Едно рибарско селище в Гана, Африка.

По океанското крайбрежие изкарахме първите си дни в Гана. И все рибари срещахме. Хвърляха те мрежите си в океана. И много мъже се събираха. И в такт мрежите дърпаха. А после уловът си разпределяли. И така осигурявали поминък за семействата си.

И в един от дните до истинско рибарско селище пристигнахме. Недалеч от крепостта Елмина.

Започнахме, всъщност от към рибния пазар. Зад стените бе изграден той. А по улицата се бяха подредили всякакви търговци, на всякакви стоки. Че покрай рибата имаше домакинството от какво ли не още нужда.

Преминахме каменната орада. И излязохме на същински рибен пазар. На него излагаха продукцията си рибарите.

Мъжете ловяли в океана риба. А жените им я продавали на пазара. И чакаха ги с лодките си да се завърнат. Че рибата им да отпочнат да продават.

Някои веч дочакали бяха мъжете си. И рибата чистеха. И в търговски вид я привеждаха.

И тръгнахме ние сред рибите. И тръгна след нас миризмата. Тъкмо си мислех как не мирише на лошо Гана. Спомнях си потресаващата миризма на Сенегал. И ето че я срещнах. За да бъда честна, в много по-малки мащаби. Но пък рибите бяха далеко екзотични. И с видим интерес, ги заразглеждахме, като на истинска рибна изложба.

А лодките се кипреха в морето. Шарени и разноцветни. Истинска рибарска феерия за очите!

И докато гледахме, нови рибари от лов се завърнаха. И с нетърпение поеха към тях жените им.

Поехме пък ние на излизане. Че като нямаше да пазаруваме, достатъчно миризма насъбрахме.

Строени бяха в края на пазара празните легени, в които събираха търговците рибата .

Качихме се на моста. И откри се пред погледа ни вълшебната гледка на множеството цветни рибарски лодки.

Зад бетонния нов мост друг мост извиваше снага. Старичък и дървен.

И по него идваха селяните от селото. Отвеждаше той към къщите в рибарското селище. А бяха те цяло множество. И красива гледка съставляваха насред океана с акустиралите рибарските лодки в малкото заливче.

И далеч по-добре изглеждаха от бедните порутени къщи в Сент Луис в Сенегал.