Натоварени най-после на пристигналия микробус на летище Гватемала, започна запознаването ни с програмата. На следващия ден ни предстоеше преминаване на границата с Хондурас. Водачът ни уведоми, че можело да има много хора, защото „ Утре е неделя“.
Добре де, ама това обстоятелство не беше никак нововъзникнало. Все пак и при изготвяне на програмата първи декември пак си е бил поставен в неделния ден. И поради що трябваше да минаваме границата точно в този натоварен ден неделя. Както се казва, сложните незаинтересовани мисли на служителите на агенциите не ми е дадено да разбера. Също така, през цялото пътуване не успях да разбера какво наложи ние непрекъснато да излизаме и влизаме в Гватемала, вместо да направим обиколката така, че да не се налага това безумно преминаване на границата. Още повече беше свързано и със заплащане на такси. Но и това не ми беше дадено да разбера.
Може би ако програмата беше направена с някаква мисъл за комфорта на човекоплатеца, нямаше да е така. Като начало можеше да се спести непрекъснатото и безумно преминаване на границата с Гватемала. През два три дни ние пресичахме тази граница ту от Гватемала ту към Гватемала. Освен загуба на време, това костваше на всеки един от нас непрекъснато заплащане на ново и нови изходящи визи. Наистина започвах да се замислям има ли разум у служителите на нашата туристическа агенция. Каква ли сложна конспирация ги е водила при съставянето на до там безумната ни програма?!
Поради същото това предстоящо преминаване на границата с Хондурас и първо напускане на Гватемала, което се очакваше да е бавно, поради избрания за това преминаване неделен ден, се събрахме на рецепцията на хотела с багажа в изключително ранен час. Както се оказа, сервиране на закуска в този ранен час не беше уговорена от нашата агенция. И след уговорки на място и в последния момент, служителите на хотела се били съгласили да ни опаковат храна за из път. Което, обаче, отне достатъчно много време. Време, в което вместо да висим безсмислено отвън, можехме да спим тихо и кротко по леглата си.
Но, ние висяхме. И докато висяхме, се запознах с новоприсъединилите се към групата ни Виктор и Альфред. Двама руски господа на по около 65 години. Невероятни хора, както се оказа от по-нататъшното ни общуване. Колко щяха да съжаляват, че пътуват с нашата агенция, само бъдещето щеше да им покаже.
Към онзи момент единственото явно неудобство беше, че българският ни водач не говореше руски, а те пък не говореха български. Както се оказа по-късно, на английски успяваха да се разберат само за някой час на пристигане при микробуса, и то с помощта на ръцете.
„Какъв късмет, че ти пътуваш в групата”, ми каза българският ни водач. То късмет, ама все пак аз не бях служител на агенцията. С каква безотговорност от агенцията бяха прибрали парите на двама чужди гражданина, на които не можеха да осигурят дори разказ на разбираем за тях език, така и не ми стана ясно. А както щеше да се окаже, липсата на общ език не беше последната неуредица покрай тяхното пътуване.
Към онзи момент само се зарадвах, че ще имам възможността да си поговоря с някого на руски. От детството ми, прекарано в Русия, такива възможности не ми се удаваха често. Само дето тази приятност ми беше възведена в задължение. Въпреки че българският ни водач няколко пъти ми заяви, че не съм длъжна да им превеждам, почти непрекъснато ме приканяше да им преведа било разказите на местните екскурзоводи, било на информация покрай пътуването ни. А и видях, че без моя превод те бяха оставени на милостта на съдбата и нямаше кой да им преведе нито разказаното ни по посетените забележителности, нито дори информация относно часовете и мястото на тръгване, например.
Липсата на организация при този първи ден, за жалост, щеше да бъде верен наш спътник през цялото пътуване.
Още при първите неуредици един от нашите мъже със съжаление и обида отбеляза „Да, май получихме един голям… *Тур“. За жалост, всеки един нов ден от пътуването ни с тази туристическа агенция ни убеждаваше в правотата му. А Турът ставаше все по-голям и по-голям. И все по-тъжно и безсмилено нашето пътуване срещу дадените от нас пари и отделенето ни време за почивка и събиране на красиви преживявания.
