Музеят в Шершел.

Благодарихме на персонала за вкусния обяд в Типаза по време на забраната за хранене и потеглихме към следващата стъпка от програмата, музея в Шершел.

Двадесет километра и още толкова минути ни деляха от него. Доведе ни до улиците му широка магистрала с лъскав асфалт. А те, улиците на съвременния град Шершел (Cherchel), ни посрещнаха с чистотата си и ниските си постройки с широки веранди  в средиземноморски стил.

Спря ни микробусът и слязохме, пристъпихме към музея и го намерихме затворен. И не успяхме да си изговорим, че понеже, нали Рамадан, нормално бе да е затворен, и се появи Зино. Отново без излишен драматизъм и показност, просто рече, че идвал разпоредителят и щял да отвори музея за нас. И не успя да го каже, и вече видяхме портите отворени.

Покани ни любезно разпоредителят в Националния музей на Шершел.
Музеят   бил открит през 1908 г.,построен в стила на типична римска къща, с открит двор в центъра, заобиколен от четири галерии и четири ъглови стаи.

В музея днес са изложени  древни находки от древния римски град Шершел (Черчел), сред които множество скулптури и много известни мозайки. Особено ценни са скулптурите от кралския период (25-ти пр.н.е. – 40 г. сл.н.е.), когато крал Джуба (Юба) II и неговият син Птолемей разширяват града и го правят своя столица.
Земетресенията през 1981 г. и 1989 г. наложили различни мерки за възстановяване на музея, тогава били  снабдени с прозорци трите галерии, които до тогава все още били отворени към двора. А през 2008 г. музеят претърпял фундаментална реорганизация под патронажа на Министерството на културата на Алжир в сътрудничество с Министерството на външните работи.

Много от скулптурите, изложени тук, били донесени от Западните бани на града. Баните били построени през 2-ри век след Христа, а изложените в музея  декоративни статуи били открити по време на разкопки, проведени през 19 век.

Нарочна табела в музея ни припомни, че посещението на термалните бани  за римляните е било много повече от просто действие, посветено на хигиената и грижата за тялото. Там те са се срещали,  за да поговорят помежду си,  или просто да си починат. Заради това за украсата им са избрани теми, символизиращи радостта от живота, удоволствието и релакса.

Друга табела обясняваше причината до нас да останат множество скулптури на голи тела от античността. „Представянето на голотата в древността има особено значение: това е формула за представяне на физически качества, ловкост, красота и привлекателност. Поради тази причина дори в публичното пространство на градовете били разположени голи статуи на императори и нормални граждани, без никой да е бил гол на публично място“!

Като особено ценна находка оприличи друга табела откритата поразрушена статуя на брониран млад мъж, наподобяващ император Каракала, открита  в централните термални бани от императорския римски период (края на 2 век сл.н.е.)

Друга значима скулптура бе тази на Дорифор (Копиеносец), създадена  от гръцкия скулптор Поликлеит. Днес археолозите я определят като най-известната статуя на Античността. „Пропорциите и балансът на тялото са перфектни, всяко движение съответства на противодействие: десният крак е опорен, лявата ръка виси покрай тялото, отпусната, на левия крак в покой съответства оставената изпъната дясна ръка, в която носи копието“.

В музея имаше изложени и няколко скулптури на облечени в дълги роби жени, които, според обясненията на нашия екскурзовод, свидетелствали за женската мода в различните периоди на Римската империя.

Друга особена ценност в музея бяха Мозайките  с орнаментални мотиви от имперския римски период на Шершел (2-ри – 4-ти век от н.е.), сред които разпознах така познатия портрет на трите нимфи и изобразените свастики.

Доколкото разбрах, местоположението на царския дворец днес не е установено с точност поради множеството  разрушения, плячкосване и възстановявания в продължение на почти 2000 години. Археолозите предполагат ориентировъчното   местоположение на царската резиденция по открита на едно място висока концентрация на висококачествени скулптуриирала.
Там били открити няколко колосални глави. Заради огромните им размери изследователите предполагат, че те принадлежат към галерия от богове. Допълнителен довод за това им дава факта, че в част от тях разпознали образите на боговете Хелиос, Дионис и Атина.

Археолозите предполагат също, че тази галерия от глави е била разположена по стените на царския дворец. И съдейки по   колосалния им  размер, предполагат също толкова колосалните размери и на  двореца.