Дойде новият ден и тръгнахме ние отново по етиопските пътища.
А те за пореден път ни посрещнаха с белите шествия в чест на празника на Свети Иван. Отново всички бяха облечени в бяло, или наметнати с бели наметала. И танцуваха и пееха около украсена Църква. Не беше се променило и друго. Малките етиопчета, които се усмихваха пред апаратите ни.
А те ни съпроводиха до сами портите на останките от древната крепост Фасил Геби. Днес крепостта е вписана като обект на ЮНЕСКО за световно наследство. А някога тук била изградена първата столица на Етиопия.
До основаването й подобен централен град не съществувал в кралството на Етиопия. По стара традиция от древни времена до тогава етиопските крале пътували из страната си, прехранвали се от продуктите, произведени от селяните и живеели в палатки. „Катама“, или „Макабабия“ наричали кралския лагер тогава.
Дошлият на власт през 17 век крал Фасилидес прекъснал тази традиция. Престанал да обикаля териториите си и основал град Гондар като своя столица. И вместо постоянно да пътува, от новата си столицата управлявал той селенията си.
За целта по негова заповед била изградена внушителната сграда на замъка Fasil Gemb или Fasilides. Кръстена била с амхарска дума за съединение, или заграждение.
И днес е внушителна тя, макар отминалото й величие да е потънало в руините наоколо. Само мога да си представя колко внушителна е била тогава, когато дори кралят живеел в палатка.
Установил се Гондар като столица. И всеки следващ крал изграждал свои собствени постройки. И се разраснал кралският комплекс. До днес са останали Замъка на Фасилидес, Двореца на Иясу I, Залата на Давит III, банкетна зала, конюшни, замъка на императрица Ментеваб, канцелария, библиотека и три църкви: Асасам Кедус Микаел, Елфиг Гиоргис и Джембет Мариям. А различните сгради били повлияни от нубийски, арабски и индуски архитектурен дизайн.

