Да, не ни се получи втората половина от пътешествието по Сенегал и Гамбия. И преминаха четири дълги дни в чакане и возене. И седене. Такова седене и чакане май никога не ми се беше случвало. И единственото, което виждахме, бе мизерията и праха зад автомобилните стъкла.
Такъв бе и предпоследният ни ден в Сенегал. След добрата разходка из колониалния квартал на Сент Луис сутринта, прекарахме времето от 11.30 до 17.30 в чакане някой да преведе някакви пари. И парите така и не бяха преведи. Разсърди се Абду на некоректните си партньори и реши с красив жест към нас да се раздели. И подари ни една нощ в пустинята. И вместо да прекараме нощта в Сент Луис, където да правим нищо, поведени той най-после към Лумпул ( Lompoul).
Само дето пристигнахме в 19.30. А вече бяхме установили от предните дни, че неумолимо Слънчо тръгва да залязва към 18.30ч. И в 19.00ч. настъпваше вече пълна тъмнина. И в тъмнина и пристигнахме. И уморени, и доста поизнервени от неизвестността и празнотата на отминалите дни, с недоверие приехме съобщението, че трябва автомобила си да оставим на пясъчен паркинг в началото на нищото. И на друг автомобил да се качим, за да навлезем навътре в пустинята. И напълно непознати черни мъже чевръсто към багажа ни посегнаха. И на откритата каросерия на огромен джип го прехвърлиха. Мина ми една злачна мисъл какви ги върша и колко е разумно. Но пък бе показал Абду през изминалите дни, че може доверие да му имаме. А и избор нямахме. Вече бяхме покачени и ние на джипа. И съвсем след малко в пясъците и навлязохме.
