Второ водно представление пред Бурж Халифа и някои подробности за битието на емиратите.

Точно застанах на спирката и дойде автобусът. Седнала на удобната му седалка, реших да проверя какви ги вършат останалите от групата. Съобщих на Мира, другия човек с интернет на телефона си, че съм решила да отида за второ водно представление. И защо ли не се учудих, вече пътували натам с Дани. И те решили, че именно това е най-приятния завършек на последната ни арабска нощ. Писах на Веси, че ще позакъснея и смених автобуса с червената линия на метрото. И от Мол на Емиратите се предвижих с влакчето до Дубай Мол.

Намерихме се лесно с Мира и Дани и в захлас изгледахме двете водни представления на фонтаните в езерото и двете светлинни представления по височината на Бурж Халифа. Не бяха така носталгични както предната вечер всичките и ни заредиха с ритмите на живата си музика.

А след края им се насочихме отново към станцията на метрото. Вече не броях за кой път този ден влизах под земята, но определено бе удобен и доста бърз превоза с метро, особено на фона на огромните разстояния в Дубай. Всяка сутрин ставах с мисълта какво ще го правя този цял ден и ще има ли какво толкова да гледам. И се усещах чак около обяд,когато едвам бях стигнала първата от набелязаните точки, не се шегувха с разстоянията хората на емиратите. Не ги притесняваше теснотия, насред безкрайната шир на пустинята строяха градовете си, място, както се казваше, имаха територия за застрояване. И чудеса бяха сътворили върху  пустинните пясъци.

Припомних си докато пътувахме в метрото разказаното в туристическия автобус. 70 пречиствателни станции за морска вода построили в Дубай, само така можели да се справят   с битовите си нужди.

Някои подробности за битието на емиратите.

Отпусната на седалката във влакчето усетих как надига глава  подтискания до момента глад. Нямаше време до сега да му обърна внимание и реши да напомни за себе си в покоя на прибирането към хотела. И си спомних как ни разказваха сладкодумните ни домакини от туристическия автобус, че кухнята на емиратите била смесица от най-вкусните блюда на бедуини, пакистанци, перси и индийци. И можело в Дубай да се намери всякаква храна като вкус и цена. Само  5 дирхама (2,50 лв) струвала тукашната чаварма, продавана в старите сук-ове. Имало и напълно поносими ценово  гостилници и ресторанти с готвена храна. Имало, разбира се, и луксозни и изключително  скъпи ресторанти. И както ми къркореха червата, визуализирах в ума си  една пилешка чаварма. Бяха в Дубай наскоро едно приятелско семейство с двама бодри тийнейджъра. И това била тяхната храна, хем питателна, хем вкусна, а и полезна. Не слагали в питката тук пържени картофи, давали ги отделно. А наред с месото подреждали истинско добро количесто прясна салата. И толкова салата не били изяли тийнейджърите за цяла година, колкото послушно и доброволно изяли покрай дубайската чаварма. Е, не остана време за кулинарен туризъм, това е частта, която все неглижирам, все предпочитам да изтичам до някоя забележителност.

Сетих се как ни учеха, че именно храна най-много обичали да предлагат местните на гостите си. И ако се случи да ни заговори местен, да проявим уважението си като се обърнем към него с пълното му дълго име. Всякакви съкращения и гальовни имена, които така обичаме при нас, тук не били подходящи. А след изричане на пълното име задължително следвало да добавим „ Селям алейкум“, което означава „да Ви даде Бог мир“. А в отговор би следвало да получим „Алейхум селям“, което означава „да изпрати Бог мир и на Вас“. Това бил най-древният мюсулмански поздрав, с него се поздравявали местните помежду си от векове, с неговата благословия дарявали и гостите си. Ако ли пък ни попитат дали сме добре, следвало да отговорим „Тамам, Алла Акхбар“, което ще рече „Добре съм, слава на Бога“.

Замислих се колко е богат и поетичен арабския език и колко много мъдрост и любов към Бога има. За жалост, терористичните актове напоследък изопачиха в съзнанието ни красивите думи. И въпреки това си остават те пълни с добрина и мир. И тук, в земята на богатите и надраснали дребните си крамоли араби с удоволствие се наслаждавах на мелодичните им изрази.  И много пъти изричах благодарности в ума си.

И бях истински благодарна. Благодарна, че успях да дойда, че поех от тази красота, че се докоснах до градовете на бъдещето.

За което благодаря!

Благодаря, че бях!

I am text block. Click edit button to change this text. Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език