Заглавната снимка и на тази публикация отново любезно ми беше предоставена от моя добър колега и приятел Христо Крачолов, с когото и прекрасното му семейство, се случихме на на същото пътуване.
А неизменна част от пътуването из острова е посещението на индуистките и будистките храмове. А те са толкова огромни и така цветни, че е това посещение е истинско вълшебство за свикналия със сивите си сгради европеец.
Един от храмовете в нашата програма беше
Свещеният храм на зъба на Буда Далада Малигава.
Намиращ се в Канди, храмът е един от най-известните и посещавани будистки храмове.
Основната причина за това е, че се смята, че тук се съхранява Зъбът на Буда.
Каква е предисторията?
Според вярванията, след смъртта на Буда тялото му било кремирано и останките разделени на десет части. Всяка част била раздадена на всеки един от силни тогава монарси. И така било избегнато напрежението между тях. Легендата разказва, че прахът, косите и четирите кучешки зъба, били пренеси по света като реликви.
Днес няколко страни претендират, че притежават от светите останки – Бутан, Бирма, Камбоджа, Афганистан, Китай, Бангладеш, Япония и др.
На остров Цейлон ( Шри Ланка) били донесени клонче от свещеното Бодхи дърво, молитвената купа и кичур коса на Буда.
Зъбът му пристигнал в Шри Ланка през 311 г., скрит в плитката на индийската принцеса Хемамала и се е превърнал в символ на суверенитета на острова.
Освен това, в онези времена се считало, че столица на държавата е градът, в който се намирал Зъбът на Буда. Заради това, когато през 1590 година Зъбът бил пренесен в Канди, крал Вимала Дхарма Сурия I построил двуетажен храм на територията на кралския дворец, в който се съхранявала реликвата. Като на пазител на истинска божествена реликва, на храма била изработена истински кралска украса с резби от дърво, изписани тавани с обков от сребро и слонова кост.
Тъй като храмът се намирал на територията на кралския дворец, достъп до него имали само кралят и главните свещенослужители. Днес светинята може да се види от простосмъртните само отдалеч, и то в часовете на служба, когато вратите на стаята се отварят.
В чест на тази реликва се провежда една от най-ярките процесии на Изтока – фестивалът Есала Перахера. Всяка година преди пълнолунието през август, светинята се изнася от храма, за да участва в голямото шествие. Шествието се състои от десетки слонове, покрити с ярки пискюли със звънчета и илюминации, стотици танцьори, акробати и музиканти. Хиляди хора се стичат към храма, за да видят това великолепно зрелище.
В храма има и много други съкровища: колекция от древни ръкописни книги, миниатюрни от изумруд на Буда, Буда направен от планински кристал и нефрит и Буда от злато.
Някога храмът бил част от огромен комплекс от здания. В него били включени Кралският дворец, дворецът на Кралицата и залата за аудиенции.
Днес от този огромен комплекс, освен храма, се е съхранил само публичния сектор на Кралския дворец. И в него се помещава Националния Музей.
Следващ в нашата програма беше Пещерният храм на Дамбула
Наречен „Златния храм“, заради намиращите се в него 73 статуи, покрити със злато.
Разположен сред гората на планински връх, храмът се състои от около 80 пещери, във всяка от които има изградени мини храмове с рисунки и скулптури на Буда. Освен тях са запазени останките от 25 скални килии.
Непосредствено след входа, посетители посреща огромна позлатена статуя на Буда.
А тя е положена върху триетажен будистки музей. Строежът на статуята започва през 1998 г. и е завършен през 2001 г. Статуята е изградена с бетон и тухли и след това е покрита със злато.
Буда е в позата „Dhamma Chakka“ (Колелото на закона). А това е най-големият Буда в света в тази поза.
Естествено, нашего брата туристът сите се впуснахме да се снимаме със статуята. И нашите мили местни водачи се впуснаха след нас да ни обясняват колко не може.
А то не можело не да снимаме, а да заставаме с гръб към статуята на Буда. Пък то, нали за да излезе скромният ни образ на фона на статуята, баш си трябваше да я загърбим. Та, за да може хем да спазим правилото, хем да не се лишим от снимка, се започнаха всякакви импровизации от стоеж напреко, с едното рамо, с лице към статуята и обърната глава. Абе, туристи братче, не можем без снимка.
И докато ние си извършвахме туристическите маймунджулуци, поклонниците си идваха на поклонение. А за тази цел пълзяха по земята с лице към Буда и извършваха безкрайните си поклони.
