По руините на древния римски град Типаса в днешен Алжир.

Продължихме след мавзолея на Юба II и не след дълго пристигнахме в малко градче. Поне на мен ми стори малко, нямаше високите сгради на столицата, а улиците бяха празни заради протичащия рамадан. Посрещнаха ни ниски дву и триетажни сгради и красиви дървета покрай тротоарите.

Стовари ни бусът пред портите на археологическия музей на открито „Типаса“. Типаза се наричал съвременния алжирски град, а древният, римски носел името „Типаса“ и по неговите улици тръгнахме.

А ни поведе по тях поредният ни местен екскурзовод и без да губи време, ни върна назад в Историята. Основан бил Типаса от финикийците през  VI век преди Христа като граничен град. Останали те тук, сред плодородните селскостопански равнини, разположени на пътя между древните градове.

Древният римски град бил построен на три невисоки хълма,  близо до  морето и в  следващите 150 години Типаса станал колония на Рим с пълно римско гражданство на жителите си. Както в цялата Римска империя, и тук в определен период от време било разпространено християнството, дори  в III век Типаса бил  престолен град на епископа.   От този период останали намерените днес домове,  украсени със сложни мозаечни подове и геометрични шарки, илюстриращи сцени от ежедневието. Останали също и
много религиозни сгради.

Само че далеч не цялото население приело христианската религия. Разказа ни водачът ни древна легенда, според която през IV век  християнската дева Салса хвърлила в морето главата на езически идол на змия. Това силно разгневило нехристиянското население и те я пребили с камъни. По-късно в морето като по чудо било намерено тялото й, хората го пренесли до часовниковата кула на един от хълмовете и го изгорили. По-късно на това място била изградена базилика.

През 484 година кралят на вандалите, Хунерих (477—484) изпратил в Типаса ариански епископа, заради което голяма част от  населението се преселило  в Испания, а останалите били  жестоко преследвани.

През  VI век Типаса била възродена за кратко по време на  византийската окупация. Когато в града дошли арабите, те дали на града името Тефассед, което  в превод от арабски означавало „силно разрушен“.  Съвременният град Типаза бил основан от французите през 1857 година недалеч от древния. Древният пък, Типаса, бил изоставен преди много векове, върху неговите руини никой нищо не построил и днес археолозите имат свободата да си копаят сред широките хълмове и за радост на туристите да откриват все повече от древния римски живот.

Според повествованието на информационните табели сред руините,  Аархеологическият обект на Типаса е „един от най-изключителните археологически комплекси в областта Магреб и  е важен за изучаване на културната комуникация между местните цивилизации и различните етапи на колониализма, като се има предвид, че регионът на Типаса е един от най-известните исторически градове в цезарското кралство на Мавретания, който се отличава с историческото и археологическо богатство на различни исторически периоди с културна дълбочина, датираща от праисторически периоди.

Археологическият парк  Типаса е класифициран в списъка на световното културно наследство на човечеството на 17 декември 1982 г. от Световната организация за образование, култура и наука на ЮНЕСКО съгласно следните критерии:

 Типаса е изключителен свидетел на изчезнали пунически и римски граждани,

Архитектурните и археологическите останки от обектите в Типаса показват строителните методи и архитектурните традиции на древния Магреб, интегрирани в неговия естествен район.
Тези обекти имат морфологична, градска и архитектурна особеност, която ги отличава от други антични средиземноморски обекти и ги прави уникални. Типаса до голяма степен отразява контактите между местните цивилизации и пуническата и римската колонизация между 6 век пр. н. е. и 6 век сл. н. е
“.

Прочетох набързо табелите и побързах след нашия алжирски екскурзовод. И ни поведе той най-първом пред амфитеатъра на древния римски град.

Амфитеатърът на Типаса, Алжир.

Този амфитеатър бил построен в римски времена, за да прекарват тук римките граждани  свободното си време в развлечения. На неговата арена римляните   гледали битки на гладиатори и сцени на лов на диви животни (venatio). Амфитеатърът на Типаса е построен в началото на 3 век сл. н. е. на мястото на предишен некропол, но е заел и други околни сгради. Със своите 3588 квадратни метра той е най-големият археологически паметник на античния град.

