Тъжната история на робите в крепостта Кейп Коуст в Гана, Африка.

Разгледахме този ден крепостта Елмина. И към друга крепост се отправихме. Крепостта Кейп Коуст.

Три били построените в Гана крепости за отвеждане на бъдещите роби към бъдещите им господари в „Свободния свят“. И две от тях бяха посетените. Третата била издигната в Акра.

И всяка от тях бе построена по идентичен начин. И идентични събития се разигравали в тях.

И пристигнахме ние онзи ден пред крепостта Кейп Коуст (Cape Coast Castle). И тя бяла, каменна и величествена.

Двойна стена и двойни врати  били издигнати за охрана някога.

И истински красива бе крепостта от вътре.

Разхождахме се по голямата бяла тераса и ни срещнаха там  съвременни чернокожи посетители. И преди да успея да помоля за снимка с тях, те за снимка ме помолиха. Както често установявам, колкото те за нас представляваха интерес, толкова и ние бяхме интересни за тях. И се подредихме бързичко за снимка. И започна размяна на апарати. Че на всеки да остане снимката за спомен.

И след много смях и усмивки, дойде при нас наетият от крепостта екскурзовод. И въведе ни той в тъжното историческо предназначение на крепостта.

Както и при другите, в подземията пребивавали чернокожите. Крадяли ги от всички краища на областта. И тук ги докарвали, за последния им път. Отделяли  мъжете от жените. И в отделни помещения изчаквали кораба. А влязохме ние  в мъжкото робско отделение.

Същите мрачни, каменни, задушни и влажни помещения. Същата тъмнина и липса на надежда.

На изключително артистичен екскурзовод случихме този път. Единодушни бяхме в края на беседата, че допълнителна работа ще да му е това. Определено в някой африкански сериал  си използваше таланта.

Разказваше ни с променяща се интонация за тежкия живот на прадедите му. И с множество драматични паузи бе снабдил  разказът си. Не спестяваше и истинските имена на случващото се. На много пъти наблягаше как „лайна и повръщано“ по пода се стичали. Че не били извеждани робите. А в помещенията всичките си нужди и извършвали. Затова и тук канал за течаща вода бил оставен. За почистване някакво на помещението.

И тук в тъжните помещения паметни кутии с изкуствени цветя оставяли днешните американски  потомци на някогашните роби. Не знаели те точно от коя от подобните крепости в Африка техните предци на новооткрия континент били закарани. Затова оставяли където можели. В памет и успокоение на духовете им.

И тук наказателна килия били оставили господарите. Не само за провинилите се. А специално за жените, които отказвали сексуални контакти с господарите. В тясната килия били затваряни. И ги държали там по няколко дена. През тесен отвор във вратата получавали един път на ден хляб и вода. А след няколко дена ги връщали в общото помещение. И далеч по-благосклонно се отнасяли  към новите щения на господарите.

И точно в това помещение разгърна артистичния си талант екскурзоводът ни. Към наблегнатите до сега „лайна и повръщано“ слюнка и капки пот се прибавиха. А кулминацията настъпи, кога за менструалната течност на жените заговори. И  усетихме как по краката на жените се стичала. И в каменния под попивала. С думи и жестове обясняваше екскурзоводът процеса. И така драматичен бе, че вече до колене в менструална кръв се усетихме.

Леко комично изглеждаше в съвремието той. Но истински нелек бил някога животът на затворените в крепостта чернокожи.

И в тази крепост било предвидено отделно помещение за приготвяне към товаренето на кораба. И премествали в него робите, когато корабът, изпратен да ги превози до Южна, или Северна Америка акустирал до бреговете на крепостта.

И от това помещение ги товарели на кораба. Извеждали ги през „вратата, от която нямало връщане назад“. Така я нарекли робите някога, така и останала до днес в народната пает.

Леко отдалечен бе океанът днес. Отдръпнали се бяха водите му от стените на тъжното минало. Но до сами тях се блъскали някога. И така дълбоки били, че големите кораби успявали да акустират.

И отново оставихме тъжното минало в подземието. И се качихме на горните приветливи етажи.

А там църква имало построена. Или по-скоро, една от стаите била устроена в църква. И посещавали я господарите в неделя. А днес бе превърната  в библиотека за ученици.

Учебна стая имаше и на горните етажи на крепостта. Освен всичко, и образование предлагала крепостта на малките обитатели на околността.

А освен нея, множество широки и приветливи стаи бяха изградени в горните етажи на старата крепост.

Отделно стълбище отвеждаше към широките тераси на крепостта .

И прекрасен океански изглед се отваряше от тях. Към съвременните рибари и китните им рибарски лодки.

Изглед крепостта предлагаше и към съвременното градче, изградено наоколо.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език