Етиопия – Абисинското плато към изворите на Сини Нил.

Прекарахме и втората си нощ в Адис Абеба и тръгнахме на сутринта из страната.

Целта ни бяха изворите на великата река Нил.

А пътят ни потече през Етиопското (Абисинско ) плато. Разположено на териториите на  Етиопия и Еритрея,  платото било изградено от седиментни и кристалинни скали. Най-високият му връх бил  Рас Дашан, 4620 m. И в него се твърди да е родина на кафето.

Много беше странно това плато. Красивите гледки на зеленина и червени цветя рязко се сменяха с изпръхнала и напукана черна почва.

Поседяхме за момент да се насладим на гледката отгоре.

И тръгнахме да се спускаме по напуканата черна земя.

Каменните късове на платото изглеждаха сякаш нарочно отсечени от мистични великани. А над тях се рееха в небето двойка птици. И нищо друго не смущаваше красотата на момента.

Пристигайки на платото, видът на малките къщурки се смени. От набързо сглобени от подръчни материали те се превърнаха в симпатични и правилно оформени сламени колиби. Като по-малки братя до тях се кипреха огромни бали сено.

Не закъсняха да ни наобиколят местни деца. И заедно тръгнахме да спускаме платото. А гледките, които ни даряваше разходката, определено си струваха усилията.

Така красиво и различно беше всичко, че не спирахме да се снимаме. И докато ние туристически позирахме, в ниското под нас жените перяха цветните си дрехи в пресъхналата от сухия сезон река.

При поредната гледка водачът ни Валери посочи мястото, от което щеше да ни вземе белият ни бус.  Градче с голяма църква в ниското.

И тръгнахме по стръмното да преодоляваме денивилацията.

Градчето ни посрещна с напълно ежедневните си тегоби.

Момчета и момичета носеха различните си товари на гръб. Продавачи продаваха стоката си направо на земята. Старци се криеха от жегата под сянката на дърветата. Жени обменяха къщни тегоби.

За жалост, голямата църква вече беше затворила.

Така че поседнахме да починем за малко сред местните.

Тръгнахме отново. А пътят ни поведе към още по-ниското. Същият път беше повел и няколко местни. Слизаха и те по широкия път, понесли на гръб големите си бохчи. Само не разбрах до къде смятаха да стигнат в настъпващата нощ. Но пък гледката ме увери в чутото за безопасността по пътищата. Ако имаше опасност от страшни събития, не биха тръгнали жените сами на дългия път.

А ние сред красотата на каньона посрещнахме първия си африкански залез. Малко размазан се получи в движение, но не мога да обидя позицията му на първенец като не го публикувам.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език