Точно застанах на спирката и дойде автобусът. Седнала на удобната му седалка, реших да проверя какви ги вършат останалите от групата. Съобщих на Мира, другия човек с интернет на телефона си, че съм решила да отида за второ водно представление. И защо ли не се учудих, вече пътували натам с Дани. И те решили, че именно това е най-приятния завършек на последната ни арабска нощ. Писах на Веси, че ще позакъснея и смених автобуса с червената линия на метрото. И от Мол на Емиратите се предвижих с влакчето до Дубай Мол.
Намерихме се лесно с Мира и Дани и в захлас изгледахме двете водни представления на фонтаните в езерото и двете светлинни представления по височината на Бурж Халифа. Не бяха така носталгични както предната вечер всичките и ни заредиха с ритмите на живата си музика.
А след края им се насочихме отново към станцията на метрото. Вече не броях за кой път този ден влизах под земята, но определено бе удобен и доста бърз превоза с метро, особено на фона на огромните разстояния в Дубай. Всяка сутрин ставах с мисълта какво ще го правя този цял ден и ще има ли какво толкова да гледам. И се усещах чак около обяд,когато едвам бях стигнала първата от набелязаните точки, не се шегувха с разстоянията хората на емиратите. Не ги притесняваше теснотия, насред безкрайната шир на пустинята строяха градовете си, място, както се казваше, имаха територия за застрояване. И чудеса бяха сътворили върху пустинните пясъци.
Припомних си докато пътувахме в метрото разказаното в туристическия автобус. 70 пречиствателни станции за морска вода построили в Дубай, само така можели да се справят с битовите си нужди.
Някои подробности за битието на емиратите.
Отпусната на седалката във влакчето усетих как надига глава подтискания до момента глад. Нямаше време до сега да му обърна внимание и реши да напомни за себе си в покоя на прибирането към хотела. И си спомних как ни разказваха сладкодумните ни домакини от туристическия автобус, че кухнята на емиратите била смесица от най-вкусните блюда на бедуини, пакистанци, перси и индийци. И можело в Дубай да се намери всякаква храна като вкус и цена. Само 5 дирхама (2,50 лв) струвала тукашната чаварма, продавана в старите сук-ове. Имало и напълно поносими ценово гостилници и ресторанти с готвена храна. Имало, разбира се, и луксозни и изключително скъпи ресторанти. И както ми къркореха червата, визуализирах в ума си една пилешка чаварма. Бяха в Дубай наскоро едно приятелско семейство с двама бодри тийнейджъра. И това била тяхната храна, хем питателна, хем вкусна, а и полезна. Не слагали в питката тук пържени картофи, давали ги отделно. А наред с месото подреждали истинско добро количесто прясна салата. И толкова салата не били изяли тийнейджърите за цяла година, колкото послушно и доброволно изяли покрай дубайската чаварма. Е, не остана време за кулинарен туризъм, това е частта, която все неглижирам, все предпочитам да изтичам до някоя забележителност.
Сетих се как ни учеха, че именно храна най-много обичали да предлагат местните на гостите си. И ако се случи да ни заговори местен, да проявим уважението си като се обърнем към него с пълното му дълго име. Всякакви съкращения и гальовни имена, които така обичаме при нас, тук не били подходящи. А след изричане на пълното име задължително следвало да добавим „ Селям алейкум“, което означава „да Ви даде Бог мир“. А в отговор би следвало да получим „Алейхум селям“, което означава „да изпрати Бог мир и на Вас“. Това бил най-древният мюсулмански поздрав, с него се поздравявали местните помежду си от векове, с неговата благословия дарявали и гостите си. Ако ли пък ни попитат дали сме добре, следвало да отговорим „Тамам, Алла Акхбар“, което ще рече „Добре съм, слава на Бога“.
Замислих се колко е богат и поетичен арабския език и колко много мъдрост и любов към Бога има. За жалост, терористичните актове напоследък изопачиха в съзнанието ни красивите думи. И въпреки това си остават те пълни с добрина и мир. И тук, в земята на богатите и надраснали дребните си крамоли араби с удоволствие се наслаждавах на мелодичните им изрази. И много пъти изричах благодарности в ума си.
И бях истински благодарна. Благодарна, че успях да дойда, че поех от тази красота, че се докоснах до градовете на бъдещето.
За което благодаря!
Благодаря, че бях!
I am text block. Click edit button to change this text. Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo.

