А пътувайки по улиците, не може да не си поговорим и за самия Белиз.
За разлика от най – гъсто населената си съседка в Централна Америка, Гватемала, Белиз със своите 400 000 души пък е най – слабо населената държава в региона.
За сметка на малочислеността си, населението на Белиз е изключително разнообразно. Тук живеят наследници на маите. Живеят и потомците на новосъздадената народност на гарифуните / черните жители на Африка, останали по тези земи от корабокруширалите кораби на испанци и англичани/. Живеят и потомци на креолите. А това многообразие на народности предполага и използването на много езици.
Като бивша английска колония, в държавата е наложен като официален английския език. Въпреки официалността му, обаче, само 60 процента от жителите на Белиз го говорят. И то в креолския му, доста странен вариант. Останалите 40 процента си говорят испански, или майски.
Малко история от „Уикипедия“:
- ХV век – територията влиза в състава на империята на маите;
- 1502 г. – открита от Христофор Колумб;
- 1638 г. – английско проникване по крайбрежието;
- 1798 г. – неуспешен опит на испанците да изтласкат англичаните;
- 1840 г. – страната получава името Британски Хондурас;
- 1862 г. – територията на Белиз е обявена за колония на Великобритания;
- 1964 г. – получава вътрешно самоуправление;
- 1973 г. – връща се названието Белиз;
- 21 септември 1981 г. – провъзгласен за независима държава;
- 1991 г. – призната за независима и от Гватемала;
- 1994 г. – британските власти окончателно напускат Белиз.
Въпреки получената независимост, патрон на днешен Белиз продължава да е Елизабет 2-ра, която е представена от местен наместник.
След като не са намерили злато, испанските конкистадори се дезинтересират от малката територия.
Единственото ценно, намерено тук е било дървото „кампеш“. Още в древността маите са добивали оцветител от това тежко и твърдо дърво. В зависимост от техниката на оцветяване, този оцветител придавал червен, виолетов, или пурпурен цвят на дрехите.
По същото време суетата в днешна западна Европа е била в своя разцвет. Което, наред с помпозните поклони и многолюдните балове, се изразявало в пищността на мъжките и женските дрехи и множеството модни аксесоари. За боядисване на платовете все още са ползвали най- вече растителни пигменти. А най-малко такива са били налични за добиване на червеният цвят. И като всяка рядкост, и тази вдигала силно цената на червения цвят. Това пък го коронясало за „кралски цвят“ и го направило най-желан.
Именно тогава нашествениците намират източник на така ценния червен цвят на територията на Белиз. И се започва борба между испанци и англичани по суша и море за изсичане на тези чужди и за двете нации дървета. Така безогледно секат, че за кратко време успяват да намалят с 20% популацията на това ценно дърво.
Дезинтересоваността на испанските нашественици, след като почти унищожават местното население на територията на днешен Белиз, е довело до почти пълна липса на ефективна и силна власт. Това пък, напълно закономерно, е довело до завземането на Белиз от английски шотландски пирати. Именно по същото време пиратският „бизнес“ е бил в разцвета си.
След множество борби за чуждата територия между испанци и англичани, в крайна сметка англичаните надделяват и Белиз придобива статута на английска колония. Така англичаните вече законно си секат камеш. Но пък защитават бреговете от пиратите.
Притегателна сила придобива Белиз и за съвременните „пирати“. Тя е една от първите държави с изключително силно развит наркотрафик и най – сериозно пране на пари от същия този наркотрафик. Може би, роля за това изиграват изключително голямата граница с Мексико и фактът, че Белиз е обявена за безмитна зона.
Така или иначе, днес Белиз е изключително бедна държава, с изключително красиво крайбрежие. Именно то пък привлича не само много туристи. Ниските цени и наличието на море и прекрасен климат, води тук много американски пенсионери. Със спестяванията си купуват къщи на крайбрежието и прекарват старините си сред палми и ситен пясък.
Докато пътувахме из Белиз установих, че пътищата им са изключително добри.
А хората са изключително бедни. Почти всички къщи бяха дървени. А голяма част от тях представляваха на практика дървени бараки. Дървени бяха и църквите. И футболно игрище имаше във всяко село.
На голяма територия населените им места бяха ситуирани в малки махали с по 15 –ина дървени къщи. Че са дървени, не ми беше толкова странно. Топлият климат и бедността на населението обясняваше този факт. Чудно ми стана защо къщите са изградени високо, върху дървени колони като крака.
Оказа се, че топлият климат тук е придружен от много урагани. А като дойде голямата ураганна вълна, е значително по-добре да мине под къщата, между „краката“ – колони. Това рязко увеличава шансовете й за оцеляване.
Из зад автобусните стъкла виждах местните да перат навън, пред къщите. Пак пред къщите се разхождаха шарени кончета и кокошки.
Загледана в тези гледки за пореден път добих усещането, че не пътуваме в пространството, а пътешестваме назад във времето.