Като на голям *Тур се чувствахме и при повечето от местата ни за настаняване. Принципно, доста добри хотели, представляващи множество малки бунгала. Но, поради недобре изготвената програма, обичайно пристигахме късно и тръгвахме много рано. Реално, сред красотата на комплексите имахме възможност за бърз душ и наспиване. И следваше поредното тичане на другата сутрин. Изобщо, в нас се създаде едно усещане за непрекъснато бързане и прелитане през определени места. Както отбеляза един от мъжете ни, препускахме от една рецепция към друга. Пък колко бяха добри хотелите, и нямаше време да видим.
Един от тези хотели беше в Рио Дулсе. Мястото беше истинско вълшебство. Не ми стана ясно само поради каква причина е избрано, без да ни се даде възможност дори да го разгледаме, камо би да успеем да ползваме благините му. Единствените две възможности за това бяха през нощта на настаняването ни и рано на другата сутрин, докато организирано бързахме към микробуса за следващата част от програмата. Но, за пореден път не успях да разгадая мистиката на бездушната организация на нашата агенция.
Следващият такъв беше в Сан Игнасио. Там пък пристигнахме на изгряла луна. Не успяхме да го разгледаме, но пък хотелът отново представляваше множество самостоятелни бунгала сред богата растителност на джунглата.
Забързана към поредната скъпа кръчма, българският ни водач не рече да се погрижи дори за снабдяването ни с живителната вода. А късното ни пристигане и пълната липса на информация не ми позволи да сторя това и сама.
За жалост, топла вода липсваше и в бунгалото. А поредното ми къпане със студена вода на това пътуване някак си заплашваше да преодолее и моето безкрайно търпение. Не че не съм се къпала и друг път със студена вода. Не съм и никак разгледана. Спала съм и в хижи, и в други недобре устроени битово места, но на съвсем по-ниска цена от тази, която заплатих, уж за комфортно прекарване.
Сутринта ни събра в ресторанта на закуска. Бяхме станали по тъмно, заради предстоящото ранно тръгване. То хубаво, ама някой от организаторите ни беше редно да уведоми за това ни желание и служителите на хотела. Както се оказа, те, милите, хич не бяха наясно с ранното ни тръгване. Та, рано станали, си изчакахме късно направената закуска. Голяма част от групата вече бяхме съгласни и да я пропуснем. Но отново никой не беше уведомил служителите на хотела да изготви фактурата, та се наложи да чакаме и нейното изготвяне. Което щяло да се случи сле закуска.
Разбира се, на въпросите ни Поради що станахме толкоз рано, като тръгнахме еднакво късно, получихме единствено обвинение за нашата нетърпеливост.
Най-после спешените пет жени успяха да ни поднесат закуска от неразмразили се още от фризера плодове, чиято студенината се очакваше да бъде компенсирана от поднесения ни горещ чай.
Ден след ден, тези ситуации се повтаряха. Чак скучно ни стана накрая. То пък по един и същи сценарий. Никакво, значи, разнообразие.
Друга чудесна организация се образува при ежедневното товарене сутрин и разтоварване вечер на наличния ни багаж. Поради обстоятелството, че пътувахме с минибусове, мястото за този багаж беше отредено върху покрива на всяко едно от первозните ни средства.
Това добре. Но от нашата туристическа агенция така и не се бяха погрижили за човек, който да върши тази работа. И я вършеха нашите мъже. Всяка сутрин качваха, а всяка вечер сваляха тежките куфари на и от покрива на буса. И всеки път, когато мъжете ни тренираха, неизменно си задавахме един и същи въпрос. Нали събрахме пари за бакшиши именно за такива случаи? Това беше всъщност първото нещо, което извърши нашият български водач още първия ден. Да ни събере по около 30 долара от всеки един от нас. Къде са и защо не се ползват за даване на бакшиши? Всъщност, такива бяха дадени от събраните пари само първия ден. След това мъжете от групата вършеха товаро – разтоварните работи напълно безплатно. Бакшиши не се дадоха и за каквито и да било други услуги. Взехме да подозираме, че парите за бакшиши сме ги събрали за нашата си туристическа агенция. И това породи следващите въпроси. А не трябва ли да се дават бакшиши в случай, че си дволен от услугата. И след като се събират задължително и то в началото на пътуването, това не е ли признание, че към края й ползвателите няма да имат желание да съберат такъв.
Тъмни мисли за организираното ни пътуване.