А освен най-големият, амфитеатърът бил и най-необичайният. Необичайна била  формата му,  външният му контур е правоъгълен, но много неправилен. Голямата ос, ориентирана изток-запад, е дълга около сто метра. И предполагат днес изследоватеите, че някога строителите са били повлияни от амфитеатъра на съседната Кесария (Шершел) и затова са решили да му придадат тази издължена форма. Централното пространство на амфитеатъа, thejarena, било заобиколено от изградени на няколко нива поредица от сводести галерии (vomitorium), от които днес останали само останки в североизточния ъгъл на сградата.

И като спряхме пред очертанията на древния амфитеатър, заговори ни водачът ни за древните римски гладиаторски борби. От един от затворените  тунели излизали гладиаторите на арената, довеждани от затворните помещения, в които изчаквали. От друг вход излизали лъвовете. Гладиаторските боеве се водили по познатия ни начин, биели се двама роби на арената и когато единият одолявал надмощие над другия, поглеждал към трибуната на владетеля и чакал знак. Ако владетелят вдигнел палеца си нагоре, победеният получавал живота си. Ако ли пък палецът сочел надолу, в тялото му било пронизвано копието, или мечът на победителя и той се отправял в света на мъртвите.  Всъщност, уточни водачът ни, че с това с палеца било холивудска разработка, но все пак имало определин знаци със същото значение.

Това бе познатото от учебниците по история, новото бе следващото. Разказа ни нашият водач, че напоследък историците придобили нов поглед върху гладиаторските борби. Всъщност, в древния Рим имало множество гладиаторски школи, в които се обучавали гладиаторите. И макар и роби, заради скъпото им обучение, самите те стрували скъпо, така че не било така просто да бъдат осъдени на смърт. Освен това, макар и роби, самите те имали боен дух. Въпреки робската си съдба, повечето били пленени в битки и всъщност били добри бойци, а понякога и пълководци. Заради това те носели в робското си битие стария боен дух и се борели да побеждават. А освен всичко, победата в гладиаторския двубой им обещавала мечтаната свобода. При определен брой поредни победи победителят бил  освобождаван от робските окови и на него била дарявана свободата. Заради  това гладиаторите се биели самоотвержено. А заради скъпото им обучение, не се убивали веднага ранените в боя,  а им се давал втори шанс и се хврляли наново в бой, чиято победа носела заветната Свобода.

Поведе ни водачът ни навътре в руините на древния град, а по пътеката бяха разположени множество открити останки от някогашния бит на обитаващите го римляни. И сред тях открих същите слънчеви кръгове, дълбани още по скалите на древните тракийски светилища, открити по нашите земи. Същите идеално прави окръжности, издълбани в камъка видях за първи път сред руините на римския град Никополис ад Иструм, намиращ се на няколко километра от Велико Търново, до с. Никюп.

А долу, под пътеката, сред древните камъни, ни показа водачът ни издълбана в камъка статуя на конник. Разказа ни, че по облеклото го определили археолозите на тракийски ездач.

Навлязохме в същината на стария град и ни доведе екскурзоводът ни до античен кръстопът. Събираха се днес при него две широки пясъчни алеи, частично покрити с останки от калдаръм. Някога това били двете централни улици на Типаса, Кардо Максимус и Декуманус Максимус, и двете играли важна роля за живота на града.

Тази, водеща направо към морето,  нарекли  някога римляните DECUMANUS MAXIMUS. Две важни роли играла тя някога. Първо,
пресичала града и отвеждала пътниците от столицата lol-Caesarea (Cherchell на запад) до Icosium (Алжир на изток). Освен това, именно тя била и най-важният крайбрежен път на града,  по нея можели  да се разхождат древните римляни със семействата си към морето, по нея им било разрешено да вкарват товарите си от пристанището и да извършват търговия, да внасят  и изнасят стоки от града.

Улицата била широка цели 14 метра и била оградена по двата й края  с издигнат портик. Цяла поредица арки следвала пътя към морето, а върху арките се увивали всякакви зелени увивни растеия, носещи сянка и прохлада на минаващите.

Настилката на древната улица била изработена от каменни плочи, които днес почти изчезнали.

Далеч по-запазена бе и настилката, и останките от древните арки на перпендикулярната й улица, Кардо Максимус (Cardo Maximus). Тя и била някогашната търговска улица на Типаса. Под арките с увивните растения, розите и миризмата на жасмин били наредени множество магазини, до тях доставяли стоката си древните търговци по Декуманус Максимус директно от пристанището на морето. Разказали това екскурзоводите и на Жак Ширак при някогашното му посещение тук и нарекъл той римската улица с магазините „римската Шанз е Лизе“.

