Разгледахме този ден крепостта Елмина. И към друга крепост се отправихме. Крепостта Кейп Коуст.
Три били построените в Гана крепости за отвеждане на бъдещите роби към бъдещите им господари в „Свободния свят“. И две от тях бяха посетените. Третата била издигната в Акра.
И всяка от тях бе построена по идентичен начин. И идентични събития се разигравали в тях.
И пристигнахме ние онзи ден пред крепостта Кейп Коуст (Cape Coast Castle). И тя бяла, каменна и величествена.
Разхождахме се по голямата бяла тераса и ни срещнаха там съвременни чернокожи посетители. И преди да успея да помоля за снимка с тях, те за снимка ме помолиха. Както често установявам, колкото те за нас представляваха интерес, толкова и ние бяхме интересни за тях. И се подредихме бързичко за снимка. И започна размяна на апарати. Че на всеки да остане снимката за спомен.
И след много смях и усмивки, дойде при нас наетият от крепостта екскурзовод. И въведе ни той в тъжното историческо предназначение на крепостта.
Както и при другите, в подземията пребивавали чернокожите. Крадяли ги от всички краища на областта. И тук ги докарвали, за последния им път. Отделяли мъжете от жените. И в отделни помещения изчаквали кораба. А влязохме ние в мъжкото робско отделение.
Същите мрачни, каменни, задушни и влажни помещения. Същата тъмнина и липса на надежда.
На изключително артистичен екскурзовод случихме този път. Единодушни бяхме в края на беседата, че допълнителна работа ще да му е това. Определено в някой африкански сериал си използваше таланта.
Разказваше ни с променяща се интонация за тежкия живот на прадедите му. И с множество драматични паузи бе снабдил разказът си. Не спестяваше и истинските имена на случващото се. На много пъти наблягаше как „лайна и повръщано“ по пода се стичали. Че не били извеждани робите. А в помещенията всичките си нужди и извършвали. Затова и тук канал за течаща вода бил оставен. За почистване някакво на помещението.
И тук наказателна килия били оставили господарите. Не само за провинилите се. А специално за жените, които отказвали сексуални контакти с господарите. В тясната килия били затваряни. И ги държали там по няколко дена. През тесен отвор във вратата получавали един път на ден хляб и вода. А след няколко дена ги връщали в общото помещение. И далеч по-благосклонно се отнасяли към новите щения на господарите.
И точно в това помещение разгърна артистичния си талант екскурзоводът ни. Към наблегнатите до сега „лайна и повръщано“ слюнка и капки пот се прибавиха. А кулминацията настъпи, кога за менструалната течност на жените заговори. И усетихме как по краката на жените се стичала. И в каменния под попивала. С думи и жестове обясняваше екскурзоводът процеса. И така драматичен бе, че вече до колене в менструална кръв се усетихме.
Леко комично изглеждаше в съвремието той. Но истински нелек бил някога животът на затворените в крепостта чернокожи.
Леко отдалечен бе океанът днес. Отдръпнали се бяха водите му от стените на тъжното минало. Но до сами тях се блъскали някога. И така дълбоки били, че големите кораби успявали да акустират.
И отново оставихме тъжното минало в подземието. И се качихме на горните приветливи етажи.
А там църква имало построена. Или по-скоро, една от стаите била устроена в църква. И посещавали я господарите в неделя. А днес бе превърната в библиотека за ученици.

