Последният ден от нашият Мегалитум отпочнахме на свято място за населяващите района алиани. Дамбалъ. Намира се само на 3 км от Момчилград и на 15 км от Кърджали, почти на върха на висок хълм. Пътят е основно хубав. Единствено в малък участък не е асфалтиран, но е равен и напълно проходим. Тесничък е и върти над пропастта, така че бавната скорост и повишеното внимание няма да са излишни, особено при насрещно разминаване. За това пък са изградени по пътя множество отбивки, на които може да се изчака насрещния.
И като при свято място, редно е да започнем с легендата. Разказа ни я нашият приятел Мухарем.
Двама силно святи хора имали в древността алианите. Баба Хъзър и баба Иляз ( св. Илия). Чисто исторически, с около сто години се разминавали в житието си, но в народната памет останали заедно.
Баба Хъзър на сушата бил господар, а баба Иляз на водата. И всяка година обикаляли света, да наглеждат хората. Грижели се да добруват те и да не губят връзката си с Бога. И само в един момент от цялата година се събирали. На 5 срещу 6 май, точно на този хълм Дамбалъ. Под розов храст сядали и си разказвали какво са видели и свършили.
И оттогава празнуват алианите на 6 май. А празника кръстили Хъдърлес. От името на двамата светии – Хъзър ( Хъдър) и Иляз.
Според една от легендите, Хъзър и Иляз били дервиши. И заедно с Календер тръгнали да търсят живата вода. Отново според легендата, Календер бил всъщност Александър Македонски.
И в тъмна една местност намерили Хъзър и Иляз живата водата. Само че не казали на Календер. И само те от нея пили. И само те безсмъртни станали.
Според друга легенда, прочетена от Мухарем в античните писания, наистина намерил живата вода Александър Македонски. Вероятно и затова към Индия се насочил. Но пък много болна била сестра му. А водата само една глътка била. И дал Александър животворната глътка на сестра си. Оздравяла тя и станала безсмъртна. Само че и невидима станала. И се превърнала в първата на света самодива. И от нея произлезли самодивите.
Водата в скалите, пък, избликнала в още по-древни времена. Преди още османците да нахлуят в земите ни, византийци гнетяли местното население. И дошли на помощ святи хора от далечен Иран, да освободят от гнета местните. И на Дамбалъ се събрали.
Имало тук голяма плоча, останала от траките. Кръгла била и на нея се нахранили. Само че да пият им се приискало след храната. А вода нямало. И ударил Иран баба с юмрук скалата. И рукнала от нея вода. Само че силно потекла. И за да не наводнят селата в низината, запушил светията изворите със серлива вълна. И водата останала леко да сълзи.
А в лековите се превръщала за кратко. Точно от полунощ на 5 срещу 6 май до изгрев слънце. За времето на срещата на двамата светии.
Затова вечерта на 5 май идват тук местните с болежките си. Чакат до полунощ и пият от водата. Умиват болното място и се молят Бог да им помогне. А след това завързват дрешка от болното си място на близките дървета над извора.
И чудеса вършела водата. Нямо дете проговорило, много болни оздравяли. Но пък истинско предизвикателство било да се попадне на мястото в лечебно време. Голяма известност придобило и стотици се стичали в святата нощ.
Основно за лекуване на заекване била полезна водата. Три пъти трябвало да се доведе едно дете, за да се излекува напълно. Или пият хората водата, или се потапят в нея.
А за да разберем смисъла на пиенето на водата и завързването на цветните парцалчета, Мухарем ни проведе савсем кратък курс по запознаване с алианството. Именно алианство изповядвали живеещите в Източните райони български турци. И алиани се наричали те.
След смъртта на пророка Мохамед, започнали конфликти по наследяването му. Прерастнали те чак във войни. И победителят, обичайно за подобни конфликти, се случил най-агресивния. А най-агресивният клон в исляма бил сунизма. И сунизма бил наложен като доминиращо течение. С петкратния намаз ( молитва), със задължителното за жените фередже и всички останали строгости.
Част от мюсулманите останали привърженици на имам Али, братовчед и зет на пророка Мохамед.
