До остров Сипо бе планирано да отидем този ден. И там да останем да спим. Но се получил проблем нечакан. Особен статут имал островът. Макар и част от територията на Сенегал, а си имал кралица. Възрастна била. На около 110 години. И всички много я обичали. Защото златно сърце имала. И всекиго изслушвала. И с каквото можела, помагала. Но се поминала тази година. Явно, не била добра годината за кралските особи. И я наследила дъщеря й. И редом до нея на кралския трон съпругът й застанал. Само че не се държал по кралски. Възрастна била и дъщерята-наследничка. И се оженил той за по-млада изгора. И се наложило новата кралица да се изнесе от семейното жилище. И в хотела ни да се настани. И поради тези семейни неразбории, не приемал временно гости.
И се наложи за втора нощувка в Тубакута (Toubakouta) да останем. И съжалявахме, разбира се. Само дето няколко часа само по-късно щяхме да благодарим на добрата ни пътешественическа орисница за настъпилата обърка. Решили бяха от изпращащата ни агенция с екзотика да ни обзаведат. Само дето твърде щеше да ни дойде таз екзотика.
Но, да караме по ред.
А редът ни отведе до късния следобед. И Сипо трябваше да посетим, и остров с птици някакъв. А птиците нощни били. Та, затова съчетахме двете събития в късния следобед. Че с една разходка с лодка и двете да отметнем. В удобно за птиците време.
И след не много време бреговете на остров Сипо се появиха.
А нас ни посрещна синът й. Втори по ред и не наследник. Но кой знае, ако надживеел сестра си със своите 68 години, можело и до трона да се добере.
Помолих го за снимка. Все пак, колко често ми се случваше с жив принц и престолонаследник да се снимам. И охотно се съгласи принцът. Великодушен го правеше кралският му произход.
А предлаганите асортименти бяха гривни и колиета от шарени дървени топчета И ръчно изработени дървени скулптури на животни. Препоръча ни Абду фигурките на лъв. Че именно той, заедно с баобаба, двата символа на Сенегал били. Така и футболният им отбор нарекли:“Лъвовете на Синегал“.
Харесах си гривна от шарени дървени топчета. И дадох малко повече, от колкото изработилата ги дама ми поиска. Оставих останалите да пазаруват и тръгнах към сламените къщи. Но извика ме продавачката. Преведе ми Абду, че много пари съм й дала. Не й било удобно. И заради това подарък ми направи. Втора гривна от дървени топчета ми подари. Отказах първоначално. Но настоя категорично тя. И приех подаръка с благодарност.
Огледахме с норвежските ми спътници за пореден път околната действителност. И се попитахме взаимно тук ли искаха от нашата агенция да спим? Попитахме и него. Е, малко по-добре изглеждал „хотела“. Но сега в него новата кралица живеела. Заради благородния си неверен съпруг. Благодарихме й мислено и тримата. Благодарихме и на добрата ни пътешественическа орисница за стеклите се обстоятелства. Че като гледахме сламените колиби, хич и не можехме да си представим колко по-добре би изглеждал хотела.
Пред пазара децата на Сипо играеха.