И сякаш се върнахме назад във вековете, дойде до нас миризмата на жасмин, толкова познантата и толкова арабската миризма. Следваше ме тази мириза из цялото ми пътешествие в съседното Мароко, бяха насяли и тук съвремениците от уханните цветя и пресъздадоха те в съзнанието ми живите картини на древното множество от хора, облечени в дългите роби без ръкави, ходещи по магазините и ровещи след множеството изнесена по щандовете стоки.

Останало на Кардо Максимус и каменното ограничение за преминаващите каруци, пешеходна била търговската улица и големи струпани камъни в средата й препятствали движението на каруци.  А под нея, или по-скоро встрани, минавала  някога и градската канализация и днес се виждаше изкопания улей, покрит с каменни плочи.

Направихме кратка разходка покрай останките от магазините на Кардо Максимуси ни върна екскурзоводът ни на Декуманус Максимус, имаше още история древната улица. Открита била през 1949 г. и установили археолозите, че освен че водела към морето, минавала тя между два  от големите храмове на града.

Не успели да установят пред кого се покланяли древните и в двата храма, та кръстили единия „Анонимният храм (Anonymous temple)“. Останали от него днес множество постаменти за колони и грандиозното стълбище, водещо към високата олтарна част, наречена  Цела, стаята, запазена за статуята на божеството. Именно там бил изкопан колосален мраморен крак, за който се предполага, че принадлежи на божеството, почитано в този храм.

И въпреки че не успели изследователите да установят на кой точно от римските божества бил посветен храмът, определили  останките от храм, посветен на езическия култ, построен в гръко-римската традиция.

Светилището се отваряло към двор с троен портик, който отвеждал към главната градска улица Декуманус Максимус чрез три врати, разположени на южния портик. А в центъра на двора днес останали основите на жертвения олтар.

Другият храм археолозите датирали на по-късно построен и нарекли Новият храм (The new temple). Определили го на  построен между края на втория и началото на третия век.  Дали защото по-нов, по-добре бе запазен той от съседния си. Отдават го изследователите на факта, че го открили покрит с четири метра пръст.

Прочетох на табела до храма как „Достъпът до Новия храм от централната улица  Decumanus Maximus се осъществявала през три врати, които се отваряли към огромен великолепно павиран двор. Възхитителното единство, съставено от двора, портиците и стълбите, дава представа за монументалността на този храм, която е представена главно от размерите на стълбите, които водят до олтара на храма. Наличието на останки от апсида и долии (делви, в които са се съхранявали хранителни продукти) свидетелстват за превръщането на храма през християнския период в църква, а по-късно през византийския период – в пазар“.

След неизвестните храмове ни поведе алжирският ни водач отново по римската Шанз Е Лизе, Кардо Максимус, и ни отведе тя право към нещо известно, Нимфеума на Типаса. И много романтично звучеше, а нищо романтично нямаше, или поне в първонаалните обяснения на алжирския ни екскурзовод. Нимфите били полубогини, които закриляли водите, според вярванията на древните римляни. И в техен олтар превръщали те почти всеки водоем, така нарекли и градското място за пране и наливане на вода. Това бил нимфеумът на Типаса, място, на което всъщност жените идвали да перат и да наливат вода за домакинството си.

Древният водоем бил строен   през  IV в. сл. н. е. и представлявал полукръгла конструкция, изградена на няколко  на нива, затворени от стена, пред която стояли колони. Водата се докарвала от тръби, разположени в задната част и течала каскадно през устия в 3 басейна, разположени на долното ниво. Единият, в центъра, имал формата на полукръг, а другите два били с правоъгълна форма. Водното течение завършвало под централната настилка на аксилова канализация, от където водата била отвеждана в морето.

В оформения каменен улей се събирала вода, върху стените на каменната й преграда разполагали древните римлянки дрехите си и така ги перяли.

А романтиката се появи, когато  ни заразказва екскурзоводът ни как докато перяли младите жени, при водите на нимфеума идвали и младите неженени римляни и те ти място за социални контакти и древноримлянско ухажване. Перяли младите римски девойки, а в това време им редяли стихове младите римски мъже и помагали да отнесат прането до древните римски домове. И като доказателство на изреченото, измъкна от джоба си опърпана снимка на макет, възстановяващ някогашния изглед на древния нимфеум.

