Гондар – първата столица на Етиопия и крепостта Фасил Геби.

Дойде новият ден и тръгнахме ние отново по етиопските пътища.

А те за пореден път ни посрещнаха с белите шествия в чест на празника на Свети Иван. Отново всички бяха облечени в бяло, или наметнати с бели наметала. И танцуваха и пееха около украсена Църква. Не беше се променило и друго. Малките етиопчета, които се усмихваха пред апаратите ни.

Не се уморявах да снимам и крайпътните пейзажи.

И в шеги и закачки пристигнахме ние в Гондар, област Амхара. Бяхме се отдалечили на 660 км от Адис Абеба. И на фона на малките села и градове, които минахме, Гондар ни показа истински градското си лице. И площад си градът, и паметник.

Че и кино. Само дето от високите му ложи в ранния предиобед посетителите  му бяха заети да наблюдават основно празничните шествия по града.

А те ни съпроводиха до сами портите на останките от древната крепост Фасил Геби.  Днес крепостта е вписана като обект на ЮНЕСКО за световно наследство. А някога тук била изградена първата столица на Етиопия.

До основаването й подобен централен град не съществувал в кралството на Етиопия. По стара традиция от древни времена до тогава  етиопските крале  пътували  из страната си, прехранвали се  от продуктите, произведени от селяните и живеели в палатки. „Катама“, или „Макабабия“ наричали кралския  лагер тогава.

Дошлият на власт през 17 век крал Фасилидес прекъснал тази традиция. Престанал да обикаля териториите си и основал град Гондар като своя столица. И вместо постоянно да пътува, от новата си  столицата управлявал той селенията си.

За целта по негова заповед била изградена внушителната сграда на  замъка Fasil Gemb или Fasilides. Кръстена била с амхарска дума за съединение, или заграждение.

И днес е внушителна тя, макар отминалото й величие да е потънало в руините наоколо. Само мога да си представя колко внушителна е била тогава, когато дори кралят живеел в палатка.

За защита на замъка била издигната каменна стена с множество порти.

Установил се Гондар като столица. И всеки следващ крал изграждал свои собствени постройки. И се разраснал кралският комплекс. До днес са останали Замъка на Фасилидес, Двореца на Иясу I, Залата на Давит III, банкетна зала, конюшни, замъка на императрица Ментеваб, канцелария, библиотека и три църкви: Асасам Кедус Микаел, Елфиг Гиоргис и Джембет Мариям. А различните сгради били повлияни от нубийски, арабски и индуски архитектурен дизайн.

Аз си намерих и друго съкровище в чертите на древния град. Красиви и усмихнати съвременници на древните крале.

Излязохме от историята и се вляхме в улиците на съвременния град. Пълни с празнично нагласени хора.

И приказни усмихнати деца.

Стичаха се желаещи да празнуват по улиците към града от където ни виждаха очите.

И ни отведе шествието до празнично украсена църква.

А извън шествието ежедневието си течеше с обичайната си рутина. Прибираха се от паша овце. Продавачи предлагаха продукти за храна. Чакаха обитателите си скромните им жилища.

Да уталожим страстите от бурния празник и да поемем още красота, ни отведе Валери насред африканската природа.

Изчачихме се на скалата, поздравихме посрещналите ни маймунки и орли.

И слязохме. И потънахме в  африканския залез. И  се отправи денят към спалните си.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език