Платих си туристическия билет от 80 дирхана и влязох в градината на чудесата. И само прекрачих арката над входа и потънах в аромата на цветята, отвсякъде се носеше приятната им миризма.
Доста негативни отзиви бях чела за тази градина. Впечатляващо било, че насред пустинята сътворили цветна градина, ама голям кич направили. И това не им харесвало, и онова. И се бях настроила, честно казано и аз да се поразочаровам, но не стана.
Омая ме Miracle garden. Посрещнаха ме огромни арки във формата на сърца, покрити с цветя. Оформен бе покрай тях красив коридор, една от стените на който и бяха покритите с цветя арки. Другата му стена бе заета отново от цветя, но висящи върху старинни стълбове за улично осветление. А зад тях се издигаше внушителнага зелена стена, отделяща градината от външния свят.
Влязох под една от сърцевидните арки и се оказах в света на приказките. Малко китно езерце разливаше водите си, речни камъни бяха покрили дъното му. А по бреговете му стояха изработени от най-различни цветя и зеленина замъчни къщи. Със зелени пълзящи растения бяха покрити стените им, червени цветя обрамчваха покривите им и белееха прозорците, тераските и кулите върху покривите.
Отведе ме пистата до селцето на смърфовете. Помните ли ги, онези малки сини сладки създания? Тук бяха, тук бяха построени и малките им шарени къщи, приличащи на сладки тумбести гъбки. Усмихваха се покрай тях доволно и самите смърфове, а всичко около тях буквално бе потънало в цветовете на цветните бохчи.
А зад оранжевия килим попаднах в друга приказка, на рицари и древни замъци. Имаше там издигнат приказен замък, а пред него се издигаха каменните крепостни стени, оградени целите в цветя. Минах през крепостната порта и се оказах пред огримна, покрита със зеленина стълба. Обрамчваха я от всичките й страни цветя, събрани в най-причудливи форми. И водеше стълбата към кулите на замъка, изграден върху издигнат хълм насред градината. Зад замъка се издигаше огромната фигура на вълшебния джин от приказката за Аладин. Стоеше с кръстосани ръце и бдеше за безопасността във вълшебните си селения.
Нямаше сила, която да ме удържи, покачих се на стълбата. Стигнах до вратите на замъка и погледнах от високо към цветния рай. А там, в низината, отмерваше времето цветен часовник. От зелена морава бе изработен циферблатът му и с много цветя бяха украсени стрелките му. Огромни цветни туфи във всякакви цветове бяха разхвърляни наоколо. Издигаше се на височината зад него кипра цветна къща с бяла веранда. Огромна саксия се извисяваше до нея. Познайте какво имаше в нея?, цветя. Цветята бяха просто навсякъде и щедро даряваха посетителите си с аромата и красотата си.
Сверих си часовника и продължих по цветната пътека. И ме отведе тя до още по-красива приказка, приказката на огромните митични и реални животни. От огромни зелени храсти бяха оформени фигурите на слонове и пингвини. А малко след тях намерих и най-верните си приятели, приказните еднорози, застанали един срещу друг и оформящи с главите си огромно сърце.
Огромна бе градината, заема над 72 000 квадратни метра. Изпълни ме с красотата и аромата си. Помислих си, че дори само заради омайното ухание на петуниите си заслужаваше да дойда. И не бяха само петуниите, има в градината над 50 милиона цветя и 250 милиона растения. И бяха подредени в най-причудливи форми.
Замислих се как ли се поддържа тази цветна феерия насред пустинята. И ето че намерих отговора. Цветята се поливат нощем, след като я напуснат посетителите. А поливането се извършщва с преработени и пречистени отпадъчни води от град Дубай. Напояването се извършва по метода на капковото напояване и на ден капка по капка се изливат около 750 000 литра вода.
И колкото и успешна да е технологията с капковото напояване, не била достатъчна да поддържа цветния рай при високите температури на пустинното лято. И затваряла градината от май до септември, нямало да издържат цветята на средните температури от 40 °.
Отворила врати Miracle Garden на деня на Свети Валентин през 2013 година. И понеже била построена все пак в Дубай, не можело да й се разминат поне няколко рекорда. И да, имала ги, постигнала градината цели няколко световни рекорда:
През 2013 г. е обявена за най-голямата вертикална градина в света,
Цветната структура на Airbus A380 в градината е включена в Книгата на рекордите на Гинес като най-голямата цветна структура в света,
Призната е също за най-дългата цветна стена в света, а дължиата й е почти един километър и е украсена с почти 22 милиона цъфтящи цветя.
И друг рекорд поставила градината, на най-високата топиарна скулптура в света. А я спечелила благодарение на 18-метровата и тежаща почти 35 тона фигура от зеленина на Мики Маус.
И ето че и днес научих нова дума. Не се казвало „фигура от зеленина“, имало си това чудо научно наименование. И ето какво прочетох:
„Топиарий (тopiary) е градинарска практика за отглеждане на многогодишни растения чрез подрязване на листа и клонки на дървета , храсти и подхрасти , за да се развият и поддържат ясно дефинирани форми. Терминът се отнася и за растения, които са оформени по този начин. Като форма на изкуство е вид жива скулптура. Думата произлиза от латинската дума за декоративен ландшафтен градинар , topiarius . Особено бил ценен такъв градинар при римляните за оформяне на различни фигури в домовете и градините им. Най- проста форма на топиар е живият плет, използван за създаване на огради, стени, или паравани“.
Чудесно ново знание, чудесно бе и преживяването ми в градината на чудесата на Дубай.
Спомних си как на една от спирките близо до селището на наследството видях нещо, което силно привлече вниманието ми. А бе това нещо дърво, посято насред тротоара до спирката. И за да имах от какво да се храни, бяха напълнили хората пластмасова бутилка с вода и обърната с гърлото надолу я бяха заровили в почвата. Така водата ще влиза по малко в почвата и ще напоява за дълго време дървото.
Така са започнали хората на емиратите и ето каква приказна градина бяха създали.
Погледнах цветния часовник, часът бе малко преди 18.00ч. Можех, разбира се, и още дълго да стоя сред аромата на цветната градина, но я бях разгледала. А и знаех, че скрие ли се Слънчо, няма да ми е така комфортно и топло. Идваше и време да дойде автобусът за към Мол на емиратите по разписание. И ми се роди една екзотична мисъл, така и така ще пътувам по червената линия на метрото, да взема да сляза на Дубай Мол и да изгледам още едно вечерно представление на фонтаните в езерото, все щях да стигна до 18.30ч. И както го помисих, така забързах към автобусната спирка.
Отбелязах само с поглед, че от другата страна на спирката имаше една по-малка градина, наречена бе „Градината на пеперудите“ и отглеждаха добрите й стопани в границите й най-разнообразни видове от красивите насекоми. Замислих се за момент и избрах фонтаните.
