Този ден от нашето ганийско пътешествие бе посветен на тъжната история на робите. Оказа се, че не само от остров Горе ги изпращали в „Новия свят“. Въпреки че именно така ни бяха казали там, още много отправни пунктове имало из цяла Африка.
И един от тях била днешната територия на Гана. Три крепости за подготовка на пътуването на роби били построени тук. Едната в Акра, другата крепостта Елмина и третата крепостта Кейп Коуст, до която предстоеше да отидем.
Съвсем до съвременното рибарско селище се издигаше крепостта Елмина (Elmina fortress). Каменна и бяла, издигаше се като нереално творение на фона на схлупените ламаринено-дървени къщурки на местните.
Отначало злато пристигнали да търсят европейците на африканския континент някога. И намерили. И от там и името на крепостта . „Ел мина“ – „пътят на златото“. Но после друго злато открили. Труда на черните жители на континента. И преустроили крепостта за подготовка на черното злато към последния му път.
Величествена и красива бе крепостта отвътре.
Тъжна бе ситуацията в подземията. Поведе ни нарочен екскурзовод, нает в самата крепост. Разказа ни той как държали някога в отделни помещения черните мъже и черните жени.
И ни въведе в помещенията на жените – роби. Каменно и влажно. Задушно и потискащо. При това бе празно. Дори не исках да си представя какво е било усещането при присъствието на стотина жени вътре. Нямало място. Всички в това помещение били натъпкани. И просто стояли. Само два пъти на ден получавали храна.
И в него, на още по-тясно и тъмно, прекарвали последните си дни в родната Африка.
И за разлика от къщата за роби на остров Горе, за отделителните им нужди не били извеждани. А отново на същото място ги и извършвали. Затова бил предвиден канал. Вода пускали господарите. За почистване на помещението.
А днес на посещение идвали множество чернокожи жители на САЩ. И в памет на дедите си, тръгнали от една от тези крепости, оставяли кутии с изкуствени цветя.
Предвидени били и килии за непослушните. Два вида. За бели провинили се и за чернокожи.
Вратата за белите нарушители имаше достатъчно отвори за светлина и въздух. От плътна материя бе изработена вратата за черните наказани. И сал едно мъничко квадратче с малки дупки бе оставено в средата. Не напразно череп и кости били изобразени над нея. Много хора не излезли живи от килията.
А днес въведе ни чернокожият екскурзовод в килията. Затвори вратата и угаси осветлението. Остави ни за няколко секунди да почувстваме ужаса на някогашните роби.

