Тъжната история на робите в крепостта Елмина в Гана, Африка.

Този ден от нашето ганийско пътешествие бе посветен на тъжната история на робите. Оказа се, че не само от остров Горе ги изпращали в „Новия свят“. Въпреки че именно така ни бяха казали там, още много отправни пунктове имало из цяла Африка.

И един от тях била днешната територия на Гана. Три крепости за подготовка на пътуването на  роби били построени тук. Едната в Акра, другата крепостта Елмина и третата крепостта Кейп Коуст, до която предстоеше да отидем.

Съвсем до съвременното рибарско селище се издигаше  крепостта Елмина (Elmina fortress). Каменна и бяла, издигаше се като нереално творение на фона на схлупените ламаринено-дървени къщурки на местните.

Като всяка крепост, и тази била оградена със защитен ров.

Отначало злато пристигнали да търсят европейците на африканския континент някога. И намерили. И от там и името на крепостта . „Ел мина“ – „пътят на златото“. Но после друго злато открили. Труда  на черните жители на континента. И преустроили крепостта за подготовка на черното злато към последния му път.

Величествена и красива бе крепостта отвътре.

Величието й, обаче, виждали само белите господари. За тях били отредени множеството етажи. Там били стаите с големите прозорци и красив изглед към океана.

В подземието били настанявани местните. В помещения без прозорци. Че да не избягат. А за въздух и проветрение малки дупки в стената предвидили за отдушници.

Тъжна бе ситуацията в подземията. Поведе ни нарочен екскурзовод, нает в самата крепост. Разказа ни той как държали някога в отделни помещения черните мъже и черните жени.

И ни въведе в помещенията на жените – роби. Каменно и влажно. Задушно и потискащо. При това бе празно. Дори  не исках да си представя какво е било усещането при присъствието на стотина жени вътре. Нямало място. Всички в това помещение били натъпкани. И просто стояли. Само два пъти на ден получавали храна.

Поставили днес уредниците парчета плат по земята. Подобни на онези, които служели за препаски  на чернокожите, затваряни някога тук. В това се състояли дрехите им.

И така до момента, в който пристигнел корабът. Корабът, в търбуха на който щели да бъдат отведени в Америка, или Бразилия. При новите им господари.

Отвеждали ги тогава в нарочно за това помещение, близо до океана.

И в него, на още по-тясно и тъмно, прекарвали последните си дни в родната Африка.

И за разлика от къщата за роби на остров Горе, за отделителните им нужди не били извеждани. А отново на същото място ги и извършвали. Затова  бил предвиден канал. Вода пускали господарите. За почистване на помещението.

А днес на посещение идвали множество чернокожи жители на САЩ. И в памет на дедите си, тръгнали от една от тези крепости, оставяли кутии с изкуствени цветя.

И завършвало помещението с врата – Последното нещо, което виждали черните хора от родните си земи. През нея ги извеждали и  ги товарели на корабите.

Предвидени били и килии за непослушните. Два вида. За бели провинили се и за чернокожи.

Вратата за белите нарушители имаше достатъчно отвори за светлина и въздух. От плътна материя бе изработена вратата за черните наказани. И сал едно мъничко квадратче с малки дупки бе оставено в средата. Не напразно череп и кости били изобразени над нея. Много  хора не излезли живи от килията.

А днес въведе ни чернокожият  екскурзовод в килията. Затвори вратата и угаси осветлението. Остави ни за няколко секунди да почувстваме ужаса на някогашните роби.

И дори на шега не бе приятно в тясната килия. И в малките отверстия светлина се вперихме до момента на освобождаването ни.

И друго наказание имало предвидено за непослушните. Метална топка във вътрешния двор на крепостта.

Канал през средата на топката имаше прорязан. За прекарване на вериги през нея. Оковавали с тях виновния за топката. И го оставяли в двора. На непосилното слънце, или проливния дъжд. Без вода, без храна. Без надежда за оцеляване.

Тъжно били битието в подземието на крепостта.

А по етажите напълно приятни помещения били изградени.

И прекрасен бил изгледът към огромната шир на океана. И съвременното днес рибарско селище.

Цял нов свят откриваше вътрешната част на крепостта.

С прекрасни гледки от широките тераси. Е, и топовни оръдия били поставени някога. Нали и за защита била издигната крепостта.

А за задоволяване на нуждите от храна и кухненски кът бил предвиден. С каменна печка за готвене.

Погледнахме към входа на крепостта от високо. И съвсем ясно се показа ограденото пано в началото й. Компас изработили създателите й. Посоките показвало паното. А ако пилон се издигнел в средата му, и в слънчев часовник се обръщало то.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език