Отправихме се онзи ден прекрасен към пристанището. А по пътя дървета интересни видяхме. И каза ни Абду, че наричали тези дървета „Фар“. Така високи били, че като фар показвали пътя на наближаващите лодки. Отдалеч се виждали. И именно „фар“ ги наричали, а не с чуждоезичното наименование на морския фар.
А дървесината им така здрава била, че малките лодки от нея изработвали.
Качихме се на доста несериозно изглеждаща малка лодка. И колкото и мръсни да бяха, облякох една от спасителните жилетки. А толкова бяха мръсни, че дори дисциплинираните норвежци не посегнаха към тях. Вярно, че в родината си много езера и фиорди имат. И не им е чужда водата. Но аз нали така и не се научих да плувам, жив страх си изпитвах от предстоящото пътешествие.
Пошегува се с мен Абду и каза, че дори да падна във водата, права мога да вървя, толкова е плитка тя. Но, както мъдро е казал народът, страх лозе пази. Не махнах защитната си одежда.
И снабдена със спасителната жилетка, отправихме се по делтата на река Салум.
Попитахме за втори път Абду а дали пък змии нямаше сред корените им. А змии нямало, рече той. Но алигатори се навъждали понякога. Нали водата обичали. И небрежно някак вметна, че не била честа появата им. Загледах го аз над спасителната си жилетка. Опитах се да преценя колко точно се шегува. И реших да оставя мислите за това на вятъра.
И зареях поглед сред речната водна шир. На смрачаване бе тръгнал денят. И обагрена бе водата с най-различни краски.
Посетихме този ден първо остров-селище Сипо.
И след като се разделихме с кралския наследник, отправихме се на гости на други крале. На птиците.
Отне ни време пъуването. Така ме бяха заредили с добрите си усмивки хората на Сипо, че забравих страха си от водата. И дори и не помислих за спасителната жилетка. А просто седях на лодката и се наслаждавах на водите на делтата на река Салум
И ето че пристигнахме. Остров от мангрови дървета. „Селфиш“ наречен. И множество птици накацали в клоните им. „Херан“ нарече Абду птиците. Бели, сиви и черни били. И всякакви от тях по дърветата имаше.
Оглеждах се наколо. Такова спокойствие рядко ми се налагаше да изпитам. А водата бе толкова приветлива и спокойна, че идваше ми да забравя неумението си да плувам и сред водите й да се хвърля.

