И потече разказът на нашия екскурзовод за Кралския дворец. Въпреки че не го били установили все още с точност, предполагат, че представлявал
Модел на двореца в Александрия. А в следващите минути ни обясни и защо.
Крал Джуба II ( Юба II )основал Кесария, днешен Шершел, през 25 г. пр.н.е. и го направил столица на новото кралство Мавритания. Кралство Мавритания се простирала от западния бряг на днешно Мароко до източната част на Алжир. През 40 г. сл. Хр. градът бил присъединен към Римската империя и станал резиденция на управителя на тази провинция.
Джуба II се жени за Клеопатра Селена, дъщеря на Клеопатра и Марк Антоний. Младата принцеса прекарала детството си в Александрия и поради това днес изследователите предполагат, че именно дворецът в Алексадрия, най-луксозният за времето си, послужил като модел за оформлението на резиденцията в Кесария.
В този дух, кралството Мавретания било известно в Рим със своето богатство, а Джуба (Юба) II и Клеопатра Селена притежавали забележителен артистичен вкус, което предали в сътворяването и обзавеждането на кралския им дворец. За построяването му били използвани най-добрите мрамори, известни по онова време, най-качествените дърво, слонова кост и тъкани. А за украсата на залите му били сътворени изключително красиви скулптури и мозайки.
Историята донесла, че Джуба II, подобно на много други древни владетели, твърдял, че произлиза от Бог, в неговия случай Херакъл. Този син на Зевс, според легендите, трябвало да извърши дванадесет свръхчовешки подвига, преди да стане бог. Един от тях, кражбата на ябълки от градината на Хесперидите, се случил, според легендата, в западната част на Северна Африка. Там Херакъл родил дете, което станало основател на Нумидийската династия. И с това дете се оприличавал Джуба II, сиреч бил потомък на Херакъл.
Алжирският ни екскурзовод ни разказа и за детството и младостта на Джуба II. Той бил син на царя на Нумидия, Джуба I, който се самоубил след поражението си от Юлий Цезар. Синът му, Джуба II, още дете, бил отведен като заложник в Рим, където израстнал сред най-знатните семейства. Там той получил гръко-римско образование, военно обучение и бил подготвен да изпълнява бъдещите си административни задачи.
По-късно кралската двойка Джуба II печели доверието на бъдещия император Август и през 25 пр.н.е императорът го поставя на престола на Мавретания и Нумидия. Около 20 г. пр.н.е той се жени за Клеопатра Селена, дъщеря на великата Клеопатра VII от Египет и римския генерал Марк Антоний, която също е отведена и отгледана в Рим след смъртта на родителите си.
Клеопатра Селена починала преждевременно, около 5 г. пр.н.е., но Джуба II живял повече от 70 години. Те имали син Птолемей и дъщеря Друзила.
Синът им Птолемей царувал две години заедно с баща си, когото наследил след смъртта му през 23 г. сл. н. е. При Юба II и Птолемей царството на Мавритания достигнало своя връх и било известно с огромното си богатство.
Именно под управлението на Джуба II градът станал римска провинция и в чест на императора бил преименуван на Касерия (Цезарея). Преди това градът се именовал Иол (Iol).
За този по-стар период намерих няколко табели в музея. И според тях:
„По време на финикийско-пуническите войни Нумидийците се установяват в източната част на Алжир, докато западната част на страната и Мароко са обитавани от Мавританците. Те са хора на кавалерите, без морски традиции. Финикийските мореплаватели се установяват най-късно през VI век. ср. пр. н. е. на островчето, разположено срещу Черчел, което тогава не е било прикрепено към континента. Островът им позволяваше да акостират лодките си в пълна безопасност и им предлагаше идеално убежище в случай на конфликти.
Малко по малко на сушата се развива постоянен град с място за транзит на стоки, наречен Ило. Регионът е имал и все още има добри водни ресурси, което представлява отлична икономическа база за неговите жители: те са практикували животновъдство, обработвали земята, отглеждали лозя, други плодове и маслинови дървета. След това са направени комуникационните пътища“.
От онези времена останало много пъти преустрояваното пристанище с вече модерен фар. На островчето с фара, което тогава не е било свързано със сушата, е било сърцето на финикийско-пуническо селище, което е съществувало поне от 6 век пр.н.е.
Невероятно богатство от скулптори ни предложи музея. Излязохме от него с приказките: „а представяте ли си да ги видим всичките тези скулптури, разположени в древния римски град и какво ли е било някога, когато всички те са си били по местата“.
И както си говорехме, забелязахме огромните и странни дървета, с които бе изпълнен паркът пред двореца. Пролетта настъпваше в Алжир, та бяха дърветата все още голи и само скромна зеленина напъпваше скромно по стволовете. Нарече ги екскурзоводът ни „ платан“. Бърза справка в гугъл удостовери, че това пред нас били чинари. Бях виждала чинари, но винаги по един, в центъра на някое старо село, или град. Толкова много и, то оформени в един парк, дори не мислех че съществуват някъде. Красива гледка бяха старите чинари, макар и още с неразлистени корони!
Поведе ни екскурзоводът към края на парка. Все забравях, че пътуваме покрай морето и ето че го видях как разлива спокойните си морски води под нас. Нова група чинари растеше на хълма пред морето. А долу се разбиваха морските вълни в стените на стария форт, издигнат на острова с фара.