Произходът на храма е свързан с бягството на Раджа Ватагамани Абхая. Детрониран от управлението на Анурадхапура през 104 г. пр.н.е. от тамилите, той бяга и намира убежище в Дамбула. След като е възстановен на трона си, създава пещерния комплекс. Или, по-точно, полага основите на комплекса. А той се достроява от много следващи владетели на острова в продължение на векове.
В различните пещери са запазени 153 статуи на Буда, 3 статуи на крале на Шри Ланка, 4 статуи на богове и богини. Будистките стенописи са с обща площ от 2100 м². В храма се съхранява и най-голямата колекция от статуи на Буда. Те датират още от 12-13 в. и представят ликове на самия Сидхарта Гаутама Буда, както и на същества, които сочат пътя към просветлението и на различни богове и крале.
Произходът на храма е свързан с бягството на Раджа Ватагамани Абхая. Детрониран от управлението на Анурадхапура през 104 г. пр.н.е. от тамилите, той бяга и намира убежище в Дамбула. След като е възстановен на трона си, създава пещерния комплекс. Или, по-точно, полага основите на комплекса. А той се достроява от много следващи владетели на острова в продължение на векове.
В различните пещери са запазени 153 статуи на Буда, 3 статуи на крале на Шри Ланка, 4 статуи на богове и богини. Будистките стенописи са с обща площ от 2100 м². В храма се съхранява и най-голямата колекция от статуи на Буда. Те датират още от 12-13 в. и представят ликове на самия Сидхарта Гаутама Буда, както и на същества, които сочат пътя към просветлението и на различни богове и крале.
Таванът на пещерата – храм е покрит с уникални рисунки, олицетворяващи моменти от живота на Буда.
За масово посещение днес са отворени 5-те основни пещери.
Всяка от петте пещери има свое име:
Махараджалена е най-голямата пещера, в която се намира ступа, заобиколена от 11 скулптури на Буда в състояние на медитация.
Девараджалена е следващата пещера. В нея има 14-метрова статуя на лежащ Буда, други четири статуи на Буда и статуя на бога Вишну. Тук ни учеха как да разпознаваме по положението на краката дали статуята изобразява полегнал, или починал Буда. В единия случай двете му стъпала бяха едно до друго, а в другия леко се разминаваха.
Маха Алут Вихарай е третата пещера. С размери от 27×10 м тя е събрала в утробата си цели 56 статуи. Най-голямата е на спящ 9-метров Буда, който не успях да обхвана с апарата си.
Освен нея, 13 статуи на Буда в положение на лотос и 42 стоящи. А на тавана са изрисувани 1000 изображения на Буда в състояние на медитация.
Пачхима Вихарай е пещера с размери 16х8×8 м, побираща в себе си малка ступа в центъра.
Деван Алут Вихарай –съвсем малка пещера, която преди време се е използвала като склад. Съдържа 11 статуи на Буда, както и статуи на боговете Вишну, Катарагама и местния бог Деват Бандара.
Последните не че не снимах, но поради малкия им обем, снимките някак не се получиха.
През 1991 г. нареченият Златният храм „Дамбула“ е вписан в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Според учените, районът около Сигирия вероятно е бил обитаван още от праисторически времена. Те са намерили доказателства, че многобройните скални подслони и пещери в района са били обитавани от будистки монаси и аскети още от 3 век пр.н.е. Най-ранните следи от човешко поселение при Сигирия сочат, че местността е била населявана преди почти 5000 години по време на мезолита.
А крепостта е строена в далеч по-нови времена.
Според древната хроника Чулавамса, мястото е избрано от крал Кашяпа I (477 – 495 г.) за нова столица. Той построява двореца върху скалата и декорира стените ѝ с цветни фрески. Върху малко плато по средата на височината на скала той построява вход под формата на голям лъв. Именно този лъв дава име на цялата крепост – Сихагири.
Днес от този грандиозен лъв са останали само предните лапи. Съдейки по големината им, направо ми беше трудно да си представя истинските му размери.
През 477 г. Кашяпа I се възкачва на престола след преврат срещу Дхатусена, подпомогнат от Мигара, племенник на краля и военачалник. Законният наследник, Могалана, страхувайки се за живота си, избягва в Южна Индия. Опасявайки се от нападение от Могалана, Кашяпа премества столицата и двореца си от Анурадхапура към по-сигурната Сигирия.
