Кралският остров Сипо в река Салум в Сенегал, Африка.

До остров Сипо бе планирано да отидем този ден. И там да останем да спим. Но се получил проблем нечакан. Особен статут имал островът. Макар и част от територията на Сенегал, а си имал кралица. Възрастна била. На около 110 години. И всички много я обичали. Защото златно сърце имала. И всекиго изслушвала. И с каквото можела, помагала. Но се поминала тази година. Явно, не била добра годината за кралските особи. И я наследила дъщеря й. И редом до нея на кралския трон съпругът й застанал. Само че не се държал по кралски. Възрастна била и дъщерята-наследничка. И се оженил той за по-млада изгора. И се наложило новата кралица да се изнесе от семейното жилище. И в хотела  ни да се настани. И поради тези семейни неразбории, не приемал временно гости.

И се наложи за втора нощувка в Тубакута (Toubakouta) да останем. И съжалявахме, разбира се. Само дето няколко часа само по-късно щяхме да благодарим на добрата ни пътешественическа орисница за настъпилата обърка. Решили бяха от изпращащата ни агенция с екзотика да ни обзаведат. Само дето твърде щеше да ни дойде таз екзотика.

Но, да караме по ред.

А редът ни отведе до късния следобед. И Сипо трябваше да посетим, и остров с птици някакъв. А птиците нощни били. Та, затова съчетахме двете събития в късния следобед. Че с една разходка с лодка и двете да отметнем. В удобно за птиците време.

И след не много време бреговете на остров Сипо се появиха.

След приказките за кралица и хотел за настаняване, очаквах някакво макар и неголямо, но селище. С къщи. И се оказа то селище. Но от сламени колиби. В тях хората живееха.

Една от единствените по-стабилни постройки и представляваше къщата на кралицата.

Съвсем до скоро радвала с добрината си съселяните си. И починала преди няколко месеца. На 110 години. Известна била тя с добротата си. В цял Сенегал я познавали.

И добра изглеждаше на снимката. Такава била до смъртта си. Дейна и усмихната.

А нас ни посрещна синът й. Втори по ред и не наследник. Но кой знае, ако надживеел сестра си със своите 68 години, можело и до трона да се добере.

Помолих го за снимка. Все пак, колко често ми се случваше с жив принц и престолонаследник да се снимам. И охотно се съгласи принцът. Великодушен го правеше кралският му произход.

В къщата на починалата си майка той живееше. А в съседната приближеното му семейство.

След снимките отведе ни Абду на местния пазар. Хубаво било някой дребен сувенир да си купим. Да помогнем на местните.

А предлаганите асортименти бяха гривни и колиета от шарени дървени топчета И ръчно изработени дървени скулптури на животни. Препоръча ни Абду фигурките на лъв. Че именно той, заедно с баобаба, двата символа на Сенегал били. Така и футболният им отбор нарекли:“Лъвовете на Синегал“.

Харесах си гривна от шарени дървени топчета. И дадох малко повече, от колкото изработилата ги дама ми поиска. Оставих останалите да пазаруват и тръгнах към сламените къщи. Но извика ме продавачката. Преведе ми Абду, че много пари съм й дала. Не й било удобно. И заради това подарък ми направи. Втора гривна от дървени топчета ми подари. Отказах първоначално. Но настоя категорично тя. И приех подаръка с благодарност.

Огледахме с норвежските ми спътници за пореден път околната действителност. И се попитахме взаимно тук ли искаха от нашата агенция да спим? Попитахме и него. Е, малко по-добре изглеждал „хотела“. Но сега в него новата кралица живеела. Заради  благородния си неверен съпруг. Благодарихме й мислено и тримата. Благодарихме и на добрата ни пътешественическа орисница за стеклите се  обстоятелства. Че като гледахме сламените колиби, хич и не можехме да си представим колко по-добре би изглеждал хотела.

Пред пазара децата на Сипо играеха.

При нас пък друга принцеса дойде. Лина.  С най-големите кафеви очи. Като истинска аристократка се държеше. Колко я викаше майка й за снимка да застане. Отказа. И сама към апарата тръгна. Да провери за какво иде реч.

Близначка била тя. И явно двуяйчни ще да са били прекрасните момичета. Сестра й не по принцески се държеше. С метла ред в околността въвеждаше.

Наобиколиха ни най-малките жители на Сипо. Прекрасни малки дечица. Усмихнати и свободно растящи.

Платихме на принца за престоя си. Помахахме с благодарности на жителите му. И с широките им усмивки по реката си тръгнахме.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език