Пристигнах и в Тайланд. Наричан от местните просто Тай.
През април 2017 година.
Вече придобих навик да питам за думичката „благодаря“ по местата, по които пътешествам. И стъпвайки на територията на Тайланд, явно вече Вселената беше добре възприела този мой стремеж. Дори не се наложи да питам. Още в таксито от летището към хостела, веднага след като уточнихме крайната точка на пристигане, таксиметровият шофьор се обърна и с усмивка ми каза:
– „Благодаря“ на Тай е „Кап Кун Кха“. По-късно се убедих, че, изричайки тези думички, тайландците докосват с пръсти, събрани молитвено, горните си устни, под носа.
Също забелязах, че когато подават нещо, тайландците докосват с дясната си длан лакътя на лявата ръка. При това лявата ръка придобива жест на поднасяне. Понякога правят този жест и когато изказват благодарност. Този жест съм го наблюдавала в голяма част от азиатските държави. А наскоро го видях и в Африка. Като се замисля, на практика е залегнал във всички бивши колонии. И, според моето скромно мнение, това е жестът на слугата, който поднася каквото и да било на господаря си. Извършвали са го десетки години, а сега им е останало като навик с промененото значение на доброто обслужване и грижа.
Всъщност, известната на нас държава Тайланд, се именува от жителите си с простичкото Тай. Приставката „ланд“ за тях е толкова досадна, колкото за мен приставката „стан“ на България / Булгаристан, според турските ни съседи и доста от мюсюлманските държави/.
В Тай пристигнах след като посетих останалите азиатски държави. И установих, че тя е възможно най-меката среща с Азия. Всъщност това е вариантът за човек, който иска да усети духа на Азия, но не е готов да се сблъска с мръсотията и мизерийката, неизменно съпътстващи богатството на културата.
Единственото изключение прави, разбира се, Сингапур. Там всичко е дотам излъскано и ново, че придобих усещането, че преди да построят този идеален във всяко едно отношение град- държава, са минали едни големи багери, които са изравнили със земята всичко. И на чист терен са построили нов град, започвайки с широки улици, лъскави и подредени небостъргачи и по-ниски и много китни постройки. Но пък и „азиатското“ там е прекалено някак лъскаво и не по „истински“ азиатско.
Разбира се, фрапиращо изключение е и Япония, но там всичко е изключение.
Във всичко останало Тай е изключително близка до цяла останала будистка Азия. И архитектурата и подредба на жилищните поселения, и множеството храмове, и екзотичната кухня са си същите. Но пък липсват характерният за останалата част, шум и гмеж. Да не говорим, че неизменната мръсотия е сведена до напълно поносими за европейския турист нива. Тук липсват непрекъснато надутите клаксони. Няма го това непрекъснато преследване от минаващите по улиците тук-тук с многократното подканяне на ги ползваш като такси, въпреки точно толкова многократните откази. Няма го прилепчивото досаждане от уличните търговци. Да не говорим, че е изключително по-чисто от останалите държави от региона.
За всички, посетили само Тай, които в момента се възмущават на писанието ми, преди да отречете ниската степен на мръсотийка в Тай, моля, посетете Лао, Мианмар, Камбоджа… Вярвайте ми, потоците, реките от мръсотия, които се леят там безспир и навсякъде, ще ви убедят в казаното. Като гледах купищата отпадъци, струпани навсякъде, се надявах поне трупове да не видя.
Да, и в Тай е и шумно и мръсно. Но според критериите на европееца. А според видяното у съседите й, си е направо тихо и подредено.
Определено Тайланд е и на следващо ниво на развитие от съседите си. И за жалост, за пореден път се оказва, че икономическото развитие, макар да води до по-добър социален живот, ощетява хората в други насоки. Много от жените тук вече ходят редовно на работа. Дали това, дали общото еволюционно развитие, което не подмина и европейската общност, а в още по-голяма степен американската такава, е довело до замяна на консумираната храна. От прекрасната здравословна храна, работещите тайландци са се прехвърлили на бързата и мазна пържена. За здравословна вече няма време в забързаното еволюирало ежедневие. Това от своя страна, не е подминало и външния им вид. Обичайно дребните и кльощавки азиатци, са заформили малки азиатски шкембенца в големите градове на Тай.
