Приключихме с древността и поехме към напълно съвременните ни нужди от храна. Не бе обилна закуската, а обедното слънце бе веке превалило, та показваха стомасите, че не биха имали против и да похапнат, па макар в условията на Рамадан. И именно тези условия създадоха известни трудности.
Излязохме от чертите на древния град и попаднахме в съвременните улици. Напълно празни ги видяхме. Имаше покрай входа на Типаза цяла търговска улица с магазини. И, логично, нали от тук минаваха туристите и гостите на града, хем ще си купят по нещо за спомен. И невероятни стари лозници виеха старите си стъбла в сложни преплетени плетеници.
Обяд в Типаса.
Само че затворени бяха сите до един, пестяха жизнената си енергия продавачите. В деня, в който нямаха право не само да ядат, ами и да пият и вода си седяха по къщите, не рискуваха да се занимават с какъвто и да било труд.
Подминахме и няколко затворени заведения за хранене. Но, въпреки нашите опасения, че няма да намерим отворено заведение, поведе ни смело Зино нанякъде. Прекрасен бе водачът ни! Без нищо да ни каже, без да изтъкне какъв труд е положил и прочее, тихо и спокойно бе постигнал немислимото, отвори единствено и само заради нас един от ресторантите на града, просто видяхме как се събра персоналът му. Поръчахме печена риба. Нямали салати в момета, но ни предложиха такава от октопод, приехме. Предложиха ни и по една рибена чорба, приехме и нея и зачакахме. Буквално от завирането на водата бяха започнали да готвят милите хора. И то в момент, в който на тях самите не бе позволено не само храна, ами дори и вода да пият.
Започнаха да идват ястията. Първа дойде супата. В общи линии, смляна риба заедно с костите, във вкусен бульон, нищо особено, но вкусно и полезно. Последва я салата с октопода, по моите преценки, маринован, гарниран с много нарязани маслини. Дойде междувременно и нещо твърде интересно, хляб с мириса на праз и спанак. И именно това съдържаше, и беше не точно хляб, а вкусна баница, или, както я наричат в някои краища от родинта ни, празник. То само с нея можехме да се нахраним. И когато вече опитахме от всичките вкусотии, пристигна и основното, огромно, ама истински огромно блюдо с много, ама много печена риба върху нея. Имаше поне четири вида риба, различни по цвят и големина. И така бяха вкусни, че както си казвахме, че вече сме се наяли и не можем повече, така не оставихме почти нищо в блюдото.
