Разходка из националния парк Какум в Гана, Африка.

Националният парк Какум. Всъщност, истинска и същинска джунгла представляваше паркът. Не бе упоменато това в програмата. И не всички бяха проверили що щеше да представлява разходката. И по джапанки решиха да се барнат. А джунглата не бе шега работа. Тя бе и влажна, и хлъзгава, че и кално-стръмна на места. Допълнителна хлъзгавост осигуряваха откритите корени на дърветата. Та, трудно и запомнящо се преживяване бе за повечето от нас. А за тези с джапанките опасно и още повече мръсно.

И друго е хубаво да се припомни за джунглата. Влажността бе почти 100 процента. На практика, излишно бе  да носим вода. Вода попиваше цялата ни кожа. И не стигаше влажността на въздуха, ами и дъждец кратък преваля. Е да, припомни ни водачът ни, намирахме се в Rain forests.

Но, да започнем отначало.

Посрещна ни нашият парков екскурзовод с „Akwaaba“. „Здравейте“ на ганийски.

Отвърнахме му подобаващо ний. И преминахме към правилата за разходка из джунглата. Да не късаме растения и да не драскаме по дървета. И да не нараняваме животните. Изправиха ни се леко гърбините при това предупреждение. Колко точно и какви животни се очакваше да срещнем?, попитахме. Е, да не се тревожим. Пък и те през деня животните си почивали. Най-много някой гущер и много мравки. За които, убедихме се, макар и малки,  си бяха доста страшнички. Със скоростта на светлината до коляното ни стигаха. А най-инатливите, в обувките ни се завираха. И моментално започваха да хапят. А ние скачахме и танцувахме по хлъзгавите пътеки. Което не се оказваше добра идея, че около нас и пропасти не липсваха. Абе, разбрахме накратко част от опасностите на джунглата. За щастие, поне отровни растения нямало по пътя ни.

А докато още правилата разисквахме, попита един от нашите – А ако случайно някоя мравка настъпим, брои ли се за нарушение? Е, отново не бивало да се притесняваме. Ако се случел инцидент, с разбиране подхождала управата. Но да не вземем да ги настъпваме нарочно. Добре, отбелязахме си лъвове и тигри да не настъпваме нарочно и развеселени навлязохме в парка-джунгла.

Интересен начин на предвижване бяха предвидили уредниците. За да разгледаме бурната растителност отвсякъде и отвисоко, изградили бяха  цяла мрежа от висящи мостове. Тясна лента от дървени дъски за основа. И предпазна мрежа, закачена някъде по високите дървета отстрани. Страшничко изглеждаше, но с непросветеността на незнаещия, поех аз по тесния люлеещ се мост над дълбоките пропасти.

Един си представях, че е мостът. А установих, че са няколко едва при втората междинна площадка. Достраша ме, да си кажа. Но назад взорът възможност не видеше. За насрещно движение не бяха предвидени мостовете. А изреждаше се цялата група. Попитах плахо чужд екскурзовод колко общо моста предстоеше да преминем. Още 5, отвърна той. Въздъхнах аз. Събрах цялата си смелост и с накъсаното дишане, научено от леката атлетика в младостта ми, запрестъпях по петия мост. И започна обратното броене.

Да бъда честна, не разбрахме колко смисъл има от тези мостове.

В общи линии, всички си гледахме в краката. И много не се разсейвахме по страничната растителност. Че страшничко си беше насред нищото да висиш и да се клатиш.

А и тя, околната растителност, бе доста еднообразна и еднаква.

Свършиха мостовете най-после. И предложи ни екскурзоводът непредвидена в програмата разходка. Един час из дебрите на дивата джунгла. Мигом се съгласихме ние. И навлязохме сред дивите дървета. А джунглата си беше типична средностатистическа джунгла. Или поне в моите представи. А бяха изградени те от почти напълно същата разходка из почти напълно същата джунгла на остров Ямайка.

И започна екскурзоводът ни за дърветата да ни разказва.

И отпочнахме с онова, от което изработвали черните клавиши на пианото. Като слонова кожа била кората му. От бивните на слона пък изработвали белите клавиши.

До хилядолетник се изправихме след малко. Огромно  и широко бе стъблото му в основата. А нависоко и краят му се не виждаше. Извисяваше се между другите и високо към небето короната му бе устремена.

Малко по-нататък друго подобно видяхме. Само дето основата му бе по-тясна. И не така плътно бе стъблото му. И тъкмо заговорихме, че това е бебето-дърво на онова голямото. А стъблото му на крака приличаше. И то, понеже малко, да потича нощно време се отправяло. И да, потвърди екскурзоводът. Не било чак бебето на другото. Но именно „ходещото дърво“ го и наричали. Именно заради подобното на крака стъбло.

Ходихме ние из джунглата и насред недрата й се натъкнахме на издигната  висока къща.

Покачихме се на нея. Три стаи бяха обособени на най-високата част от  къщата. Оборудвани бяха с легло и мрежа за комари. Така добре се бяха за посетители  приготвили, че чак и с чаршафи бяха застлани леглата.

И припомнихме си табела в началото на парка. Отправяше тя въпрос към посетителя дали му бил  омръзнал градския живот. Дали не искал да спре вече сред стреса на ежедневието да живее. И предлагаше да изкара една нощ в една от  трите стаи.

И не че не беше привлекателна идеята. Само  дето тоалетната дълбоко долу беше изградена. И дори не ми се и мислеше а как ли ще стоят нещата по тъмно. Като се има предвид, че по тези ширини тъмното настъпваше около 18.00-18.30 ч., някак не се чувствах чак до там стресирана от ежедневния ми живот. Не се хареса перспективата от нощната джунгла и на останалите, та само  обхождахме образуваната веранда като победители.

Дали  пък нощните шумове на джунглата  не си заслужаваха? И изобщо, какво ли би било изживяването?

Не останахме да проверим. А само хвърлихме по няколко погледа отвисоко.

Слязохме от високата къща. И по калните, стръмни пътечки на джунглата се отправихме към началото на парка.

И там, по пътечките, срещнахме  зелен бамбук. На много посоки разклонил бе   стеблата си.

Излязохме от джунглата

И при наколните къщи се отправихме. Изградили бяха местните в тях ресторанти и магазини за сувенири днес. А някога в такива къщи хората живеели. Че от много животни в джунглата се пазили.

Съвсем до изхода и група ученици срещнахме. Поздравихме се и се качихме на буса . Че път ни чакаше. Некратък при това.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език