Филмовият център Уарзазат в Мароко

Така и така се мотаехме из пустинята в Мароко, отведе ни нашият водач и до Уарзазат. Стара крепост и модерен град, а понастоящем и известен филмов център.

Уарзазат – град в края пустинята. Така го и наричат местните –  „Вратата на пустинята“. Построен  на надморска височина 1150 метра на плато в средата на Високите Атласки планини. На 442 км югоизточно от Казабланка и на 205 км от Маракеш. Там,  „където асфалтовото шосе се стеснява и свършва и започват керванските пътеки“. Истинският край на пустинята.

Населен бил Уарзазат предимно от бербери. Те и построили повечето сгради в града. В типичния цвят на пустинята. С невероятните каменни дантели по фасадите.

„Място без суматоха“ наричат града си местните бербери. И такъв е наистина. Пълно спокойствие цареше из тесните му улички, покрай кирпичените му пустинни къщи.

Дълго време Уарзазат бил малка пресечна точка за африканските търговци по пътя им към северната част на Мароко и Европа. До днес бил  известен той със своите килими Ouazguita с геометричен дизайн на червено-оранжеви шарки на черен фон.

Като стара крепост започнал градът.

Живи бяха още старите улици на първите жители.

Както в стари времена, и днес си седяха берерските мъже на сладка раздумка.

И  както в стари времена, и днес перяха берберските жени на градската чешма.

От стари времена се издигал в края на града  забележителният дворец крепост (Kasbah, Касба) на Тауриртите  – бербери, принадлежащи към рода Ел-Хаузи.

Предават устните предания как построена била Taourirt Kasbah  през 17-ти век от Имзварн, могъщо местно семейство. Разширена била касбата през 19 век от друго  семейство, Глауи. Именно тогава казбата контролирала важно място при сливането на няколко речни долини, част от търговските пътища на Сахара.

Един от членовете на семейство Glaoui, Thami El Glaoui, останал в историята с прозвището „Царят на Атлас“. И бил последният политически активен член на управляващия феодален род Ел-Хаузи. В началото на ХХ век   работил заедно с френската администрация. Но по време на борбата за независимост повел масите и  завзел Маракеш и се провъзгласил  за паша на града. Опитал  да завземе дори трона на Мохамед V. Безуспешен се оказал този опит, но до смъртта си през 1955 г. отстоял феодалните си права.

А днес бе отворена касбата  за посетители.

И  се превърнал в наши дни Уарзазат в напълно  модерен град. И  столица на едноименната провинция в регион Сус-Маса-Драа в южната част на централно Мароко.

А старите казби го превърнали в желан декор за игрални филми. И днес бил известен филмов център. Изградили в него най-големите студия в Мароко. И снимали в тях  своите филми най-големите международни кинокомпании. Заснети били в тях „филми като „Али баба и 40-те разбойника“ (1954), „Лорънс Арабски“ (1962), „Човекът, който искаше да бъде крал“ (1975), Джеймс Бонд – „Живите светлини“ (1987), „Последното изкушение на Христос“ (1988), „Кундун“ (1997), „Легионер“ (1998), „Мумията“ (1999), „Гладиатор“ (2000), „Астерикс и Обеликс: Мисия Клеопатра“ (2002), „Небесно царство“ (2005), „Александър“ (2004), „Принцът на Персия: Пясъците на времето“ (2010)“.

За туристите отворил и местен  музей на киното. Разположен точно срещу Taourirt Kasbah .

Не свършиха туристическите ни чудесности през този ден. Отбихме се и до Крепостта-село Айт Бенеду. Недалеч, на запад от града издигната бе тя. И днес била включена  в списъка на Юнеско за световно наследство.

Зашемети ме гледката. И безпаметно се понесох нагоре по старинните стъпала.

И срещнах неизменните тухлени дантели по старите къщи.

А от върха на старото селище се откри наистина вълшебна гледка. Към улиците и сградите на старата крепост-град.

И още вълшебни гледки ни следваха. По нашия път по мароканските пътища.