По него първо щяхме да походим. Всъщност, предстоеше да слезем почти до нивото на реката и да се покатерим на отсрещния рид, който и представляваше скалата Врадето, според табелите. И там, след още вървене по билото, предстоеше да стигнем до гледката към каньона Викос. А засега гледахме отсрещния рид, по който предстоеше да катерим и сякаш като стълби се виждаха в далечината. Стояхме на пътеката на трети март, националният ни празник. И възкликна Миленка:“Не може да се размине никой българин без стълби на трети март!“. И така ги приехме. Съжалявахме, че не сме на стълбите на Шипка в този велик ден, но мислено щяхме да ги изкачваме по скалата Врадето.
А за сега приготвихме щеките и тръгнахме по каменните пътеки, спускащи се стръмно към реката.
И за кураж на борещите я, може би, имаше изградени по пътя ни множество малки каменни стълбове. И тъкмо да си помислим, че играеха роля на пътеводители, видяхме в първия изградена в горната му част малка ниша, покрита със стъкло. И малка икона бе поставена зад стъклото. Такива бяха и останалите. И не пречеше, всъщност, да са пътепоказатели, просто съчетаваха и ролята на мини параклиси, до които да събере вътрешна мотивация пътникът.
И други табелки имаше поставени по пътя ни. Разказаха те за „лечителите на планината“, горските билки. От древни времена местните познавали лечебните им свойства и го ползвали за профилактика и лечение на болестите си.
Отдъхнахме до параклиса, прочетохме табелите и поехме отново по пътя си. А той ни доведе до малко каменно селце, изградено на самото било на скалата Врадето. И нищо че беше малко, имаше си достатъчно голяма каменна църква, имаше си каменен площад с голям чинар в средата. А покрай тях виеха стръмните каменни пътеки, оградени от малките каменни къщи на хората.
Имаше си селото и таверна и така приятно ни обгърнаха ароматите от кухнята! Но не се поддадохме, обещахме си тук да седнем на връщане, тъкмо и времето щеше да е подходящо за обяд.
Продължихме смело напред и ето че съвсем след малко срещнахме табела. Посочи ни тя да свием наляво и поехме. Имаше до табелата спрял автомобил. Излязоха от него мъж и жена и ни поздравиха. Поздравихме ги и ние и поехме по пътя си. И ето че се откри част от близкия каньон.
Имаше си селото и таверна и така приятно ни обгърнаха ароматите от кухнята! Но не се поддадохме, обещахме си тук да седнем на връщане, тъкмо и времето щеше да е подходящо за обяд.

