Започна поредният ни ганайски ден с посещение на ателие за изработка на рисуван текстил. И предлагаха майсторите шалове, тениски и пана. И всички те бяха украсени със символите на Африка. Другото общо и ценно бе, че с истински бои бяха оцветени. Или по-точно с бои, добити от истински материали. Варят кората на дърво, бият друга, и различни цветове получават.
Наречени бяха Adinkra. И били те един от няколкото примера за отпечатани със символи традиционни дрехи на Африка, създавани от времената на 1700-те години.
И съществувало в народа популярно вярване. Неписана е историята на африканските народи. И легенди за древните събития повествоват.
Така и тази легенда разказва как Nana Kofi Adinkra, крал на Gyaman, разгневил някога кралят на Ашанти. Разгневил го с твърдението си, че има същата Златна табуретка (Golden stool) като на кралството Ашанти. Върху нея хората от Ашанти поставяли символа на короната.
Убит бил в началото на 1800-те години, при поредното му вторжение в земите на кралството Ашанти. И вярвали хората, че отпечатаните дрехи носят в себе си историята на онези времена. И кръстени били на убития крал Adinkra. А идвало името от езика Akan. Думата „nkra“ на този език означавала „послание, съобщение“, а също и „до виждане“.
Заради това приемат днешните изследователи, че представлявали дрехите Adinkra още един пример за предаване на неписаната история на африканските народи. Като има привърженици на версията, че съдържали те послания при погребение.
Останали в историята имената на първите трима мъже от племето Ntonso, които изработвали дрехите Adinkra. Kwaku Nsia, Pinkyehen, Kwadwo Appiah. И изработвали те печатите от кореноплодните кокоям и касава. Kwadwo Anane бил първият човек, направил такива печати. Починал на възраст 50 години. И оттогава променяли се и вида, и дизайна на древните дрехи, но посланията им оставали.
Можеше да си да купим готов продукт. А можеше и сами да си го направим. Естествено, избрах втория вариант.
Обясниха ни двама от мъжете в ателието значението на някои от африканските символи. И с много мъдрост бяха напоени. Имаше и за смелост, и за красота, и за късмет. И върху дървени печати бяха изработени. С тях щампата върху дрехата полагали.
Но най-ме впечатли този за единството. Състоеше се той от тялото на два крокодила. Два крокодила, обединени от един стомах. И ето ти единството. Един адресат на храната. И няма нужда за храна да се бият. А когато храната е налична, то и другите спорове по-лесно се решават. И щом няма борба, има единство. Простичко. И мъдро.
Подредих се и аз до мъжете от ателието. Избрах своите три символа. И с тяхна помощ печатите – символи, потопени в боя, на плата положих. И всичко майсторска ръка си изискваше. Лепнах първия печат както знаех. И не можа да изсъхне той дълго време. Научи ме за следващия мъжът от ателието. Слагаш върху плата, натискаш леко и рязко нагоре дръпваш. Така излишна боя не оставала по плата. И вече с по-опитни ръце останалите печати наслагах. И сдобих се с красив символичен шал в цвета на очите ми.
Че чак и магнитчета от някъде ни надонесоха. Но не бяха те най-ценното. Достатъчно автентични фигурки имаше по магазинчетата.
