Част втора – из острова

Всъщност, Бали представлява  един не голям остров. За два дена с автомобил го обиколихме целия. Оказа се доста приятно и странно преживяване.

Да започнем с организацията на обиколките. Местните си бяха създали двудневен тур из острова. Сега, точно туристически офиси не можахме да открием. Но всеки един от намиращите се из туристическия ни комплекс мъже предлагаше този тур. И на принципа „не можахме да се отървем от най-нахалния“, се уговорихме с него да ни разходи из острова през следващите два дни.

И тук за първи път се сблъсках с местния английски. Последвалите пътешествия през следващите години ме привикнаха към всякакви варианти и произношения. И вместо в учудване, влагах усилия в разбиране на смисъла на чутото. А след като по време на гватемалското ми пътуване чух от устата на любимите ми руснаци „бръзър“ и „мъзър“ като еквивалент на „brother“ и  „mother“,  вече окончателно спрях с учудването.

Но в онзи първи момент на сблъсък английският на местните търговци ми беше определено забавен. Честно казано, през първия ни  ден ни беше определено доста трудно. Акцентът им беше дотам странен, че  трудно хващахме коя точно английска дума се опитват да ни кажат. На втория ден вече бяхме повлезли в час. Разбрахме, че за да се разбереш с балийските търговци е много важно да осъзнаеш, че „twelve“ /12/ означава твърдо 20. Дори след като го изписваха на калкулатор, или лист хартия.  А „hundred“ /100/ също така категорично означава хиляда. За второто някак си намерих обяснение. Парите им бяха с толкова много нули, че на практика последните три изобщо не бяха нужни. Затова явно балийците ги съкращаваха като превръщаха цена от 1000 пари в 100. Но защо 12 означаваше 20, така и не можах да схвана. Важното е, че това правило се спазваше стриктно от всички. В крайна сметка, след като свикнахме с тези особености, се оправяхме доста добре.   Е, после ни трябваше малко време да се върнем към истинското значение на думите във Филипини, но изкуството изисква жертви.

Добре че местните си имаха твърд маршрут за двудневния туристически тур, та липсата на познания по английски от страна на местния ни шофьор, както и нашата на родния му език, не се отрази на доброто ни изкарване.

А започнахме с индуистки храм. Толкова много бяха те из целия остров, че беше някак напълно логично.

За да влезем, следваше да покрием голите си туристически крака. В следващите дни си носихме подходящи за това дълги шалове. Но в онзи първи ден прибягнахме до услужливо предлаганите срещу заплащане шало-поли в началото на храма. Така или иначе, облеклото на всички посетители се следеше зорко и нарушители не се допускаха при никакви изключения.

В по-големите и пищни индуистки храмове изобилстваха тези стенни дантели с най-изящни орнаменти.

Също много характерно за големите храмове бяха изградените мини езерца с всякакви фонтанчета и каменни скулптури.

А извън оградата на храма животът си течеше в най-обичайната детска игра.

Турът ни редуваше природна красота с храмова такава.

И след първия храм ни отведе до водопад. За къпещите се под водите му, беше осигурен и спасител, важно заел високият си трон.

Разхладителен кокосов орех в заведението над водопада и към следващия храм.

Наблюдавайки вътрешния живот във всеки един храм все повече си мислех, че той по всичко прилича ни истинския, извън пределите на храма. Като представителна извадка и в умален мащаб. Едни от поклонниците ползваха храма за отправяне на молби и благодарности към божествата. Други намираха в същия този храм работно място за изработка на средствата им за препитание. А децата, както навсякъде, просто се забавляваха.

И неизменното езерце в края на храмовия комплекс.

Следващото ни запознаване беше с местно оризище. И с местни оризари. Които, след като така усмихнато позираха, се оказа че било срещу определена цена. Няма лошо, туризъм все пак.

И най-после на маймунския храм. Кръстен така от местните заради множеството малки и сладки маймуняци, които си живеят наоколо в естествената си среда. Въпреки че вече бях виждала свободно пасящи маймунки в Шри Ланка, видът им не спираше да ме умилява.

Въпреки миловидния си вид, обаче, маймунките са си доста опасни. За несвикналия на срещи с тях извън пределите на зоологическите огради европеец, тези срещи криеха определено доста заплахи.

Най-важната такава опасност беше от кражба. Повечето туристи   носят дребните лакомства, предназначени за прехапване по път, в чанти, или ранички, закачени някъде по тях. И в същите тези чанти, или ранички носят важните си лични документи и пари. И, когато в порива си да отстъпят някое от дребните си лакомства на тези вълшебни чаровници, бръкнат в раницата, или чантата си и извадят от там въпросното лакомство, дават ясен сигнал на тези космати сладури, че раницата, или чантата е източник на други такива лакомства. И като такъв рошковците придобиват ясното желание да я присвоят. А това си желание изпълняват така внезапно и с такава ловкост, че за клетият й собственик буквално не остава никаква възможност за реакция. И докато с раницата, или чантата си, ведно с намиращите се там дребни лакомства, би се разделил без особена драма, не така стои въпросът със също там намиращия се паспорт. Доколкото това е единствения документ, с който този клет турист може да си отпътува към дома, загубата му ще му коства заместване на интересните обиколки с никак неинтересно пътуване до столицата на съответната държава и с общуване със служителите на посолството. Дори да се окаже налично посолство в съответната държава, снабдяването с нужния документ за напускането на тази държава може да не се случи в подходящото време на закупения за тази цел билет. Така че освен с лишаване от приятни преживявания, добрият маймунски дарител може да се окаже снабден с цяла планина грижи. Тези грижи рязко се увеличават в случай, че се окаже, че в същата тази държава, място на дарението – лакомство, дори няма посолство.

Затова, както навсякъде местните предупреждават – бъдете си мили с маймунките, но си пазете личните вещи! Включително и тези, които спокойно си стоят забодени върху главите  ви от типа на шапки, очила и прочее.

За да бъде предпазен туристът от горните неудобства, в доста от местата на свободни срещи с тези мили създания, местните човеци любезно са организирали продажба на любимите банани. Така че с един удар ще можете да подпомогнете и човеците и маймунките. Пък и да дадете свободен израз на радостите си.

Не по-малка е опасността от нападение. Все пак, да не забравяме, че те са си диви животни. И колкото и да са сладки, желанието ни да ги галим и мачкаме, не винаги им се нрави. А реагират не с извинителна усмивка, а с драскане, хапане и други отбранителни техники. Така че е чудесно да им се наслаждаваме отстрани и да  не смущаване свободните им действия.

Маймунките в този храм, освен че ми напълниха с радост душичката, ми предадоха и  нагледен урок по отглеждане на дете. Значи,  чистиш го и го гушкаш. И му даваш цялата си любов.  Даваш му и свобода по принцип. Но в определени  параметри все пак. Тази мама беше определила този периметър  в рамките на дължината на една  опашка. И правилно, все пак детето  трябва да бъде предпазено от пребиване.

А храмът си беше забележителен.

В края на храма имаше прекрасен мост.

Тук е моментът да отбележа, че съзнавам ниското качество на снимките си. Но желанието ми да споделя видяното с вас явно е по-силно. Така че моля за снизхождението ви. И аз, като пътя към ада, съм водена  от най-добри помисли.