Понесохме си сладкишите и поехме по водача си към стария град. А на път към стария град се отбихме до малък красив площад. Част от сградите върху него били военни, та ни предупредиха да не се снимаме пред тях. Забрана да не снимаме самите сгради не последва, така че ги заснехме, търде красиви бяха сградите.
Освен военната постройка, на площада имаше стара джамия и нови жилищни сгради.
Най-значитемата сграда на площада бе и нашата цел за посещение.
Дворецът на Ахмед бей, последният арабски управител на града преди нашествието на французите. Изглеждаше Дворецът като типична стара къща от времената на старите араби. Такива имаше и в южна Испания, в която бяха живяли маврите, в такива къщи бях спала в Мароко, а точно така изглеждаха и старите манастири в същата Южна Испания.
Отвън дворецът изглеждаше като бастион, издигаха се единстевно високите му каменни стени. Ни едно дори прозорче не правеше връзка с външния свят.
Животът и красотата на къщата, в случая, двореца, бяха запазени изцяло за вътрешната му част. А тя започваше веднага след входа. Попаднахме в квадратен двор, пълен със засадени портокалови дръвчета. Около този двор бе изграден дворецът на два етажа. А част от първия представляваше алея покрай стаите с множество мраморни колони, които поддържаха верандите на втория етаж.
250 били колоните в двореца. А мраморът за изграждането им бил донесен от Алжел и Скита. Същият мрамор бил ползван и при изграждането на Белия дом във Вашингтон и на операта в Париж.
Портокаловите дръвчета в малкия двор били декоративни. Не се ядяли плодовете им, но изсушавали местните цветовете им и ги ползвали като добавка към чая, или някои ястия. Споделяли тази традиция хората от Константин и Тунис. Сега бил сезонът на портокаловите цветове и видяхме навън по площада насядали множество хора с по един чувал пред тях. И именно портокалови цветчета имаше в чувала, тях продаваха на хората. Взе няколко цветчета водачът ни да ни покаже. Красиви бели цветчета с оранжеви тичинки, а ароматът бе просто зашеметяващ и не се губел при сушенето, както ни увериха водачите.
В средата на двора, сгушен между портокаловите дръвчета, се намираше мраморен фонтан. И си спомних как ни обясняваха в арабските дворци в Южна Испания, че тъй като било горещо по тези географски ширини, във всяка градина на арабския палат, или къща имало някакъв водоем, било фонтан, било басейн, чиято роля била да разхлажда въздуха с водите си. Всъщност, именно на този принцип били строени и римските вили някога. А портокаловите дръвчета садяли заради аромата им. И за да го поемат по-пълно, изкопалавали малко и сваляли нивото на двора. Там, в ниското засаждали дръвчетата, за да може когато пораснат, цветовете им да стигнат до нивото на носа на разхождащите се и по-лесно да вдишват свежия им аромат.
Докато живеел в палата си, Ахмед бей извършил своето задължително, според Корана, поклонническо пътуване към Мекка. И взел тогава със себе си художник и му поръчал да нарисува всяка стъпка от пътуването. Изпълнил задачата си художникът и когато се върнал заедно с господаря си в родния Константин, разположил картините си в хронологичен ред по стените на първия етаж с мраморните колони на двореца.
Ходех по първия етаж с колони на двореца, гледах украсата на стените и си спомних пак разказа от Южна Испания. Полулегнали седяли в стаите си някога арабите и погледът им падал на височината от половината част на стената нагоре към тавана. Заради това от пода до средата стените били покрити изцяло с керамични плочки, за лесно почистване и поддържане на добра хигиена. А изписвали горната част и таваните, че да могат тази красота да гледат полулегналите стопани. Така бяха оформени стените и в този дорец в Константин, с керамични плочки до средата и красиво изрисувани от там до тавана.
Малко прозорче имаше изрязано в една от стените. Когато превзели града французите, не разрушии двореца, но за да заличат следите на стария му стопанин, изработили нови стени върху старите. И днес разпоредителите изрязали това прозорче, за да покажат старите арабски стени. Но и те не разрушили новите и днес дворецът се представя във вида, в който бил от френско време. А макар и да изработили нови стени, фарнцузите спазили арабския стил на украса, така че имахме възможността да се насладим изцяло на находката.
В центъра на двореца бе разположен кабинетът на Ахмед бей. И го кръстили днес „най-древната наблюдателница“ в града. Нямали тогава хората охранителни камери и изградили в кабинета на управника 14 прозореца. Давали те поглед към всяко кътче на двореца и така владетелят можел да наблюдава своите селения и да следи за безопасността си.
В самия кабинет днес бяха разположени кукли, изобразяващи самия владетел, неговия външен министър и министъра на войната.
До кабинета на Ахмед бей имаше и друга стая с красива врата. Заиграха се с нас водачите ни и определиха награда от едно кафе за този, който познае предназначението на стаята. И започнаха предположенията – не е баня, не е кухня, но сме вече близо. И се сетих, стая, в която се приготвя кафе. Да, това била стаята, в която се приготвяло кафето на владетеля. А за да е сигурен, че никой няма да го отрови, честта по приготвянето била поверена единстевно на най-близкия му приятел. И бил длъжен той да го опита пръв, преди да го предложи на господаря си.
Красива била дъщерята на Ахмед бей, а нейните покои се намирало на втория етаж на бащиния й дворец. И поехме нагоре по изящно украсените стълбища на двореца, и се озовахме на втория дворцов етаж. Красиво украсени колони и сводести арки украсяваха дългите му веранди, а под тях се виждаше красивия вътрешен двор.
Спря ни водачът ни насред една от верандите и ни посочи покоите на принцесата отпред. Освен че били най-красивите помещения, можели да бъдат познати отвън по прозорците. Същите виждах и в старите арабски къщи в Мароко. Изработени бяха прозорците от множество малки квадратни стъкълца. Днес ги наричали „шпионски“, защото през тях можело да се гледа от вътрешната страна на стаята, но нищо не можело да се види от стаята отвън. Такива били прозорците на харемите някога, това била и целта им, да не се показва хубостта на дамите на външните хора, а същевременно да могат да участват те в живота на къщата, когато мъжът имал гости.
Обзавеждането на стаята не било запазено от арабския му период. След превземането на града от французите, тук дошъл Наполен III и се настанил в двореца на Ахмед бей. Харесал покоите на дъщеря му и наредил да ги преустроят в негови. И, макар че на мен ми изглеждаха досущ обзаведени в арабски стил, твърдяха водачите, че били пригодени според френската кралска мода тогава.
След покоите на дъщерята на Ахмед бей водачите ни ни поведоха към нов вътрешен двор, или поне на мен така ми изглеждаше. И не че не беше двор, но вътрешното му пространство някога било пълно с вода и изобразявало басейн за разхлаждане в горещите дни. Басейнът бил предназначен само за жените от харема, някога те сядали по краищата му и отпускали краката си в хладната вода.
От този вътрешен басейн стигнахме и до помещенията, в които някога пребивавали жените от харема. Отново кукли показваха на нас, туристите, как са се забалявали някога дамите в ограниченото им ежедневие. И насред покупките и чаените церемони, бе изложен и стар грамофон с плоча върху него, така слушали музика някога жените на Ахмед бей.
