмислието на духовния гнет и недобрите последици от политическата си изолация. И на фона на засилващата се ислямизация сред част от този народ, друга част бавно и полека постига личната си либерализация. И наред с почернянето и обрамчването на жените от първата част, жените от другата полека загърбват задължителното облекло. И най-важното, тези плахи опити и действия не водят до преследване и санкции.
Като гледах тези прекрасни одухотверени и интелигенти хора сърцето ми се свиваше. Географското им положение и наличието на този пуст петрол едва ли ще отдръпне интересите на „великите сили“. Едва ли ще оставят тези прекрасни хора да се развиват в собствения си живот.
Успели да подадат глави след поредната им криза, какво ли ще им измислят пак?
