С лодка по делтата на река Салум в Сенегал, Африка.

Отправихме се онзи ден прекрасен към пристанището. А по пътя дървета интересни видяхме. И каза ни Абду, че наричали тези дървета „Фар“. Така високи били, че като фар показвали пътя на наближаващите лодки. Отдалеч се виждали.  И именно „фар“ ги наричали, а не с чуждоезичното наименование на морския фар.

А дървесината им така здрава била, че малките лодки от нея изработвали.

И ето ни на пристанището. Не точно каквото си го представях. Но пък и друго не можеше да се очаква по тези ширини. А и малки шарени козички ни посрещнаха.

.

Качихме се на доста несериозно изглеждаща малка лодка. И колкото и мръсни да бяха, облякох една от спасителните жилетки. А толкова бяха мръсни, че дори дисциплинираните норвежци не посегнаха към тях. Вярно, че в родината си много езера  и фиорди имат. И не им е чужда водата. Но аз нали така и не се научих да плувам, жив страх си изпитвах от предстоящото пътешествие.

Пошегува се с мен Абду и каза, че дори да падна във водата, права мога да вървя, толкова е плитка тя. Но, както мъдро е казал народът, страх лозе пази. Не махнах защитната си одежда.

И снабдена със спасителната жилетка, отправихме се по делтата на река Салум.

И отвсякъде мангрови дървета ни обграждаха. Така гъсти били, че никакво животно в тях не живеело. И само птици кацали по короните им.

Попитахме за втори път Абду а дали пък змии нямаше сред корените им. А   змии нямало, рече той. Но алигатори се навъждали понякога. Нали водата обичали. И небрежно някак вметна, че не била честа появата им.  Загледах го аз над спасителната си жилетка. Опитах се да преценя колко точно се шегува. И реших да оставя мислите за това на вятъра.

И зареях поглед сред речната водна шир. На смрачаване бе тръгнал денят. И обагрена бе водата с най-различни краски.

Посетихме този ден първо остров-селище Сипо.

И след като се разделихме с кралския наследник, отправихме се на гости на други крале. На птиците.

Отне ни време пъуването. Така ме бяха заредили с добрите си усмивки хората на Сипо, че забравих страха си от водата. И дори и не помислих за спасителната жилетка. А просто седях на лодката и се наслаждавах на водите на делтата на река  Салум

И ето че пристигнахме. Остров от мангрови дървета. „Селфиш“ наречен. И множество птици накацали в клоните им.  „Херан“ нарече Абду птиците. Бели, сиви и черни били. И всякакви от тях по дърветата имаше.

Пристигнаха до нас още две лодки с туристи. И въздуха с отровните си газове смутиха.

Подредиха ни като на киносалон. Изключиха за радост и двигателите. И останахме насред тишината и песните на птиците птичия им живот да наблюдаваме.

Нагледахме се на домакините си-птици. Попихме  от спокойствието на водите. И обратно с лодката потеглихме. В мълчание  обратния път преминахме. Към залез Слънчо бе тръгнал. И в него бяхме потънали.

Оглеждах се наколо. Такова спокойствие рядко ми се налагаше да изпитам. А водата бе  толкова приветлива и спокойна, че идваше ми да забравя неумението си да плувам и сред водите й да се хвърля.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език