А имал Мохамед 4 дъщери. Със син не бил дарен. Най-малката си дъщеря нарекъл Фатима. И само тя се сдобила с дечица. Омъжила се за братовчед си Али и с него оставили кръвни наследници на пророка. И по този клон до днес живи потомци имало на Мохамед.
Заради това много ислямски общности почитали Фатима като създателката на видимата вселена. Вярват те, че ръката на Фатима ги закриля, Фатима вижда бъдещето и държи света.
От последователите на имам Али възникнал нов клон в исляма, шиизмът. Шиити били наречени самите последователи. Изповядвали те написаното в Корана, а не налаганото от властимащите.
А след това от шиизма се разклонило още едно разклонение. И алианство било наречено. А алианството било смесица между суфизъм ( най-светлата, според мен, вяра в исляма) и древния шаманизъм. И равенство между всички проповядвали алианите. И пряка връзка с Бога. Вярвали те, че всеки човек е божие създание и пряко със своя създател може да общува. И не му трябва за това ничие посредничество.
Освен от суфизма, силно повлияни били алианите от шаманизма. И от вярата на шаманистите във връзката на човека с видимия свят, останали днешните вярвания за лечебното преминаване през корените на дърво, или през дупка в скалата, както и умиването с лечебна вода. Във всяко подобно действие виждали алианите връзката си със света.
А връзването на части от плат имало две предназначения. Части от дрехи, или цели дрехи се връзвали по дърветата около лечебни места. Или при лечебен извор, или при лечебна скала. Такива скали наричал местните „провиралки“ и през тях минавал болният. Ако ли пък бил толкова немощен, приятел негов взимал дрехата му и като пълномощник минавал през лечебната „провиралка“. А след умиването с лечебната вода, или минаването през лечебната скала, на дърво в съседство се завързвала дреха на болния от съответното му болно място.
Извън това, цветни парцалчета се връзвали по дърветата за здраве и късмет до големите текета. От шаманизма останало и значението на различните цветове. Всеки цвят съответсвал на съответното пожелание – за здраве, за късмет, за берекет.
А днес все още има хора по света, които изповядват древния шаманизъм. С такива се срещнах в Киргизия преди години. Там древният ни Бог – Небе Тангра наричаха местните Тенгре. Тюрките, пък, го наричали според Мухарем, Тангръ.
Неотдавна събрание било организирано на алиани от различни държави. И дошъл като гост шаман от Тула, Азия. Все още тангризъм изповядвали неговите хора. И деляли вече Богът – Небе Тангра на бял и син. И при тях връзването на цветни парцалчета било съхранено.
А алианството, което днес се разпространява в нашите Източни Родопи и в Анадола, възникнало по време на османската империя. Именно алиани били в началото османците. Но след като извършил своите завоевания и седнал на трона, султанът започнал да обръща повече внимание на държавата и загърбил леко духовното. А след завладяването на Мека и Медина, вече тежък избор следвало да извърши. Мнозинството от „важните“ по това време били сунитите. И за да получи султанът титлата „халиф“, на тях трябвало да се хареса. И обявил сунизма за официална религия на империята.
А свободолюбивите идеи на алианите влезли в остър конфликт с догматичния ислям. И започнали гонения срещу алианите.
Отново тогава възникнало като институция и Мюфтийството. В Корана била провъзгласена липсата на посредничество между молещите се и Бога. Имама, свещенникът в джамиите, единствено ръководел молитвата. Но твърде демократично било това за суровите векове на Средновековието. И наложили централизирана власт.
То и равенството на жените и на всички хора било провъзгласено в Корана. Но, както в повечето религии, на вярващите се се повелявала волята на властимащите.
До там бил чужд хуманизма на средновековните мюсулмани, че на места, въпреки забраната в Корана, дори заравяли живи в пустинята родените дъщери.
По време на пост случихме срещата си с Мухарем. И нямаше как да не го разпитам. И с удоволствие разказа той.
В корана бил постановен този пост. „30 дена ще постите и само по тъмно ще се храните“, било написано. Изчислени били часовете за хранене според различните географски райони. Едва по тъмно можело да се приемат и течности. „Това е пост за Бога. А смисълът, като при всеки пост, е духовно изчистване и отслабване на тялото. И нали има единство между дух и тяло, когато тялото отслабне, въздига се духът“.