Отново в големите градове, и то в нововъзникналите космополитни жилищни комплекси видях зародиша на щандовете с топла храна от нашите супермаркети. На входа на жилищните комплекси оправни тайландки бяха разпънали колички, на които изложили предварително сготвените от тях ястия в огромни тенджери. Домакините, минаващи на път след работа, купуваха по една торба, пълна с многобройни найлонови торбички, пълни от своя страна с храна от всякакви консистенции – от супа, през салата, до пържени хапки. И се прибираха да нахранят домакинството си след работния ден.
Скоро бях чела, че Тайланд забранява найлоновите пликчета. Първо, това е напълно резонно. Толкова много найлонови торби и торбички използват всички азиатски народи, че ако спрат наистина, ще намалее замърсяването с тези артикули поне с около 80 процента в световен мащаб. Но пък от друга страна, какво ще правят тези хора и с какво ли ще заменят така познатият и използван артикул? Интересно ще бъде да се провери на живо.
Европейски вид бяха придобили и местата за предлагане на разхладителни напитки.
Всъщност, тук за първи път видях нещо, подобно на кафене. И кафе машина изобщо. Точно днес си говорих с приятелка, която също беше посетила Тай една година след мен. И тя извън туристиеските комплекси. И двете не бяхме видяли кафенета и кафе изобщо. Не беше обичайна напитка. А и напълно се заместваше с плодовите колички със свежи плодове.
Като гледах как навлизат промените, нищо чудно на мястото на уникалните за географското положение плодови колички да изникнат кафе веригите с еднотипните вредни и пълни с химия и калории кафе напитки.
Защо така вървим все към унифициране. Радваме се на различното. Но сме доволни, когато то бъде заместено с познатото. Е, не е толкова екзотично и полезно познатото. Но пък си е привично, нищо че е вредно и ни е втръснало по принцип.
Дано успеят тайландци да удържат по-дълго характерния си вид.
Неизменни все още са сламените кошнички с дарове. Пълни с оранжеви цветя и плодове, си бяха разположени пред магазини и по тротоари като дан пред боговете. Неизменни бяха и малките олтарчета, разположени буквално навсякъде.
Неизменни са спокойствието и доброто отношение към живота.
В Банкок преживях земетресение. Малко преди да усетя трусовете и доста след това, само кучетата полудяха и лаеха като безумни. Хората излязоха след трусовете, поогледаха се, усмихнаха се широко и се прибраха. Все пак нямаше видими щети.
Нямаше го така родното „Пешо, Гошо, прибирайте се, че може да стане много лошо. Къде да ходим, къде да се щураме, че да създадем възможно повече паника“. Нямаше писъци, крясъци, обсъждане със съседките.
Установиха, че няма щети и в рамките на по-малко от минута се прибраха с усмивките си. Чак се зачудих беше ли.
Всъщност, името Тай ( Тайланд ) е съвсем ново. Едва през 1939 г. то заменя предишното название Сиам.
Народът на Сиам произхожда от разположената между Тибет, Виетнам и Бирма област Юнан, която днес принадлежи на Китай.
Според последните археологически открития в мъничкото село Бан Чианг в североизточен Тайланд, заселването по тези земи започва около 3600 пр. Хр. Хората от Бан Чианг отглеждали ориз, опитомявали животни и били опитни грънчари.
През VIII век таите се преселват в долините и планините на настоящата територия на Тайланд.
В течение на вековете Тайланд е бил под влиянието на различни култури, от индийците през 3 век, монголците между 6 и 11 век до кхмерите, които изграждат приказния храм Ангкор Ват и които също така оставят своето завещание под формата на многобройни каменни храмове разпръснати навсякъде в Кралство Тайланд.
Учените считат, че доминиращата в Тайланд култура е пристигнала с племена, които са се придвижвали от Южен Китай преди почти хиляда години. Те се настаняват там, където сега се намира Северен Тайланд преди разширяването на юг към богатите равнини и долини, постепенно отстоявайки своята независимост от кхмерското и монголското кралства.
Първият княз на Сиам се възкачва на трона през XIII век, по времето на разпадането на мощната държава на кхмерите. И бързо набира сила и богатство. Изследователите от XVIII век са изумени от богатството на Сиам и неговата столица Аютая – пагодите с позлатени покриви и над 200 позлатени статуи на Буда.
През 1896 г. Сиам се превръща в буферна държава на кръстопътя между две колониални области: френската – Индокитай и английската – Бирма.
През 1932 г. абсолютната монархия се преобразува в конституционна монархия.
