Стовари ни нарочният високопроходим джип насред пясъците на пустинята на Лумпул ( Lompoul).
В пясъци нагазихме и когато слязохме. В пясъка потъваха краката ни при няколкото десетки метра, които следваше да извървим. И когато стигнахме до пустинния къмпинг, някак бързо се отпуснаха душите ни. Насред пясъците маси бяха разположени. И ни посадиха на една от тези маси. И напитка и мезета за добре дошли ни сервираха.
Снабдил се бе добрият ни стопанин с множество мобилни батерии. И щедро на гостите си ги раздаваше. И телефоните ни зареди. И за да е удоволствието пълно, раздаде ни и парола за wi fi. И за разлика от повечето хотели, истински интернет успяхме да използваме. Само дето не бе ми нужен в тази нощ. В звездното небе над пустинята предпочитах да гледам. Към ярките звезди на него.
Сервираха ни по-късно вечеря. И си припомних пътуването ми в Мароко. Със същото пустинно меню се обзаведохме. Най-напред супа ни сервираха. „Която топли душата в студените пустинни нощи“ – Така ни бяха казали местните в Мароко. Тук пустинната нощ не бе студена. Но супата добър уют в душите ни създаде. А след нея познатият таджин се намести на масата. Глинен гювеч с конусовиден капак. И сал една разлика имаше. В Мароко цялото ястие в таджина се и помещаваше. А тук в него бе кус-кусът със стафиди. В отделни съдове сговените зеленчуци и печеното месо сервираха. И ние необходимата смес в чиниите си направихме.
А вкусно бе доволно. И само ни изчакаха да довършим, и мигом чиниите отнесоха. И с десерт завърши празничната ни пустинна вечеря. Истински прощална се получи.
А след вечеря започнаха танците. Разгорели бяха домакините вече огън в края на къмпинга. И до огъня седнахме. И в сенегалските музика и танци се потопихме. И отвеждаха огнените пламъци високо в небето барабанните ритми на Африка. Приказен завършек ни подари Абду! И истински стопли туристическите ни души!
И от хората не се страхувах. Ама нали Африка, чували бяхме за животни всякакви. И попитах Абду как стои въпросът. Чу въпросът ми един от домакините ни и увери ме, че няма. Дори против комари защитна мрежа имаше върху леглата.
Е, влязох. Успокояваше ме факта че не бях чувала за много туристически жертви в пустинята на Сенегал. Но пък аз и телевизор нямах. И от новини не се интересувах. Е, оставаше ми само да се доверя на добрата ми пътешестеническа орисница и да повярвам, че не ми е отредено точно днес и да погина.
Усмихнах се на звездите на нощното небе. Поздравих пълната Луна, палатката огряла. И смело към нощното си сънно пътешествие поех.
С по една газена лампа снабдена бе всяка палатка. На кука навън висеше. И я внесох вътре приготовленията си за сън да извърша. И предупредиха ни домакините като приключим, да оставим лампата навън. Че мушички и всякакви хвъркати твари да не влязат вътре. Оставих я аз в сервизното отделение. И наистина една напълно спокойна нощ в пустинята изкарах. А като си припомних, че това е последната ми възможност за нощувка в легло през следващите 48 полетни часа, не бързах да ставам на сутринта. Само дето точно в 7.00 ч. изгря Слънчо. Поравно си деляха по тези географски ширини времето денят и нощта. И изведнъж прогонена бе тъмнината. И светна плата на палатката.
Разсъних се. И в светлината на младото утро светъл поглед на палатката си извърших. Имаше си тя освен спално отделение, и напълно оборудвани баня с мивка и душ, и тоалетна. И свободно течаща вода.
Попитах как е възможно толкова много вода в пустинята да доведат. Резервоари огромни имали. И сонда с кладенец били пробили. Та, истинско водно изобилие в пустинята бяха създали добрите ни домакини.
Не свършваше грижата им за нас. Нагостиха ни сутринта със закуска. И из околностите на къмпинга на обход тръгнах.
В началото на пустинята бяхме. И все още храсти тук таме вирееха. А иначе пясъчните пустинни дюни се простираха до където ми поглед стигнеше. А там, зад хоризонта, при ясно време и до океана погледът докарвал.
Обърнах поглед назад. Истински приятна вечер ни бе подарил Абду. Красив завършек на дългото ни и объркано пътешествие.