И след мястото да социалните контакти, редно бе да се качим на следващо ниво, застанахме пред римския ТЕАТЪР.

Разказа ни екскурзоводът ни, че корените на  театъра като място за отдих били още  в гръцката цивилизация, а по-късно бил адаптиран той и към римския живот. Този на Типаса бил построен между края на lI век пр.н.е. и началото на III век, период, през който градската цивилизация в Римска Африка бил в своя апогей. Театърът заемал ексцентрична позиция в западната част на  античния град, имал капацитет да  побере около 4000 зрители и бил  ориентиран на север и северозапад, „следвайки предписанията на Витрувий“.

Установих поредна празнина в познанията си, кой ли пък ще е този Витрувий, та прочетох: „Марк Витрувий Полион е древноримски писател, архитект и инженер, работил през I век пр.н.е., оказвал силно влияние върху развитието на архитектурата през и след Ренесанса. На него е кръстена рисунката на Леонардо да Винчи „Витрувианският човек“.

Построен бил театърът на Типаса в пълно зачитане на римската традиция, имал  издълбана под основното ниво на театъра зала с множество колони, наречена „оркестър“, а пред нея била изградена сцената, съставена от дървен под, поддържан от колони. Над  сцената амфитеатрално били разположени каменните редове за публиката.

В края на сцената, пред оркестъра, имало изградени малки сводести ниши. В тях заставали актьорите, в тях се получавала най-добрата акустика и гласът им стигал и до зрителите от най-горните редове.

И друго интересно имаше древният театър, множеството стаи и гримьорни за актьорите, тесни каменни помещение с много висок покрив. На три места имаше изградени стълби, от които излизали някога актьорите на сцената, но един от тях бил централният и най-тържествен.

След театъра се върнахме на търговската улица Кардо Максимус и близо до кръстопътя й с Декуманос Максимус, съвсем с изглед към морето, стъпихме на древния под на римската къща на мозайките.  Нарекли я така съвременните археолози заради множеството останали мозайки по пода и я датирали към първата половина на 2-ри век.

Къщата била изградена напълно в елинистическата традиция, директно върху  морския бряг. Общата й площ се простирала на  1000 m², стаите й били разположени около открит вътрешен двор, известен като „Patio“. Различните стаи на вилата се отваряли към  дворния  перистил (в древногръцката и римската архитектура – непрекъсната веранда, образувана от ред колони, обграждащи периметъра на сграда или двор).

При работите си изследователите открили следи от обитаване на къщата през цели 4 века. Не беше останало много от стените й днес, почти бяха запазени подовите й мозайки. Толкова цели и истински бяха изложени пред погледите ни, че чак възкликнах, а защо не ги пазите от природните явления? Е, това зависело от управата на резервата, рече ни водачът ни. Не зависело от него, но пък взе една от бутилките ни с вода и поля малко върху древната моайка. Изтри прахта водата и блеснаха многовековните цветове в пълната си някогашна прелест.

Погледнах тогава бутилката с вода, „8 март“ бе изписано на нея. Не знаеше защо алжирският ни водач, но добре се почувствах като жена сред останките на Римската провинция в Африка.

А останките ни предложиха поглед и върху римските терми на града Типаса, изградени съвсем до огромната богаташка къща на мозайките. Подземни тунели били запълнени някога с гореща вода, осигуряваща топлината и комфорта на къпещите се древни римляни. И с кръгъл камък бе затворен отворът на отдушника на баните.

А съвсем до термите бяха и останките на някогашния Баптистериум, кръщелното помещение на намираща се наблизо Базилика от християнския период на града.

Посочи ни водачът ни и друго, освен към морето, предлагаше къщата на мозайките изглед и към къщата на съседите, наречена днес Къщата на нимфата.

Вода нямаше днес в древните корита, малко гладно коте се показа там. И се отвориха туристическите ни раници и получи котето натрошените крекери от полета от родината.

А някога тук бил изграден развъдник за риба. Сиреч, хрупаше съвременното коте върху древните каменни басейни на римския развъдник. Тук отглеждали и задържали уловената от морето риба, а фабриката за преработката й била отсреща, преди къщата на нимфата.