Днес кралят на Тайланд е не само държавен глава, но и покровител и защитник на всички религии. В периоди на криза, той влиза в ролята на посредник, без да заема ничия страна. Кралят на Тай е водач и национален символ, стоящ над политиката, и затова се намесва в политическите дела само когато е необходимо за предотвратяване на кръвопролития. Уважението и почитта към кралското семейство носят в Тайланд почти религиозен характер.
В голяма степен тази почти религиозна почит се дължи на прекрасната личност на предпоследният им император Рама IX (Бумибол). Управлявал страната си от 1946 г. до 13.10.2016г, когато умира, той е бил истински гарант за стабилността и развитието на Тай.
Попаднах в Тай близо половин година след смъртта му. До такава степен е бил обичан той от поданиците си, че са решили в рамките на една година да оставят страната си без император. В това време течеше траурът по починалия. Едва след изтичане на тази една година, предстоеше да бъде коронясан неговият наследник. Навсякъде по улиците и по сградите имаше огромни негови портрети, както и огромни наръчи панделки в бяло и черно, символизиращи всенародния траур. Непосредствено след неговата смърт, почти всички тайландци ходели облечени изцяло в черно. Към момента, в който аз бях там, повечето от тях вече се обличаха в разноцветните си дрехи, но почти всеки носеше по едно черно шалче. А в Банкок, особено покрай императорския дворец, се движеха единствено облечени в чисто черно хора. Това беше и „дрес кода“ за всички, които желаеха да посетят самия дворец.
Извън траурните дрехи, тайландци си бяха облечени в традиционните за целия район на далечна Азия. Само дето и облеклата им бяха претърпяли еволюционно развитие. Жените все още носеха къси блузи и прави шарени поли. Но вече бяха заменили по-простия памук с по-шикозната коприна. Мъжете, пък бяха запазили единствено белите ризи в облеклото си. Типичните поли бяха категорично изместени от съвременните панталони.
Прогрес. И хубаво, но и тъжно. Това ли е съвремието ни? Да изключим и отречем всякакво различие и да унифицираме себе си и животът си. От друга страна, не можем да спрем прогреса. Е, бях благодарна, че успях да видя традиционните им облекла, макар и в техния зенит.
През 13 век в Тайланд официално е признато будиското течение хинаяна, означаващо „малка колесница“, налечено днес теравада – „учение на старите“ (второто по големина учение в будизма носи името махаяна – „голяма колесница“). Именно това течение се изповядва и днес.
Будизмът намерил отражение и в тайското изкуство, и в манастирския живот. Исторически, в Сиам са съществували две култури: придворна, основана на будиските ценности и носеща елементи на индуизма, и селска, основана на вярата в духове, приказките, обредите на селскостопанския цикъл и цикъла на човешкия живот.
Към народната, селска култура се отняса занаятчийството – изработката на предмети за употреба, обработката на дърво, домашното тъкане на коприна, плетенето на ракита, ратан и много други. В нея са и народните песни и танци, най-известният от които е рамвонг.
Придворната култура включва тайския класически театър кхон, съпровождан от традиционната музика пхи пхат, пеене и речитатив на четци, архитектурата на будиските манастири, стенописи на храмове, скулптурни изображения на Буда. Традиционната скулптура в Тайланд е представена, преди всичко, именно от негови изображения и влиза в числото на най-значимите прояви на будиското изкуство в света. Буда е изобразяван в определени канонически пози, имащи смисъл за будистите.
Втората по значение религия в Тайланд е ислямът, който е изповядван от около 4,6 % от населението – предимно от жителите на най-южните провинции, граничещи с Малайзия– Патани, Яла, Наратхиват и част от Сонгкхла. Те имат основно мюсюлманско вероизповедание, състоящо се от двете етнически групи – тайландци и малайци. Повечето малайци са мюсюлмани сунити.
В Тайланд е представено и християнството. Най-ранното споменаване на християни в Тайланд (Сиам) е в пътеписите на италианския пътешественик Людовик от Варсеми, който посещава Югоизточна Азия около 1505 г. От неговите записки става ясно, че първите християни в Тайланд са арменци, които живеят там постоянно и водят търговия с Индия. През 16 – 17 век, християнството се разпространява от католически мисионери. Понастоящем, в страната има католически и протестантски общности, както православна, влизаща в юрисдикцията на Руската православна църква. Общо, по различни оценки, християните са от 0,7 % до 1,7 % от населението на страната – основно жители на пранинските северни региони. По-голяма част от християните са католици, а другите са протестанти .
В страната има и неголяма сикхска общност в Тайланд, а в градовете на страната има и индуисти.
Съществува също и малка еврейска общност от 17 век.
