Слънчевите кръгове до гр.Баня, Карловско

Още при първата ми среща с Костадин Димов и Анатоли Джурмански ми разказаха те за откритие на слънчеви кръгове до гр. Баня.

И ето че им дойде времето. И тръгнахме с Марианка натам. И по описанието на Анатоли, след гр. Баня хванахме отбивката за  Калофер. И само на 3 км след отбивката следваше първото изкачване на асфалтовия път. И след него започнахме да се оглеждаме за черен път вляво. И съвсем след изкачването се появи и той.

Не съм се научила още да определям координати, така че неандерталската слагам снимка от навигацията.

Вдясно останаха двата хълма Момини гърди, които също са прекрасен ориентир.

А покрай черния път има достатъчно широки уширения и от двете страни на асфалтовия път. И там оставихме автомобила.

Черният път (който беше пясъчен) се разклоняваше на два, обикалящи близкия хълм. Само че ние именно на хълма видяхме причудливите скали и тръгнахме право към тях.

И посоката се оказа вярна.

Вярна на устрема си към далечните бъднини, впуснах се аз с бясна скорост към хълма. И добре че Марианка се загледа в ниските скални участъци по пътя ни. И там видяхме първите слънчеви кръгове.

В центъра на първата ни скална конфигурация се мъдрееше идеално кръгъл камък.

А покрай него множество изрязани в скалата кръгове. Един висок и обемен. А покрай него няколко по-плитки, част от които и недовършени. И сякаш образуваха общ ансамбъл.

Пред тях, пък, издялали бяха древните строители идеално и удобно седло. С поглед към Момини гърди и долината.

Неотдавна открихме на единия от тях друго мегалитно светилище. Дали пък този трон-седло не беше връзката между двете? Дали от него великият жрец е наблюдавал сигналите, изпращани му от площадката с каменната костенурка на отсрещния връх?

От двете страни на каменния трон видяхме изрязани   още  слънчеви кръгове.

Все още в ниското и леко вляво наредена беше друга каменна конфигурация. Слънчеви кръгове върху нея не видяхме. Но пък имаше идеално правилни отвесни изсичания. А до тях и леко назад по-ниска площадка оформена.

Погледнати отзад, ниските камъни бяха подредени сякаш в правилен кръг покрай високата скала. И отново погледът беше към Момини гърди.

Съвсем наблизо ни посрещна друг вид каменна подредба. Изправени, обработени и положени един до друг каменни блокове.

И не случайна да беше тази подредба. Подобна срещнахме още два пъти.

Продължихме по пътя и стигнахме до нов кръг. Този път не врязан в скалата, а напълно изсечен в нея.

А до него и други два, врязани в скалата – единият пълен, другият като полукръг.

Изръшкахме цялото подножие и тръгнахме най-сетне към хълма.

И на пътя ни се изправи оформена то ли маса, то ли тава. С изрязана ямка в единия край и улей в другия.

В дясно по пътя нагоре в скалите бяха оформени дълбоки улеи с поглед към Момини гърди. И непълен изрязан кръг от едната страна.

А малко след него прекрасно оформена конусовидна чиния с дълбока ямка в средата. Подобна, но със значително по-големи размери видяхме в светилището до с. Мургово. Тамошния ни водач и приятел, Мухарем, предположи  наличие на голяма сцена, върху която се случвали древните тайнства.

Встрани ни чакаше то ли олтар. Оформено седло-трон. Под него плоска маса-тава. До нея кръгъл и обемен камък. А пред нея издълбани дълбоки жлебове за изтичане то ли на жертвени течности.

Едно беше неизменно. Погледът към Момини гърди.

Самият връх на хълма красеше огромен каменен къс, обгорен от едната му страна.

От другата оформен беше нов трон. И именно тук му беше мястото. Панорамата от него си беше истински 360 градусова.

Поседяхме на гости на древните в древния трон, погледахме вековните низини пред Средна гора и сред нови каменни подредби и слънчеви кръгове тръгнахме да се връщаме в съвремието.