За втори път се бяхме отправили към възвишението, над което е изграден огромен кръст над квартал Момина баня в гр. Хисаря. За втори път търсехме коронната конфигурация на откритото, според мен, древно светилище в района.
За втори път не я открихме. Открихме, обаче, друго. Слизайки към къщите, се загледахме към откриващата се панорама на града. И съвсем недалеч видяхме нов хълм. И сякаш наредени каменни скали върху него.
Толкова ни трябваше. Метнахме се на колата и хванахме посоката.
И съвсем на входа на гробищния парк на квартал Момина баня, гр. Хисаря я оставихме.
А каменните фигури и хълма започваха зад самото вечно жилище.
И концентрирани бяха те на върха.
Каменните вълци ги нарекли предците ни. На глутница вълци им приличали, погледнати от запад. А погледът им вперен в отсрещния връх Черен Острец.
А пред тях самотен се извисяваше древния стожер.
И ако за някои може и да се предполага, че са плод на естествените сили на ерозията, то други бяха прекалено добре наредени един върху друг. При това в прекалено правилно изсечени форми. Някак не ми излизаше вярна теорията за действието на силите на ерозията. А и твърде ми приличаха на подобни конфигурации от други мегалитни светилища.
Дали пък не си стоеше кротко и от векове древна обсерватория на този хълм?
Определено в тази посока тръгнаха мислите ми при следващия ясно очертан кръг от побити камъни.
Така ми заприличаха на зъберите, побити над пропастта в светилището на Слънцето „Палеокастро“ до гр. Тополовград!
Слънчеви кръгове не открихме, както в „Палеокастро“. Открихме ги на 12 км, малко след гр. Баня.
Дали пък не са били свързани? Светилища, или древни палеообсерватории бяха изградени в и около древния град? Толкова много въпроси. Дали пък отговорите предстоят?

