Един лежерен следобед в Сенегал, Африка.

В дълъг път прекарахме втория си сенегалски ден. И само до два от големите пазари на Сенегал спряхме. И компенсира ни дългият ни автомобилен преход на втория ни сенегалски ден с истинско удоволствие от храна и настаняване.

Преминахме по новия мост,кръстен на Нелсън Мандела.

Слязохме от хубавия нов мост и по пясъчен път продължихме.

И тъй като за обяд бе настанало време, заведе ни Абду до заведение под самия мост. Негови познати собствениците му бяха. И уж по телефона поръча, а близо час чакахме за приготвяне на храната. Но пък истинска и прясна бе, така че приехме с търпение чакането. И използвахме времето на красотата на заведението да се насладим.

На самия бряг на река Салум бе изградено. И в подножието на новия красив мост.

И дойде най-сетне храната ни. Прясно приготвени скариди, салата, варени зеленчуци, и, разбира се, ориз. Бял, по поръчка на норвежските ми спътници. За първи път сервираха ни и по едно парче хляб. Явно истински лукс бе хлябът тук. И го получихме в това, сравнително скъпо за местните заведение. И за цялата храна за четирима платихме общо 30 евро, заедно с бира, вода и чаша вино. Извини ни се нашият водач, че в такова скъпо заведение ни бе довел, но пък огромното количество скариди едва ли някъде на подобна цена бихме намерили.

Вярно, случи се инцидент при пристигането ни. Засуетиха се домакините ни и хвърлиха се нещо да прогонват. И се оказа голямо някакво морско животно, дошло неканено на гости. За щастие, бързо го прогониха. И повече не ни обезпокои. Та, успяхме на тишината и простора, и вкусната храна да се насладим.

Позабавлява ни една от домакините след обяда. И хвърли в реката остатъците от хлебната франзела. И заподскачаха малките рибки във водата.

Още два часа пътувахме след приятното хапване. И до най-добото ни място за настаняване пристигнахме. В селището Тубакута (Toubakouta).

Честно казано, не го приех за такова от самото начало. По пясъчен път до него дойдохме. И някак странно неугледен входът му изглеждаше.

И веднага след влизането си мнението си промених. Малки каменни къщички със сламени покриви ни посрещнаха. Няколко алеи към тях водеха. И всеки от нас в една от тях бе настанен.

И басейн имаше комплекса. С малък пясъчен плаж. И на него прекарахме в пълно релаксиране останалата част на късния следобед.

Дървена алея до самата делта на реката отвеждаше. И играеше Слънчо с лодките в нея.

Пълен с животни бе комплексът. Големи костенурки ни посрещнаха в началото.

По-късно, при обхода на временните ни владения с малки маймунки се срещнахме. Под столовете в ресторанта се мотаеха. На мястото на нашите котки.

А сутринта, докато спяха явно все още маймунките, и местните котки си позволиха да излязат. А птички кацаха най-разноцветни.

Настана вечерта. И се обагри в нежно синя светлина комплексът.

И изгря пълната луна. И запяха щурците. Птици някакви нощни им пригласяха. И пълно удоволствие бе разходката по тъмните алеи. Оглушителен бе на моменти концертът на щурците. Пригласяха им нощни птици. И само романтика добавяха към тъмната синя обстановка, огряна от пълната луна.

И както лежерно се разхождах, към брега на езерото ми се прииска да отида. И на там завих. Само дето се замислих бързо. И си спомних маймунките от следобеда. Пък и онова неясно морско същество, пристигнало в началото на обяда ни. Африка. Знаеш ли какви видове ловуват нощно време тъдява. И въпреки че вярвах, че всичко възможно бяха сторили домакините ни за обезопасяване на района, все пак едно вътрешно тънко чувство повели ми посоката да обърна. И в сламеното си бунгало навлязох. Мирна да ми е главата. И добри спомените да си и останат.

Оказа се, че втора нощ на същото място следваше да останем. Но пълен бе комплексът за следващата нощ. И намери ни друг хотел Абду. И натоварихме багажа. Закопчахме коланите. И тръгна той. И само след минута и половина спря. И разкопчахме коланите. Съвсем в съседство бе другият комплекс. Макар и по-малък, и той със сламени къщички и басейн си бе обзаведен.