И като сме в Гана, след ателиетата на съвременните майстори, назад към историята тръгнахме.
И пристигнахме до двореца Манхия на старото кралство Ашанти. Голяма и хубава сграда. Построена през 1925 г. от Великобритания. Разрушили преди това те оригиналния дворец на краля на Ашанти. И останали легенди как били впечатлени британците от размера на оригиналния дворец. Впечатлени били още повече от намиращите се в него „редове книги на много езици.“ И впечатляваща ще да е била подобна гледка. Още повече при липса на останали доказателства за писмена история на народите на Африка.
И подарили новата сграда-палат на някогашния крал британските колонизатори. И две фигури на лъвове поставили. Че да пазят двореца.
И символ имала Ашанти-короната. И вярвали поданиците, че докато символът съществува, ще го има кралството Ашанти. А ако символът се затрие, и кралството съдбата му ще последва. И слагали символа на кралската златна табуретка (Golden stool).
Друг символ на короната била самата Златна табуретка (Sika dwa, на езика ашанти). Пълното й наименование било „Sika Dwa Kofi“- „Златната табуретка, родена в петък“. Това бил и останал и до днес кралският и божествен трон на царете на народа Ashanti и върховният символ на властта. Според легенда от неписаната история на Африка, Okomfo Anokye, върховен жрец и един от двамата главни основатели на Кралството Ашанти, измолил от Боговете да изпратят от небето златната табуретка. И спуснали я те. И се приземила табуретката направо в скута на първия крал на Ашанти, Osei Tutu. И оттогава приемат хората на Ашанти, че съдържа Златната табуретка духа на нацията Ашанти – жив, мъртъв и все още нероден.
И така управлявал младият крал до навършване на 27-годишната си възраст. Тогава и дошли британците. Не се подчинил на европейската воля кралят на Ашанти. И набързо в затвора го вкарали британците.
Случило се това по време на Третата англо-ашанти война през 1874 г. Наречена била Войната за Златната табуретка. И причина за нея бил отказът на краля на Ашанти да предаде на британците символа на властта си. Затова разрушили те оригиналния дворец. С експлозиви го сринали. А краля изпратили в изгнание на Сейшелските острови.
След завръщането от изгнание на краля Nana Prempeh I от Сейшелските острови, предложили му британците новата сграда наместо разрушения от тях дворец. Горд бил кралят на Ашанти. И приел двореца едва след като платил на британците изцяло цената на сградата. Оттогава двама крале живели в двореца – Otumfuo Prempeh I и Otumfuo Osei Agueman Prempeh II, 13-ият и 14-ият крал на нацията Ашанти.
Превърнат бил в музей през 1995 г. дворецът. А за кралете на Ашанти нов дворец бил построен. И живеел и днес в него съвременният крал на Ашанти, Otumfuo Osei Тuтu II.
В злато бе част от премяната му. И цялата по принципите на вуду била сътворена. За защита на краля от злини всякакви. А в устата си друг символ държал. Показвал той, че не в приказките кралят бил силен, а в мисленето.
Изведе ни от малкия музей екскурзоводът ни. И разказа ни как 3 милиона от жителите на старото кралство Ашанти живеят днес в Кумаси, градът, в който бе издигнат и дворецът. И тези 3 милиона съставлявали 60 процента от всичките му поданици. Някога наброявали поданиците 7 милиона. И емигрирали голяма част от тях навсякъде по света. А останалите до днес си пазели традициите. И точно тази събота един от големите им празници щял да се случи. И знаеха за него хората от нашата туристическа агенция. Само дето не рачиха да съобразят програмата така, че да му се порадваме. Че то нали туристическата душа именно с такива събития се забавлява. Учуди се екскурзоводът ни като как така за няколко дена не сме го предвидили. Учудихме се и ние. Но нямаше какво да направим.
Освен да напомня датите за бъдещите ни събратя по туризъм. 13 Ноември се случва единият празник. А по-големият и зрелищен спрятали хората на Ашанти на нашата Коледа, на 25 Декември.
Благодарихме на екскурзовода ни. И по двора на двореца са разходихме. А бяха украсени оградите му със символите на Африка. Същите онези, които върху шала си лично положих на сутринта в ателието за рисуване върху текстил.
