Огнени пламъци и африкански ритми в нощта над пустинята Лумпул в Сенегал, Африка.

Натоварихме се във високопроходим джип в края на град Лумпул. Настанал бе мракът.  И пълната луна над него властваше.

Стовари ни нарочният високопроходим джип насред пясъците на пустинята на Лумпул ( Lompoul).

В пясъци нагазихме и когато слязохме. В пясъка потъваха краката ни при няколкото десетки метра, които следваше да извървим. И когато стигнахме до пустинния къмпинг, някак бързо се отпуснаха душите ни. Насред пясъците маси бяха разположени. И ни посадиха на една от тези маси. И напитка и мезета за добре дошли ни сервираха.

И газени лампи тъмнината осветяваха. И смях и веселие от другите маси я озвучаваха. И истински задушевна атмосфера се бе получила.

В пустинята на Лумпур (Loumpour desеrt) бяхме.

Снабдил се бе добрият ни стопанин с множество мобилни батерии. И щедро на гостите си ги раздаваше. И телефоните ни зареди. И за да е удоволствието пълно, раздаде ни и парола за  wi fi. И за разлика от повечето хотели, истински интернет успяхме да използваме.  Само дето не бе ми нужен в тази нощ. В звездното небе над пустинята предпочитах да гледам. Към ярките звезди на него.

Сервираха ни по-късно вечеря. И си припомних пътуването ми в Мароко. Със същото пустинно меню се обзаведохме. Най-напред супа ни сервираха. „Която топли душата в студените пустинни нощи“ –  Така ни бяха казали местните в Мароко. Тук пустинната нощ не бе студена. Но  супата добър уют в душите ни създаде. А след нея познатият таджин се намести на масата. Глинен гювеч с конусовиден капак. И сал една разлика имаше. В Мароко цялото ястие в таджина се и помещаваше. А тук в него бе кус-кусът със стафиди. В отделни съдове сговените зеленчуци и печеното месо сервираха. И ние необходимата смес в чиниите си направихме.

А вкусно бе доволно. И само ни изчакаха да довършим, и мигом чиниите отнесоха.  И с десерт завърши празничната ни пустинна вечеря. Истински прощална се получи.

А след вечеря започнаха танците. Разгорели бяха домакините вече огън в края на къмпинга. И до огъня седнахме.   И в  сенегалските музика и танци се потопихме. И отвеждаха огнените пламъци високо в небето барабанните ритми на Африка. Приказен завършек ни подари Абду! И истински стопли туристическите ни души!

А върху жар от огъня и чайника с вода къкреше. И досущ като в Мароко преливаха го отвисоко. И с пяна  го сервираха. А бе той за добро храносмилане. И още по-добър и спокоен сън.

И дойде му  времето на съня. И в палатките ни отведоха. И тогава, да си призная, лекинко се притесних. Нямаха врати палатките. И на едно парче плат от външната действителност предстоеше да спим.

И от хората не се страхувах. Ама нали Африка, чували бяхме за животни всякакви. И попитах Абду как стои въпросът. Чу въпросът ми един от домакините ни и увери ме, че няма. Дори против комари защитна мрежа имаше върху леглата.

Е, влязох. Успокояваше ме факта че не бях чувала за много туристически жертви в пустинята  на Сенегал. Но пък аз и телевизор нямах. И от новини не се интересувах. Е, оставаше ми само да се доверя на добрата ми пътешестеническа орисница и да повярвам, че не ми е отредено точно днес и да погина.

Усмихнах се на звездите на нощното небе. Поздравих пълната Луна, палатката огряла. И смело към нощното си сънно пътешествие поех.

С по една газена лампа снабдена бе всяка палатка. На кука навън висеше. И я внесох вътре приготовленията си за сън да извърша. И предупредиха ни домакините като приключим, да оставим лампата навън. Че мушички и всякакви хвъркати твари да не влязат вътре. Оставих я аз в сервизното отделение. И наистина една напълно спокойна нощ в пустинята изкарах. А като си припомних, че това е последната ми възможност за нощувка в легло през следващите 48 полетни часа, не бързах да ставам на сутринта. Само дето точно в 7.00 ч. изгря Слънчо. Поравно си деляха по тези географски ширини времето денят и нощта. И изведнъж прогонена бе тъмнината. И светна плата на палатката.

Разсъних се. И в светлината на младото утро светъл поглед на палатката си извърших. Имаше си тя освен спално отделение, и напълно оборудвани баня с мивка и душ, и тоалетна. И свободно течаща вода.

Попитах как е възможно толкова много вода в пустинята да доведат. Резервоари огромни имали. И сонда с кладенец били пробили. Та, истинско водно изобилие в пустинята бяха създали добрите ни домакини.

Не свършваше грижата им за нас.    Нагостиха ни сутринта със закуска. И из околностите на къмпинга на обход тръгнах.

В началото на пустинята бяхме. И все още храсти тук таме вирееха. А иначе пясъчните пустинни дюни се простираха до където ми поглед стигнеше. А там, зад хоризонта, при ясно време и до океана погледът докарвал.

И тъкмо като у дома си се почувствах и смело напред тръгнах, забелязах в далечината то ли куче. Забеляза ме и то. И спряхме двама. Еднакво един от друг уплашени. Изпратих му цялата си положителна енергия и с бавни стъпки наобратно тръгнах.

А къмпинга с безкрайни удобства бе подреден. Палатките в спално отделение назад опънати бяха.

А в забавлителната част си имаше и бар, и хамаци, и столове, че и постелки направо за над пясъка.

Събуди се и Абду. Присъединиха се още няколко туристи и към превоза си към цивилизацията се отправихме.

И се оказа той онзи паметник на автомобилното творение, който снимах преди малко. Реших, че зарязали го бяха стопаните му да не плащат грешни пари за бракуване.

Но не, паметник не беше. А именно нашият превоз и представляваше. Покачихме се в каросерията и още повече недоумение събрах. При никакви обстоятелства не бих  повярвала, че е възможно да се движи таз машина. Така изгнили бяха всичките й части.

И отново не. Движеше се. И успешно през дюните ни преведе. Заредиха се зелени храсти и дървета. Излизахме веке от пустинята.

Обърнах поглед назад. Истински приятна вечер ни бе подарил Абду. Красив завършек на дългото ни и объркано пътешествие.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език