А Слънчо така приятно печеше. И дърветата така невероятно шаренееха, че не ни се бързаше към града. В крайна сметка, пловдивското дефиле и утре продължаваше. А сега сме в полите на Родопите. Да се потопим в тях решихме.
И като бяхме наоколо, до кукленския манастир „Св.св. Козма и Дамян“ завихме. С лек страх, да си призная, тръгнах. Бях идвала тук преди наистина много години. И още помнех истински лошия път до него. А и самият манастир беше един такъв схлупен и поизоставен. Но гледките около него бяха вълшебни.
И в духа на деня, се срещнах с поредната добра изненада. За отминалите години пътят беше превърнат в прекрасен, гладък и асфалтиран. А манастирът беше реставриран и отремонтиран до един блестящ и прекрасен храм Божи. Разположен на три нива, ограден с обща манастирска ограда. Истински храм. Какъвто трябва да бъде. Светъл, чист и величествен.
И гостоприемница си има манастира. Разположена на част от долното ниво и част от горното ниво. А монашеските килии са в най – високата част, свързани от южната им страна със стопанските постройки на обителта.
А на мястото на изгорялото преди години второ монашеско крило през 50-те години на ХХ в. е изградена малката църква „Св. Благовещение”, в която се отслужват служби през зимата и на празника Благовещение.
В най – долната част от двора е голямата църква „Св. св. Козма и Дамян”.
Първите сведения за нея датират от ХV в. А това я прави една от старите църкви в България. Представлява кръстовидна, безкуполна постройка с два притвора, с дължина 22 м. и ширина – 8 м.
Невероятно пъстри са стенописите в нея. Дело на видни български зографи, те датират от ХVІІ – ХVІІІ в. и са се запазили след опожаряване на манастира и храма.
И свидетелство за човешкото безумие пази манастирът.
Живели през ХІХ в. гръцки монаси в манастира. И нищо че една религия изповядваме, и нищо че на един бог бил храмът. Замазали те нашите стенописи и кирилските надписи. И изрисували храма с гръцки надписи и стенописи.
При реставрирането на църквата първоначалните стенописи били възстановени. И днес могат да се видят и двата пласта фрески по стените. Да помним и да не повтаряме подобни безумия веке!
История интересна си има манастирът.
Известен е с народното си име „Св. Врачoве”. И не напразно. В непосредствена близост до портите на манастира се намира аязмо, от което блика лековита вода. А лекува тя душевно болни.
Аязмото сега е реставрирано. Но някога е имало басейн, в който са къпели душевно болните, доведени тук на лечение. А лековитата вода блика насред пълната тишина и спокойствие на Родопите. Заслушахме се по съвет на дамата, разпоредител църквата. Наистина не се чуваше нищо. Какво по-подходящо място за лечение на напрегнати нерви.
И днес до аязмото са оставени две стайчета. В тях в подходящо време желаещите влизат и с напълнени от извора вода, обливат телата си.
Някога тук са лекували хора с тежки психични увреждания. И при нужда са оковавали бесните. След реставрацията, във външния притвор на църквата е запазена една от тези големи вериги, с които са връзвали болните, идващи в манастира за изцерение.
А днес, според разказа на същата разпоредителка, посетителите си я окачват по части от тялото – кой на ръка, кой на врат. За здраве.
До днес учените нямат единно становище за точния момент на възникване на манастира.
Аязмото било познато още на древните траки. С водите му, според преданията, церяли лудостта по хората.
А според най-разпространената теза, манастирът е основан по време на Втората българска държава (XII-XIV в.) около целебния извор. И по време на царуването на цар Иван Александър (1341 – 1371 г.), бил известен с книжовната си школа и културното си влияние.
Според други изследователи, духовната обител е построена от грузинските братя Григорий и Абасий Бакуриани – основатели и на Бачковския манастир.
А според ктиторски надпис върху аязмото, именован бил някога манастир„Св. Безсребърници”. В чест на светите братя Козма и Дамян.