„А също и осъзнаване бедността на другите“ – продължи Мухарем – „Христос казва:“ Давай на бедните“, Мохамед казва:“ Помагай на вдовиците и на децата““.
И за това е по-млада ислямската религия, за да е по-демократична от християнската. Не само че храненето е ограничено само по време, но не и по вид храна, а и действията по възпроизводство също не били забранени по време на пост. Но отново само през нощта.
За жалост, истински вярващите и спазващи строгия пост, малко били напоследък. А истински вярващите знаели, че Аллах вижда. Богът е във всеки един и вижда винаги. Както учи Мухарем последователите си, „По-близо от вратната ти вена е Той. Той знае мисълта ти, преди да си я помислил“.
Познаваше и Библията Мухарем, та го помолих някои сравнения да направи.
В християнството службите са тайнства. Извършва ги свещенникът като посредник между хората и Бога. В исляма това посредничество е премахнато. И е провъзгласена пряката лична връзка на вярващите с Бога. Имама само напътства намаза (молитвата). А по време на петъчната молитва, чете от стълбата нравствени правила от книга.
На тези постулати се осланяли и дервишите. „Защо да целувам ръка на имама, ние всички сме свети и равни хора“ – казвали те. Гласовити били дервишите. Ходели сред хората и им говорили за добрина и хуманизъм. Само че твърде неудобни за официалната религия и управляващите били те в Средновековието. И на жестоки гонения били подложени заради вярата си. В типичната за онези векове жестокост, били горени живи. А Историята пазела и спомени за одрани приживе дервиши.
Днес Мухарем открива много прилики между двете религии. И не че не е логично, но тъжно някак ми стана. Имама при тях говори. Говори както свещенникът при нас. Но, „Кой чува? В този край турците гледат повече на живота. Повече на ядене и пиене. Ние да живеем добре, от там никой не се е върнал“.
За жалост, и при тях, наред с прекрасните духовни имами, имало такива „С мерцедеси и прочее“. Виждали хората от народа как някои от уж най-религиозните хора не се държат така, както религията повелява. И излязла приказка в народа: „Каквото зло идва, от имамите идва“. И рязко разграничават напоследък измамно религиозните от истински духовните.
Шегувахме се, че исляма като по-нова и демократична религия, позволява не толкова строг пост. И добави на шега Мухарем още една разлика.
Нали в Християнството вярващият една десета от доходите си следва да даде на Църквата. В Мюсулманството, пък, богатите дарявали на джамиите.
И зародил се сред народа „майтап“ за разликата между попа и ходжата. „В християнството Попа като вземе парите, хвърля ги върху Кръста. И каквото остане на Кръста, за Бога е. Каквото падне, за църквата остава.
Ходжата като хвърля нагоре към Бога и вика“ „Взимай, Аллах, каквото взимаш, останалото за мене“.
Всяка закачка от тъжна действителност е породена. Но си имало и днес истински святи.
Припомни ни и за Орфей Костадин Димов, докато слушаше разказа на Мухарем за алиани и дервиши.
Нали и Орфей също на равноправието и хубавия свят проповедник бил. И той дошъл и се е изправил срещу старата религия. Говорил за братство, за добро. И той бил гласовит. Ходил сред хората, пеел и им разказвал своите сказки за това как тялото е смъртно, а духът е вечен. За това как за добрите и праведните в смъртния свят, предстои прекрасен нов свят в отвъдното. И той станал твърде неудобен за управляващите с това си учение. Нали със страх от физически наказания можело да бъде подчинено човешкото мнозинство, че да работи безропотно на господарите. А като им дал вярата в доброто и вечното, Орфей освободил хората от страха. И както християните много по-късно, ги направил неподатливи на подтисничество и управление. Управляващите разбрали, че няма с какво да уплашат роба, който вярва в безсмъртието на душата си. И погнали Орфей. А за тъжната му кончина, знаем.
Слушаше го Мухарем и заключи тъжно: Тогава, като някои искат да променят системата, ги наричали лоши и ги убивали. Сега не ги убиват, но ги тормозят по други начини.
Е да, Историята ни е дала стотици подобни примери. Винаги прогресивните и проповядващите свобода били гонени. И гоненията са си същите. Само методите следват историческите промени.
