Настанена в удобния автобус и най-вече успокоена, че пътувам към спасението, се замислих за посетените до тук градове на Боливия.
Достатъчно много площади бяха кръстени на 25 май, за да ме заинтригуват и да прочета Историята.
И в тази тъмна нощ, загледана в мрака зад автобусните прозорци, пред погледа ми минаваше прочетеното за известната история на древните по тези земи.
Единственото, което са успели да открият днес учените е, че още през XL – XIII век пр.н.е. в северната част на Боливия (провинция Мохас) имало оригинална хидравлична насипна система. За да се справят с честите наводнения, древните жители изградили голям брой изкуствени насипи, които им позволявали да се занимават със земеделие.
Преди 10 до 4 хиляди години хората живеели на три залесени острова – Исла дел Тесоро, Ла Чакра и Сан Пабло. А причината била отново тези чести наводнения. И по-високата територия на трите острова, извисяваща се над околността, позволявала животът там да тече безпрепятствено и при сезонно наводнената савана на Ланос-Мохос в Северна Боливия.
По-късно възникнали редица други култури – Чирипа, Ванкарани, Тиуанаку.
А през XIV век територията на днешна Боливия била превзета от инките и била включена в създадената от тях Империя със столица в Куско.
И така, дошли испанските нашественици. И през 1538 г. територията на Империята на инките била завладяна от Ернандо Писаро, брат на завоевателя на Перу.
Испанците основали тук няколко селища. Кръстили завладяната област провинция Чаркас, а по-късно я пренаименовали на Горно Перу.
Основна ценност на областта били сребърните мини в Потоси, които били и най-големите в света. В тях работили хора от местните племена Митайос и Пеони, отбивайки задължителна трудова служба.
И в шеги и закачки, испанското владичество над територията на Боливия продължило почти 300 години. От 1542 г. – част от вицекралството на Перу, от 1776 г. – вицекралството на Ла Плата, наричано Горно Перу – и двете неизменна част от испанската империя.
През целия колониален период, особено през 16 и 17 век, Горно Перу бил един от основните икономически центрове на испанската колониална империя в Южна Америка. Отново заради сребърните мини в Потоси.
Повече от половината от земята в Горно Перу била разпределена от кралското правителство на Испания като енкомиенда на испанските колонисти. Местните племена носели многобройни задължения в полза на собствениците на енкомиендата – енкомендрото. Социално-икономическите отношения в Горно Перу днес учените определят на смесица от робовладелски и феодално-крепостни форми на експлоатация.
Многократно се бунтували местните поробени жители срещу испанците. Само дето нямали техните огнени пушки и бързичко им потушавали възстанията нашествениците. Най-голямо било въстанието от 1780-81 г. под ръководството на братята Катари, но и то било брутално потушено.
И така до тази прословута дата 25 май 1809 г. Тогава започва в Чукисака въстание, което поставило началото на Войната за независимост. 15 години продължила тя. А основен водач бил Симон Боливар.
Дошъл края и на тези дълги и мъчителни 15 години. И през декември 1824 г. освободителната армия под командването на генерал Сукре, сътрудник на Симон Боливар, спечелила най-после решителна победа при Аякучо и победила испанските войски.
И на 6 август 1825 г. Учредителното събрание на всички провинции провъзгласило независимостта на провинция Горно Перу и прокламирало създаването на независима Република Боливия. Кръстена била тя на своя освободител, Симон Боливар. А столицата й на генерала, удържал решителната победа, Антонио Хосе Сукре.
През 1826 г. Антонио Хосе дьо Сукре бил избран и за президент на страната.
През 1829 г. президент станал Андрес Санта Круз, който през 1836 г. обявил създаването на Перуанско-Боливийската конфедерация.
И тук се намесили отново местните конфликти. Явно, човечеството не може да живее без тях. Освободени от чуждите нашественици, започнали да се борят освободените държави помежду си.
Съседна Чили възприела създаването на конфедерация като заплаха за нейната сигурност и поставила ултиматум за прекратяване на договора за конфедерация. Ултиматумът не бил изпълнен и чилийското правителство обявило война на Боливия.
Завършила войната през 1839 г., когато чилийската армия удържала победа. Конфедерацията се разпаднала, а президентът Санта Круз бил изгонен от страната.
И настъпил дълъг период на нестабилност, в който президентите се сменяли често и бунтовете следвали един след друг.
Друг важен момент в историята на Боливия била приетата през септември 1850 г. Конституция, изготвена от президента Белсу. С нея било забранено робството.
Малко по-късно отново възникнал спор с Чили. Този път териториален. А обект на спора била част от пустинята Атакама, богата на селитра. Този спор прерастнал в нова война – петгодишната тихоокеанска война, продължила от 1879 до 1884 година.
И отново претърпяла загуба Боливия. През 1904 г. бил подписан боливийско-чилийския мирен договор, според който оспорената територия преминала към Чили, а Боливия изгубила своя достъп до Тихия океан.
В началото на 20-ти век настъпила значителна промяна в икономиката. Каучукът изместил среброто и се превърнал в основна стока, произвеждана в страната. И нищо чудно, започнала по това време да се развива в света автомобилната индустрия.
И така до днес. Особени конфликти няма страната със съседите си. Или поне не им се дава военен израз.
Само дето освободеното поробено население официално говори на езика на поробителя си. Все още в малките населени места местните си говорят преобладаващо на своите древни езици и носят традционните си облекла. За жалост, в големите градове и езикът и облеклата са изоставени в полза на световната унификация. А древната религия е напълно изместена от католическата църква. И макар някъде, високо в планините да има още стари хора, помнещи и уважаващи древните вярвания, всички жители на съвременна Боливия търсят контакт с Бога в католическите църкви. Е, поне са успели да оцелеят древните. И днес преобладаващата част от населението на Боливия са наследниците на древните племена, населявали страната преди изпанското нашествие. Не са имали този късмет много от днешните им съседи.
При тази история, не можех да не си помисля за нас. Племената, населявали Боливия са успели да изгубят езика и религията си (поне официално) за 300 години испанско владичество.
А ние сме успели да възстановим държавата си със запазени родни език и религия след 500 години турско владичество. Ще повтарям това и ще го повтарям. Толкова трябва да сме горди! На практика, сме единствената държава, която е успяла да се възстанови след така огромен период на владичество и да запази език, религия и култура.
Затова са прекрасни пътешествията по света. За да се померим с другите и да осъзнаем колко истински сме велики ние!