„Живеели светите братя Козма и Дамян през ІІІ в. в околностите на гр. Рим. Те били възпитани във вяра и благочестие, привличало ги и лекарското изкуство. След като се изучили, заради тяхната любов към Бога и ближния, Творецът на света ги дарил и с чудодейната сила да лекуват всякакви болести и страдания сред хората. От голяма благодарност към Бога, светите братя лекували без да вземат пари от болните, затова били наречени безсребреници.
Заради християнската вяра, която изповядвали, те били заплашени със смърт. Когато пратили войници да ги заловят, по желание на излекуваните от тях хора, лечителите се скрили в една пещера. Така вместо тях били заловени невинни хора. Щом двамата братя разбрали за това, те не могли да понесат мисълта, че друг може да пострада заради тях, затова отишли и се предали доброволно. Императорът бил склонен да ги освободи, ако те принесат жертва на езическите богове. Но щом изрекъл тези думи, той се свлякъл на земята. Така императорът бил постигнат от Божието наказание за дръзките си думи. Направил усилие да стане, но не успял. Тогава той помолил Св. братя да го излекуват, а от благодарност към тях ги освободил.
След това Св. Козма и Св. Дамян продължили да лекуват и да помагат на хората.
Междувременно един друг лекар им завидял за славата, завел ги веднъж в гората и там по жесток начин ги убил в 284 г. Така Св. братя завършили земния си живот и прославили Божието име със своята вяра и чудотворна сила.“
„За манастира се споменава още през ХІ в. в един документ за имотите на Бачковския манастир. А в средата на ХVІІ в. е разрушен. Възстановен е в началото на ХVІІІ в. от родолюбиви българи от Пловдив.
За кратък период манастирът станал просветен и културен център. Тук творили видни дейци като Кръстю Граматик, йеромонах Сидер, йеромонах Анани и др. В създадената манастира книжовна школа продължително време се подготвяли граматици ( дяци), краснописци и усилено се пишели и преписвали книги.
Постриган в Горноводенския манастир „Св. св. Кирик и Юлита”, йеромонах Сидер се проявил като един от най – изкусните граматици – краснописци.
В манастирската библиотека се съхранявали ценни паметници на българската книжнина като писаният там през 1337 г. „Кукленски (нар. още Софийски) песнивец“ от времето на цар Иван Александър (1331 – 1371г.). Той представлява Цар Иван Александров псалтир. В него е поместена интересна похвала за този български владетел, използвана от българските монаси в манастира за поддържане будно националното съзнание и за противопоставянето на силното гръцко влияние в този край. Някои от тези ценни ръкописи се съхраняват и до днес в Пловдивската и Софийската народни библиотеки. През епохата на Възраждането в манастира се е помещавало и килийно училище.
Оцелял манастирът и във времената на Османско владичество. И когато през 1657 г. българите от родопския край били помохамеданчени, 33 манастира и 218 църкви между Костенец и Станимака (днешния Асеновград) били опожарени и разрушени до основи. А монасите от опожарените храмове се стекли към манастира „Св. св. Козма и Дамян”.
И отново целебната вода спасила манастира. Самите турски владетели пазели обителта и изпращали войници да я охраняват. А в нея идвали да се лекуват и семействата на турските управници.
В старинния си вид (от ХV – ХVІ в.) манастирът съществувал до началото на ХХ в., след което изгорели част от северното крило и цялото южно крило. Днес са съхранени само западното и част от северното крило.
А след ремонта и реставрацита от мъжки манастирът става женски и действащ. Поддържат го игумения Анастасия и 2 послушнички. Храмовият празник се чества на 1 юли и на 1 ноември, когато се почита паметта на Св. св. Козма и Дамян.
И днес „Дверите на обителта са винаги отворени за поклонници и посетители, дошли да се помолят на Бога и Св. братя за здраве и благословение и да потърсят спасение за душите си, а от манастирската чешма те могат да отпият студена планинска вода, да утолят жаждата си и да подкрепят силите си.“
Това прочетох в сайта на пловдивската митрополия. И това направихме и ние. Наляхме си вода и послушахме тишината на Родопите. И, заредени с лечебното спокойствие, продължихме по пътя си.