И не само построява крепостта, но по време на своето управление(477 – 495 г.), крал Кашяпа развива Сигирия като крепостен комплекс със сложни конструкции на върха на скалата и около него, отбранителни съоръжения, дворци и градини.
Приседнали за кратка почивка след стръмното изкачване, заслушахме разказите на екскурзовода ни.
А според разказите му, летописецът Чулавамса описва нашият крал Кашяпа като син на Дхатусена. Не бил той много послушно дете. И взима, че убива баща си. И то като го зазидва жив. На всичкото отгоре, узурпира и трона, който по закон принадлежи на полу-братът му му Могалена. Той пък бил син на убития Дхатусена от истинската кралица.
Явно и тогава са се случвали подобни на нашите беззакония.
Могалена не успява да се противопостави на полубратът си и за да избегне собственото си убийство, се оттегля в Индия. И се зарича да отмъсти. В Индия той набира войска с намерението да си върне престола в Шри Ланка. И така Могалена се завръща, обявява война и побеждава Кашяпа през 495 г.
По време на битката войските на Кашяпа го изоставят, а той се самоубива с меча си. А обяснение за това дава в летописите си същият този летописец Чулавамса. Според него, по време на битката, бойният слон, язден от Кашяпа, променя хода си, за да има стратегическо предимство. За жалост, армията грешно интерпретира този ход като отстъпление на краля. И го изоставя. Бидейки твърде горделив да се предаде, той изважда кинжала от пояса си и си прерязва гърлото. И като истински герой на историята, не пада просто покосен, а успява първо да вдигне гордо кинжала.
Колкото и героична, постъпката все до смъртта на стария крал довела.
И възкачилия се на законно принадлежащия му престол Могалена връща столицата обратно в Анурадхапура.
А Сигирия превръща в будистки манастирски комплекс, който действа като такъв чак до 14 век.
След увлекателния разказ, тръгнахме надолу към реалността. И минахме покрай най-разнообразни скални образувания.
По пътя ни следваха безброй сладки маймуняци. И в момента, в който половината група насочи апаратите си към двойка техни представители, мъжкият реши да се представи в най-добрата си светлина. Все пак, снимат го, няма да се излага.
Интересното беше, че и други срещи с тези наши предшественици на това пътуване неминуемо водеха до подобен завършек. Явно, маймунките по тези географски ширини разбираха нещата правилно. И не се свеняха да го покажат на неуките туристи.
Виждайки как се прехласваме по маймунките, нашият местен екскурзовод не спираше да ни предупреждава за опасностите от контактите с тях. Осъзнавайки, че за нас те ще си останат сладките създания зад безопасните клетки, мина на прости и повествователни изречения. Пък ха да схванем дано.
-Това е диво животно. Вие ще поискате да го погалите. А то ще приеме този ваш жест като заплаха и ще ви атакува. А ноктите и зъбите им са остри и може да ви навлекат зарази. Ще поискате да им дадете нещо за ядене. А то се намира в раниците и чантите ви. И маймунките ще видят това и ще възприемат раниците ви като източник на храна. И ще я вземат! Повярвайте, достатъчно са ловки, за да не можете да ги спрете! А вътре са парите ви. И което е по-важно, паспортите ви! И ЩЕ ОСТАНЕТЕ БЕЗ ПАСПОРТИ!
Тук се включваше и българският ни водач:
– В Шри Ланка българско посолство няма! Няма кой да ви издаде пасаван. И НЯМА КАК ДА СЕ ВЪРНЕТЕ В БЪЛГАРИЯ!
Брей, уплашили ги бяхме тези хора с явната ни туристическа несериозност.
Често ни повтаряха тези предупреждения, та накрая ги научихме. И взехме да съобразяваме с тях поведението си. И все пак, гледайки тези мили създания, все не можех да повярвам, че могат някак да ми навредят. Слава Богу, даде ми се леко страничен урок. Именно в пещерния храм станах свидетел как местни момичета нещо влязоха в свада с няколко маймунки. Не разбрах какво не разделиха. Но видях как малките сладки маймунски муцунки оголиха едни остри зъбки и започнаха да съскат и да махат с лапи срещу девойките. До по-голяма драма не се стигна. Но се убедих в сериозността на предупрежденията.
До загуба на паспорт не се стигна при никой. Но двама – трима, непослушали предупреждението да си пазят слънчевите очила и шапките, доста категорично се лишиха от тях. Ловки тези маймунки, брей! Възползваха се от наивността на горкия турист. Пък и нали и те, като мен, на шаренко се радват.