И към нея тръгнахме, но имахме път да извървим. И ни поведе той по стария път на  римските жители на Типаса. Нарекли го те „ пътят за любими хора“ и за да им е комфортно, покрили древните строители целият път с  покрив от арки, осигуряващи сянка и прохлада.

И друго осигурявал пътят за любими хора, вода за любимите коне. По цялото протежение на пътя имаше каменни корита, които някога били пълни с вода и от тях пиели конете на преминаващите.

И те ти след няколко минути вече бяхме пред останките на тази древна фабрика за риба. Имала тя няколко помещения, едно, снабдено с големи каменни басейни,  в което обработвали рибата, донесена от развъдника малко по-нагоре по улицата на любимите хора,  и друго, топло, в което се готвел вкусен сос за рибата с червен пипер и някаква местна подправка.

В началото на квартала на  богатите била разположена фабриката. Подминахме няколко разрушени сгради от земетресения през вековете. Много каменни стени бяха нападали от земната стихия, силно  сеизмична била зоната, обясни ни алжирският ни водач, до  много разрушения довели земетръсите през вековете.

Стигнахме до нов път, водещ до морето, той свързвал къщите на богатите със Средиземното море, по него се разхождали някога те до брега. А за да е истински приятна разходката им в африканската жета, покрит бил той с цяла аркада от арки, върху които виели ароматните си стебла рози, жасмин и зелени увивни растения.

Друг път пресичаше пътя към морето, тръгахме по него и ни изведе той до една от истински богаташките къщи,
Къщата на нимфата лотос (The lotus nymph house).

Нарекли я така археолозите заради откритата в нея  глава на младо момиче, заобиколена от венчелистчета от лотос. И решили, че изобразява тя  нимфата Лотос, издълбана в камък.

Къщата била изградена напълно в  елинистическата традиция и представлявала най-големият римски дом, открит в Типаса. Простира се резиденцията на площ от  цели  1500 кв. м.  Изградена на две различни нива, тя  се състои от два комплекса, всеки от които  организиран около вътрешен двор с перистил (непрекъсната веранда, образувана от ред колони, обграждащи периметъра на двора). Двата комплекса, съставляващи къщата, били свързани със  стълбище, а в тях имало общо  около тридесет стаи с различно предназначение, сред които гостна, кухня и тоалетна. Отделно от това, къщата имала два входа, единият за живущите господари и важните посетители, другият за обикновеите гости и търговците.

В градината имало изградени 2 водоема, единият за водоснабдване,  другият за охлаждане на въздуха в горещите африкански дни.

Застанахме на края на двора на някогашната богаташка резиденция и се загледахме в морето. Съвсем до стените на римската къща се лееха вълните му, но не било така някога. Рече ни алжирският ни водач, че някога водата не била толкова близо, подобно на  Александрия, която днес била до половината под вода, и тук придошла водата. Някога Средиземното море разливало водите си малко по-надалеч и се любували отдалеч на красотата му обитателите на богаташката къща.

А планината недалеч нарече водачът ни „Шеншуа“, това било наименованието й на езика на  берберите, така   се наричало днес и курортно градче недалеч, в подножието й и до бреговете на Средиземното море. Лятото се  пълнело с туристи, идвали тук да плуват и да почиват  по дългия 2 км  плаж. Съвременният град бил основан през 1857 година и наброявал население от около 26 000 души. А станал  известен благодарения на своите пясъчни плажове и останките на древния римски град Типаса в непосредствена близост.

Посочи ни алжирският ни водач планината над него, отдалеч имала тя  формата  на алигатор, или на  легнала бременна жена с крака към морето.

Ходех по останките от стария римски град и си мислех „Ето, затова съм тук, за тези останки бях чела и имах щастието тях да видя. Чудесен консервант се бе оказал пустинният пясък и бе оставил през вековете цялото това римско великолепие за нас, съвременните туристи.

Като плавен преход към съвремието, насочи водачът ни вниманието ни върху зелените храсти на алое вера по пътя ни. Разказа ни за ползите на растението за  кожата на дамите. За тях знаех, не знаех, че помага растението и  за стомашни разстройства. Подсети ни водачът ни за множеството евкалиптови дървета по пътя ни насам. Растели те тук   още от римски времена и били незаменим помощник при респираторните заболявания. Ако  се покриел болният от всякакви грипове и настинки с листа от дървото, и  грипът, и ехинацеята минавали само за една нощ.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език